Cotoneaster niger (Thunb.) Fries.

1614 (3). C. niger (Thunb.) Fries, Summa Veg. Scand. 1 (1846) 175; C. melanocarpa Lodd. ex Schneider, Bot. Cab. XV (1828) tab. 1531; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 752; Mespilus cotoneaster L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 479 (ex parte) — Черноплоден котонеастер

Семейство: Rosaceae Juss.
Род: Cotoneaster Medic.
Вид: Cotoneaster niger (Thunb.) Fries.
Българско име: Черноплоден котонеастер

Описание:

Дърво. Малък, разклонен, изправен храст, достигащ 1,5 (2) м височина. Младите клонки по-гъсто или по-рядко влакнести, старите - гладки, лъскави, сиво кафяви. Листата опадващи наесен, широко яйцевидни, широко елиптични, яйцевидно продълговати, понякога леко стеснени на върха, дълги до 5 см и широки до 3 см, на доста дълги дръжки, отгоре тъмнозелени, с редки реснички, отдолу бяло наплъстени. Гроздовидните и щитовидно метличестите съцветия на къси клонки, извити, с влакнести дръжки (2) 5 - 12-цветни. Цветовете на различно дълги, почти голи дръжки; чашковата паничка (хипантия) съвсем гола или слабо ресничеста; чашелистчетата голи или по ръба и на върха леко ресничести, прилягат към зрелия плод; венчелистчетата закръглени, в основата с късо нокътче, в началото бели, после светлорозови; тичинките 20, с линейни червеникави дръжчици; близалцата най-често 3, рядко 2 или 4. Плодът обратно яйцевиден или сферичен, 7 - 9 мм дълъг, в началото червеникаво кафяв, в зряло състояние черен, с брашнен налеп по повърхността; костилчиците (плодчетата) 2 - 3.

„Флора на Н Р България”, том V, Издателство на БАН, София, (1973)

*     *     *     *     *
Wikipedia does not have an article with this exact name.

From Wikipedia, the free encyclopedia

*     *     *     *     *

Cotoneaster niger (Thunb.) Fr. is an accepted name

From:   Cotoneaster niger (Thunb.) Fr. — The Plant List
www.theplantlist.org › tpl1.1 › record › rjp-9464

*     *     *     *     *

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VI, плодоноси: IX.

Разпространение в България: Според оскъдните и непълни данни, отразени върху етикетите на малкото но количество материал, събиран в България, този вид расте по открити скалисти и каменисти места, и то предимно на варовит терен; в данните за общия му Евро-Сибирски ареал условията на месторастенето му са доста разнообразни, дори и в букови гори; в това отношение необходимо е събирането на повече материал; българските материали са от: Девня (Варненско), Каспичан (Шуменско), около Плевен, Горна Вереница (Михайловградско), Сливенско, Драгоман (Софийско), Трън (Пернишко). (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (Скандинавския полуостров, Дания, Чехословакия, Унгария, Югославия, Полша, Румъния, България, европей­ската част на СССР), Кавказ, Средна Азия, Северна Монголия, Манджурия, Китай, Япония.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Н Р България”, том V, Издателство на БАН, София, (1973), Wikipedia, the free encyclopedia, www.theplantlist.org › tpl1.1 › record › rjp-9464

1. 2.

Авторско право К. Нанев ^© 2012. Всички права запазени.