BGFlora.eu

Cota tinctoria (L.) J. Gay

3130 (4). C. tinctoria (L.) J. Gay in Guss., Fl. Sicul. Syn. 2 (1845) 867; Anthemis tinctoria L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 896; DC., Syst. Nat. 6 (1837) 11; Griseb., Spicil. Fl. Rumel. 2 (1846) 280; Boiss., Fl. Or. 3 (1875) 280; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1931) 619; Grierson, Fl. Turkey 5 (1975) 211; R.R. Fernandes, Fl. Eur. 4 (1976) 155; Exs.: PI. Bulg. Exsicc. № 495 - Багрилна кота, багрилно подрумиче

Семейство: Asteraceae (Compositae)
Род: Cota J. Gay
Вид: Cota tinctoria (L.) J. Gay
Българско име: Багрилна кота, багрилно подрумиче

Описание:

Многогодишно растение. Коренището късо, вертикално, кафяво, с многобройни странични корени. Стъблата многобройни, рядко единични, в горната част, по-рядко от основата разклонени или прости, (20) 40 - 60 (90) см високи, зелени, сиво зелени, гъсто до разредено просто влакнести до почти голи, тънко светло надлъжно наребрени, облистени до 2/3 от дължината си. Листата в очертание обратно ланцетни или обратно яйцевидни в очертание, приседнали, гъсто прилегнало сиво просто влакнасти или вълнести до голи, 1 - 5 см дълги и 1,5 - 5 мм широки, прости или дълбоко наделени на 3 - 7 двойки с удължено елиптични, осилесто островърхи вторични дялове, обикновено сгънати по дължината си. Кошничките полукълбести, 18 - 45 мм в диаметър, единични по върховете на стъблата и клонките на дълги 5 - 15 (20) см дръжки, при узряването на плодовете под кошничките неудебелени, цветното легло 11 - 20 мм в диаметър, полукълбесто. Обвивката в основата слабо до значително сводесто вдлъбната; обвивните листчета сиво жълти; външните линейно яйцевидни до линейно триъгълни, удължено островърхи, върховете и средните жилки кафяво зеленикави, по ръба светли, ципести; средните и вътрешните линейно яйцевидни, линейно елиптични до линейно ланцетни, по ръба или само на върха с тесен кафяв ципест ръб, средните жилки зелено кафяви, гъсто просто влакнести до вълнести, късо напилени до почти целокрайни, понякога на върха дълго кафяво ресничести. Езичестите цветове ярко жълти до оранжево жълти, бледо жълти до кремави или бели; езичетата (4) 8 - 10 мм дълги, по-рядко липсват; тръбестите многобройни, ярко жълти, венечната тръбица в основата неразширена. Прицветните люспи продълговато ланцетни, постепенно източени в удължен осилест връх, по ръба ципести, малко по-дълги от тръбестите цветове. Плодосемките обратно пирамидални, в напречно сечение ромбични, 1,7 - 2 мм дълги, кафяви до светло кафяви, с 2 по-широки слабо крилати и 4 - 6 междинни, неясни ръбове; коронката едва развита, до 0,2 мм висока, рядко добре развита, до 0,8 мм висока, обикновено по-къса от 1/4 от дължината на плодосемката, ненаделена, ципесто хрущялна, кафеникава.

Изменчивост

1   Езичестите цветове кремави или бели ......................................................................................................... var. pallida (DC.)
Kuzmanov & Ch. Gussev comb, nov.; Anthemis tinctoria var.pallida DC., Prodr. 6 (1838) 11; A. parnassica var. pallida (DC.) Thin, Фитология 22 (1983) 86. Беласица, Струмска долина (южна), Среден Пирин, Източни Родопи, Странджа.
1* Езичестите цветове развити, жълти до оранжево жълти или липсват ................................................................................ 2
2 Езичестите цветове липсват ......... ....................................................................................................................... var. discoidea
(All.) Kuzmanov & Ch. Gussev comb. & stat. nov.; Chamaemelum discoideum All., Auct. Fl. Pedem. 1 (1785) 188; Anthemis discoidea (All.) Willd., Sp. Pl. 3 (1803) 2188; Anthemis tinctoria var. discoidea (All.) DC., 1.e.; A. tinctoria f. discoidea (Willd.) Wahl., Symb. Bot. (1870) 74. Черноморско крайбрежие.
2* Езичестите цветове развити ........................................................................................................................................................3
3   Цветното легло 17 - 20 мм в диаметър; езичестите цветове оранжево жълти; коронката
на плодосемките до 0,8 мм висока            var. gaudium-solis (Velen.) Kuzmanov & Ch. Gussev comb. & stat. nov.; A. gaudium-solis Velen., Fl. Bulg. Suppl. 1 (1898) 152; Hayek, op. c. 620; R.R. Fernandes, op. c. 156. Anthemis tinctoria var. gaudium-solis (Velen.) Стоян., Стеф., Фл. Бълг. изд. 1,2 (1925) 1122; Cota tinctoria subsp. gaudium-solis (Velen.) Oberprieler & Greuter, Willdenowia 33 (2003) 41; Cota gaudium-solis (Velen.) Holub, Folia Geobot. Phytotax. 9 (1974) 270; Знеполски район (Земен), Рила (Самоковско, Рилски манастир), Източни Родопи (Момчилградско), Тракийска низина (Хасковско, Харманлийско, Старозагорско).
3* Цветното легло 11 - 16 мм в диаметър; езичестите цветове жълти; коронката на плодосемките обикновено 0,2 мм висока ............................................................................................................................... var. tinctoria Разпространено в границите на вида.

Забележка.
1. Приведените вътревидови таксони в С. tinctoria са опит за изразяване основна част от изменчивостта на вида у нас.
2. Формите обединени в С. tinctoria var. gaudium-solis имат най-добре развита коронка на плодосемките, като на места в Рила показват близост с С. sancti-johanis - не е изключено да се касае за хибридно повлияване.
3. Cota austriaca (Jacq.) Sch. Bip. (Anthemis austriaca Jacq.) x Cota tinctoria (L.) J. Gay (Anthemis tinctoria L.) се посочва за Разградско (Стоян, и др. 1967).

L e c t o t y p u s (hic designatus). Anthemis gaudium-solis Velen. In apricis ad Skobelevo. Leg. Stribrny. VIII. 1897, det. J. Velenovsky (SOM - 78558 !).

Период на цъфтеж: Цъфти: V - IX, плодоноси: VI - X.

Разпространение в България: Из тревисти, храсталачни, песъкливи каменисти места, в равнините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 1200 (1800) м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (без по-голямата част на Зап. и Сев. Европа), Югозападна Азия, Кавказ.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Република България”, том XI, БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, (2013)

1. 2. 3. 4.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО