Chamaecytisus ciliatus (Wahlenb.) Rothm.
1654 (3). Ch. ciliatus (Wahlenb.) Rothm., Repert. Spec. Nov. LIII (1944) 144; Heywood et Frodin, Fl. Eur. II (1968) 91; Cytisus ciliatus Wahlenb., Fl. Carp, Princ. (1814) 219; Vel., Fl. Bulg. Suppl. I (1898) 69; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 3 (1948) 636; Cytisus hirsutus subsp. ciliatus (Wahlenb.) Briq., Etud. Cyt. (1894) 169; Aschers. et Graebn., Syn. VI, 2 (1907) 320; Стоян. Стеф., op. c. изд. 1, П (1925) 622; Cytisus falcatus Waldst, et Kit, FL Rar. Hung. Ш (1807) 264, t. 238 — Ресничест зановец
* * *
Chamaecytisus ciliatus (Wahlenb.) Rothm. is a synonym of Cytisus hirsutus L.
This name is a synonym of Cytisus hirsutus L..
The record derives from ILDIS (data supplied on 2010-07-14) which reports it as a synonym (record 8716 [mirror]).Earlier versions
This name was in version 1 of The Plant List, record ild-8716. From “The Plant List”
- this name record has not changed
- names related to this name have changed
* * *
Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Chamaecytisus Link
Вид: Chamaecytisus ciliatus (Wahlenb.) Rothm.
Българско име: Ресничест зановецОписание:
ђ. Храст. Стъблото 30,0 - 100,0 см високо, от основата разклонено, вдървеняло, дълго разперено влакнесто до голо, в напречно сечение кръгло; кората тъмносива. Клонките изправени, възходящи или рядко полегнали. Летораститс 10,0 - 30,0 см дълги, 1,0 - 2,0 мм в диаметър, както и клонките разперено дълго гъсто влакнести. Листата тройни; оста 10,0 - 30,0 мм дълга, разперено гъсто късо до дълго влакнеста. Листчетата (10,0) 20,0 - 30,0 мм дълги и (6,0) 10,0 - 15,0 мм широки, елиптични до обратно яйцевидни, в основата клиновидно стеснени, на къси, до 1,0 мм дълги, разперено влакнести дръжчици, на върха закръглени, тъпи до клиновидно отсечени, целокрайни, отгоре тъмнозелени, голи или по-рядко разсеяно разперено влакнести, отдолу по-светлозелени, повече или по-малко гъсто разперено дълго влакнести, по ръба повече или по-малко ресничести. Цветовете единични или по 2 - 3 (6) в пазвите на листата по дължината на клонките, образуващи рехаво до сбито, двустранно, облистено гроздовидно съцветие. Цветните дръжки 8,0 - 10,0 мм дълги, разперено гъсто влакнести. Чашката 10,0 - 12,0 мм дълга и 5,0—6,0 мм широка, гъсто разперено, право или закривено влакнеста, до 1/3 двуустна, горната устна до 1/2 двузъба, зъбците широко триъгълни, долната съвършено плитко неясно тризъба. Венчето 20,0 - 25,0 мм дълго. Флагчето 15,0 - 16,0 мм широко, широко елиптично до почти кръгло, на върха цяло или плитко врязано, в долната третина повече или по-малко постепенно стеснено в тънък дълъг нокът, по-дълго от крилцата и ладийката, ярко жълто, с червено кафяви петна в основата или без такива, голо или на гърба по средата влакнесто. Крилцата елиптично лопатовидни, в основата повече или по-малко асиметрично стеснени в тънки дълги нокти; равни на ладийката, ярко жълти, голи. Ладийката елиптично ромбична, сърповидно извита в основата с тънки дълги нокти, ярко жълта, гола, по ръба късо влакнеста. Бобът 2,0 - 4,0 см дълъг и 5,0 - 8,0 мм широк, линейно ланцетен, на върха късо източен, сплеснат, напречното сечение тясно елиптично, по повърхността гол, по шевовете гъсто дълго право влакнест, 4 - 6-семенен. Семената 2,8 - 3,0 мм дълги и 2,2 - 2,5 мм широки, лещовидно яйцевидни, жълтозелени до зелено кафяви, гладки.
Изменчивост
var. ciliatus. Листчетата отгоре голи. Североизточна България (Шуменско), Предбалкан, Стара планина, Софийски район, Витошки район, Знеполски район, долината на р. Места, Южен Пирин, Източни Родопи.
var. grisebachii (Briq.) Kuzm., comb. n.; Cytisus hirsutus subsp. ciliatus var. grisebachii Briq., op. c. 170; Cytisus ponticus auct. Griseb., Spicil. Fl. Rum. Bithyn. I (1843) 9, non Will. 1809. Листчетата отгоре разсеяно разперено влакнести. Североизточна България (Нови пазар), Стара планина, Витошки район (Витоша — Кладнишки манастир), Рила (над с. Сепарева баня).
Посочва се за: Славянка (Стоян. Стеф., 1948); Тунджанска хълмиста равнина (с. Митиризово — Урум., 1905; Св. Илийски височини — Йорданов, 1942, 1947; Марица — VeL, 1903).Забележка. По особеностите на боба видът е близък с Ch. leiocarpus, от който се отличава главно по характера на индументума, леторастите и отчасти по индументума на чашката.
Период на цъфтеж: Цъфти: V - VI, плодоноси: VII - VIII.
Разпространение в България: Из разредени гори и храсталаци, в предпланините и планините, често на варовик. Североизточна България, Предбалкан, Стара планина, Витошки район, Софийски район, Знеполски район, долината на р. Места, Южен Пирин, Източни Родопи, Рила, от 100 докъм 1800 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Централна (Австрия, Чехословакия, Унгария) и Югоизточна (Румъния, Албания, Югославия, Гърция) Европа.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976), “The Plant List”
1.
2.
3.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.