BGFlora.eu

Crocus veluchensis Herb.

606 (2). C. veluchensis Herb. Bot. Reg. XXXIII (1847) t4 fig 3; C. balcanensis Janka PI. Nov. Turc. Brev. In Oest. Bot. Zeit. XXII (1872) 181; Hayek Prodr. Fl. Penins. Balc. Ill (1933) 110 — Планински минзухар

Семейство: Iridaceae Lindl.
Род: Crocus L.
Вид: Crocus veluchensis Herb.
Българско име: Планински минзухар

Описание:

Многогодишно растение. Грудко-луковицата почти сферична, c нежна мрежесто влакнеста обвивка. Надземната част, включително цветовете, 12 - 18 см. Листата 2 - 3, голи, с тесен, кил (1/5 от петурата), развиват се едновременно с цветовете. Спатата двулистна, по-дълга от листните влагалища. Цветовете обикновено единични, 3 - 4,5 см. Околоцветникът синьо виолетов (нерядко бял), със широки и тъпи дялове. Тичинките със жълти прашници и бели дръжки, равни по дължина. Стълбчето портокалово, слабо триделно, по-дълго от тичинките. Семената овални, с къси брадавичести наръщения, малинови до тъмночервени.

Изменчивост

var. tenuifolius Vel. Fl. Bulg. Suppl. (1898) 264. C тясно линейни листа и по-дребни цветове. Разпространен.

От „Флора на НР България”, том II, БАН, София, (1964)

* * *

Планински минзухар (Crocus veluchensis) е растение от род Минзухар. Балкански ендемит. Среща се и в България. Видът не е защитен[2].

Разпространение

Видът е разпространен в Южните планински части на Балканския полуостров в централна и южна Албания, Македония, България и централна и северна Гърция [3]. В България е разпространен в Предбалкана и Стара планина, Витоша, Знеполе, Западни гранични планини, Славянка, Беласица, Пирин, Рила, Средна гора и Родопите.

Местообитание

Видът расте при надморска височина от 800 до 2500 м. Предпочита горски поляни, ливади и гори, често край топящи се снежни преспи.

Описание

Многогодишно тревисто растение с подземно коренище във вид на грудка. Стъблото е изправено, високо от 8 до 20 cm. Листата са теснолинейни. Цветовете са единични, с 6 еднакви тъмнолилави, сини или по-рядко бели венчелистчета, разположени в два кръга по три. Обвивката на грудголуковицата не отделя пръстенчета в основата. Всеки цвят е обхванат с по две ципести влагалища. Цъфти през март и април.

от Уикипедия, свободната енциклопедия

* * *

Период на цъфтеж: Цъфти: III - VI.

Разпространение в България: По умерено сухи до влажни тревисти места и покрай топящите се снежни: преспи във всички планини. Расте и над 2000 м. надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Балкански полуостров. Балкански ендемит

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том II, БАН, София, (1964), Уикипедия, свободната енциклопедия

1.

2.

3.

4.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО