Flowering Time: June - July

Reference:

„Определител на растенията в Българиа”, Делипавлов и съавтори, Земиздат, София, (1983),

- new edittion 2003 year.

Distribution in Bulgaria:

Bulgarian endemic. This species is encounted in: Slavyanka mountain, Thracian lowland - Бесапарските ридове,

Tundja (Тунджанската равнина) plain. (Conspectus of the Bulgarian Vascular Flora) conspectus&gs_l= Zlc

Distribution: Balkan endemic

Conservation status and threats:  protected species in Bulgaria by the Biodiversity Law.

Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

  1.   2.   3.   4.   5.

Centaurea managettae 1.   Centaurea managettae 2.   Centaurea managettae 3.

Centaurea managettae 4.     Centaurea managettae 5.    

*******************

Appendix: "Red Data Book (of Bulgaria)" - Electronic Edition

Червена книга на Република България - Електронно издание

Манагетова метличина

Centaurea mannagettae Podp.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно коренищно тревисто растение. Стъблата високи 15–40 cm, вълнестовлакнести в основата. Листата почти голи или паяжинновлакнести; приосновните 2 пъти перести, с тяснолинейни, до 2 mm широки листните дялове; стъбловите листа почти целокрайни. Обвивката на кошничката около 15–17 mm в диаметър. Обвивните листчета широколанцетни. Придатъците на обвивните листчета низбягващи, кафяви до възчерни, с 7–9(11) двойки ресни. Цветовете жълти, външните малко по-дълги от вътрешните. Плодосемката дълга около 4 mm; хвърчилката равна или малко по-дълга от плодосемката. Цв. VI–VІІ, пл. VII–VІІІ. Насекомоопрашващо се растение.
Местообитания и популации. По сухи каменисти места с варовикова скална основа и хумусно-карбонатни почви. Популациите са жизнени, но са силно фрагментирани, с ограничена площ (по около 500 до 1000 m2) и са изградени най-често от няколко десетки индивида.
Разпространение в България. Славянка, Пирин (х. Яворов, Пеещите скали, Бялата вода, склоновете над Банско), Рила, Тракийска низина (Бесапарските ридове) и Тунджанска хълмиста равнина (Тополовград); 300–1400 m н. в.
Общо разпространение. България и Р Македония.
Отрицателно действащи фактори. Намаляването на заеманата площ вследствие на усвояване на територии за лозарство по Бесапарските ридове, добив на инертни материали, ерозия. Ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида и специфичният хабитат, към който е привързан; ограниченото разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологично разнообразие, включен е в списъка на застрашените растения на IUCN от 1997 г. с категория „рядък“. Част от популациите на вида са в границите на национален парк „Пирин“. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Обявяване на Бесапарските ридове за защитена територия. Мониторинг на състоянието на популациите; събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Нинова, 1984; Dostál, 1976; Dimitrov, 1998; Peev, 2006.
Автор Светлана Банчева

  *****************