BGFlora.eu

Ceris siliqustrum L.

1630. C. siliquastrum L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 374; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 769; Ball, Fl. Eur. П (1968) 83 —Див рожков

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род:Cercis L.
Вид: Ceris siliqustrum L.
Българско име: Див рожков

Описание:

Многогодишни дървета до полухрасти. Дърво до 8,0 (15,0) м високо или по-рядко храст 3,0 - 4,0 м, кората гладка, кафяво черна. Листата прости, на дръжки (1,3) 2,0 - 3,0 (5,0 - 6,0) см дълги, полукръгли, (20,0) 60,0 - 90,0 (115,0) мм дълги и (20,0) 70,0 - 120,0 (140,0) мм широки, в основата дълбоко сърцевидни, на върха тъпи или врязани, целокрайни, голи. Прилистниците дребни, яйцевидни, опадливи. Цветовете в снопчета, по (3) 6 - 8 в пазвите на листата, разположени по стъблото и по-старите от три години разклонения (каулифлорни). Цветните дръжки (7,0) 10,0 - 15,0 (30,0) мм дълги, в основата късо влакнести, нагоре голи. Чашката (3,0) 5,0 - 6,0 (7,0)мм дълга и (3,0)5,0 - 10,0 мм широка, звънеста, гола; зъбците 5, еднакви, яйцевидно триъгълни отвътре, по ръба ресничести, по-къси от тръбицата. Венчето до 2,0 см дълго, светлорозово, розово до розово пурпурно, неправилно, от 5 листчета, обратно яйцевидни, в основата стеснени в нокът, голи, долните до 15,0 мм дълги и 10,0 мм широки, горните три до 10,0 мм дълги и 5,0 - 6,0 мм широки. Тичинките 10, свободни. Бобът продълговат, 6,0 - 10,0 (15,0) см дълъг и (13,0)15,0 - 20,0 мм широк, кафяв, гол, с 8 - 10 семена, неприщъпнат, по коремния шев с крило до 2,0 мм широко. Семената обратно яйцевидни или елипсовидни, кафяви, гладки, 5,0 - 6,0 мм дълги.

Стопанско значение. Декоративно, медоносно.

Забележка. Местонаходищата в страната, в които С. siliquastrum е спонтанен елемент, трудно могат да се определят точно поради дългото му култивиране на много места (не разполагаме с данни откога точно датира неговата култура по нашите земи). Възможно е това да е ставало още в древността, поради което видът да е подивял на много места и станал елемент на променената естествена растителност (подобно на Ficus carica).
Считам находищата в Шуменско, Преславско и Варненско като спонтанни. Неясен остава произходът на популацията край Поморие, тъй като локалитетът е особено близък до града, както това е в Старозагорско и Пловдив, поради което последните се считат за култигенни. В непосредствено съседство със стари културни паметници видът се среща навсякъде, в това число и край Преслав, поради което може да се предполага култигенен произход.

Период на цъфтеж: Цъфти: IV - V (рядко и XI), плодоноси: VI - VII.

Разпространение в България: Из горите и храсталаците, предимно на варовик, заедно с Carpinus orientalis, Quercus cerris, Acer campestre, Fraxinus ornus, Tilia argentea, в равнините и предпланините. Черноморско крайбрежие (Поморие), Североизточна България (Шуменско), Източна Стара планина (Преслав, с. Дервент, Варненско), докъм 500 м надморска височина. На много места в Южна България култивирано като декоративно и някъде подивяло (Старозагорско, Айтоско, Пловдив). (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Средиземноморие; Югозападна Азия (Ма ла Азия).

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1.

2.

3.

4.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО