BGFlora.eu

Carex caryophyllea La Tour

412 (28). C. caryophyllea La Tour. Chlor. lugdun (1785) 27; C. verna Chaix ex Vill. Hist Pl. Dauph. I (1786) 312 ib. II (1787) 204; Hayek Prodr. Fl. Penins. Bale. III (1933) 174; Ахтаров Родът Carex в България (1957) 68; C. praecox Jacq. Fl. Austr. V (1778) 23 ex p. nоn Schreb. — Пролетна острица

Семейство: Cyperaceae J. St. Hill.
Род: Carex L.
Вид: Carex caryophyllea La Tour
Българско име: Пролетна острица

Описание:

Многогодишно светло или сиво зелено, рехаво туфесто растение, с тънко пълзящо коренище и тънки, къси или дълги издънки. Коренището покрито с разкъсани кафяви или тъмно сиви ципести израстъци. Стъблата тънки, изправени, ± полуизвити, високи (5) 10 - 30 (50) см, тъпо триръбести, почти гладки, в горната част леко грапави, не по-дълги от листата. Листата със сиво кафяви или светло кафяви влагалища и сдиплени, с изразен гръбен ръб в долната си част и плоски в горната фино грапави петури, широки 2 - 3,5 мм, сгънати или извити, с подгънати назад краища. Съцветието широко, състои се от 2 - 4 сближени класчета, Най-долният прицветен лист с късо влагалище и с по-къса от съцветието листна петура. Връхното класче мъжко, обратно яйцевидно, до 3 см дълго, със светло ръждиви, по края. тясно ципести, островати покривни люспи. Останалите 2 - 3 класчета женски, гъсти, 0,5 - 1 см дълги, най-горното от тях приседнало, най-долното с дръжки. Покривните им люспи широко яйцевидни, изпъкнали, шиповато заострени, със светъл или зелен в горната част грапав гръбен ръб, равни или по-дълги от плодните торбички. Плодните торбички обратно яйцевидни, изпъкнало тристенни, отначало сламено зелени, по-късно кафяви, в горната част рядко туфести, с 6 - 7 неясни жилки, в основата закръглени, на върха изведнъж стеснени в късо конично носче. Близалцата 3. Плодът орехче със светъл връх и основа.

Изменчивост

var. caryophyllea; var. typica Aschefs. et Graebn. Syn. II, 2 (1902) 124. Покривните люспи на женските класчета постепенно късо заострени, без осил или с къс осил. Разпространено.

var. mollis (Host) Aschers. et Graebn. Syn. II, 2 (1-902) 126; Hayek Prodr. Fl. Penins. Balc. III (1933) 174; C. mollis Host Gram. Austr. I (1801) 52. Покривните люспи постепенно стеснени и завършват с осил — продължение на средната жилка, равен на 1/2 от дължината на люспата. Люлин.

Стопанско значение. Добра пасищна трева. Яде се задоволително от овцете и едрите домашни тревопасни животни от ранна пролет до късна есен.

Период на цъфтеж: Цъфти: IП - V.

Разпространение в България: Расте по сенчести места в низините, по хълмовете, в предпланините и из високопланинските пасища. Среща се в цялата страна. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Северна и Средна Европа, Балканския полуостров, крайбрежието на Азовско море, Крим, Сибир, Атлантическа Северна Америка.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н. Р. България”, том II, БАН, София, (1964)

1. 2. 3. 4. 5.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО