BGFlora.eu

Carum carvi L.

2217(1). C. carvi L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 263; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1927) 989; Tutin, Fl. Eur. II (1968) 354 — Обикновен ким

Семейство: Umbelliferae Juss. (Apiaceae}
Род: Carum L.
Вид: Carum carvi L.
Българско име: Обикновен ким

Описание:

Многогодишто до двегодишно. Цялото растение голо. Коренът 10 - 20 см дълъг, вретеновиден или цилиндричен, месест. Стъблото 30 - 80 (-100) см високо, изправено, ръбесто, набраздено, кухо, разклонено обикновено в горната част, по-рядко от основата. Листата зелени до сивозелени, 2 или почти 3 пъти пересто наделени, продълговати, 6 - 15 см дълги и 2 - 8 см широки; главните дялове 6 - 12 двойки приседнали, яйцевидно ланцетни, най-долните от които 2 пъти по-дълги, отколкото широки; междинните дялове неравномерно пересто нарязани на ланцетно линейни или линейни, остри, 3 - 25 мм дълги и 1 - 1,5 мм широки крайни дялове; двойките междинни дялове в основата на срещуположните главни дялове, разположени накръст в плоскост, перпендикулярна на листната ос; приосновните и долните листа с дълги дръжки, горните приседнали или с къси дръжки, разширени при основата в бели или розово ципести по ръба влагалища. Сложните сенници 4 - 8 см в диаметър; главните лъчи (5) 8 - 16, различно дълги, след прецъфтяване косо разперени, в основата без обвивка или с обвивка от 6 - 8 тясно ленийни, цели или дву-, триделни листчета. Сенниците многоцветни, около 1 см, в диаметър, в основата без прицветници или с няколко къси нишковидни прицветника, 4 пъти по-къси от най-дългите цветни дръжки. Венчелистчетата бели, розови или червени, около 1,5 см дълги, широко обратно яйцевидни, на върха изрязани, периферните малко по-едри от останалите. Плодовете (3-) 4 - 5 (-6) мм дълги и 2 - 2,5 мм широки, жълто кафяви, продълговато елипсовидни, към върха стеснени, слабо странично сплеснати, с добре очертани жълтеникави главни ребра и широки бразди между тях. Стълбчетата по-дълги от стилоподиума, извити надолу, със сферични близалца; карпофорът дълбоко двуделен; мерикарпиите при узряване слабо сърповидно извити, при напречно сечение с почти правилна петоъгълна форма; ребрата триъгълни; каналите елипсовидни, по 1 под браздите и по 2 от вътрешната страна.

Стопанско значение. Култивирано в Европа от древността заради плодовете, които притежават своеобразен аромат и намират голямо приложение като подправка. Плодовете съдържат 3 - 7 % етерично масло с главен компонент кетона карвон (50 - 60%) и около 30 % лимонен. Освен етерично масло плодовете съдържат 15 - 20 % тлъсто масло и около 20 % белтъчни вещества, поради което остатъкът след извличане на етеричното масло може да се използува за добиване на техническо масло, а кюспето е добър фураж. В медицината запарка от плодовете или спиртен разтвор от етерично масло се използува при метеоризъм, стомашни и чревни колики и лошо храносмилане. Медоносно растение, даващо изобилен нектар. У нас се култивира главно в Хасковско и Свиленградско.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII.

Разпространение в България: Из ливади, горски поляни и пасища, по стръмни тревисти склонове в предпланините и планините. Предбалкан, Средна и Западна Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Рила, Западни и Средни Родопи, от 700 до 1600 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Азия и Северна Африка. Пренесено в Северна Америка и Нова Зеландия.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н. Р. България”, том VIII, БАН, София, (1982)

1. 2. 3.4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО