BGFlora.eu

Cruciata laevipes Opiz

2477 (1). C. laevipes 0piz, Sesnam (1852) 34; Ehrend., Fl. Eur., IV (1976) 37; Galium cruciata (L.) Scob., Fl. Carn., ed. 2, II (1772) 100; Vel., Fl. Bulg. (1891) 235; Стоян. Стеф., Фл. Бълг, изд. 1, II (1925) 1054; et auct. Fl. Buig.; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., II (1930) 473; Valantia cruciata L., Sp. Pl., ed. 1 (1753) 1052; Galium cruciata var. laxum Vel., Sitzungsb. Böhm. Ges. Wiss. (1899) 4 — Енево цвете, Обикновена гергевка

Семейство: Rubiaceae Juss.
Род: Cruciata Miller
Вид: Cruciata laevipes Opiz
Българско име: Енево цвете, Обикновена гергевка

Описание:

Многогодишно растение. Коренището тънко, пълзящо, във възлите с многобройни допълнителни корени, с дълги подземни издънки. Стъблата (15-) 20 - 60 (-70) см високи, прости или разклонени, близо до основата изправени или възходящи, равномерно или разпръснато влакнести с 1 - 2 мм дълги власинки, рядко голи, гладки или грапави, предимно по ръбовете със закривени назад шипчета; средните междувъзлия (4,5-) 5,0 - 10,0 см дълги. Листата 10 - 20 мм дълги, 4 - 8 (-10) мм широки, продълговато елиптични, от широко ланцетни до яйцевидни, постепенно стеснени, заострени, или тъпи, с прави ръбове, с 3 жилки, средната изпъкнала, по-широка от страничните, разпръснато до гъсто влакнести или голи, само по средната жилка със стърчащи дълги четинки, в областта на съцветието бледо зелени, по време на плодоношение прилегнали надолу към стъблото, ръбовете слабо подвити. Полусенниците по-къси от листата, с 5 - 10 цвята, в основата с 2- (-3) продълговато елиптични или ланцетни (2,5-) 3,0 - 5,0 (-8,0) мм дълги присъцветници. Съцветните и цветните дръжки късо влакнести, при плодовете завити надолу. Средните цветове двуполови, крайните тичинкови. Венчето 2 - 3 мм в диаметър, жълто или бледожълто, с яйцевидни постепенно заострени дялове. Стълбчето 0,3 - 0,4 мм, дяловете свободни до основата. Орехчетата едно-две, 1,5 - 2,7 мм в диаметър, кълбести, голи.

7 Флора на Народна република България, т. IX

Период на цъфтеж: Цъфти: IV – VI, плодоноси: VII - VIII.

Разпространение в България: По тревисти умерено влажни места, из ливади и храсталаци, горски поляни, в овощни градини, покрай пътища, в равнините и планините. Разпространено, от 100 докъм 1900 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Западна, Централна и Южна Европа, Югозападна Азия (Мала Азия, Иран), Кавказ, Западни Хималаи. Пренесено в Северна Америка.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н. Р. България”, том IX, БАН, София, (1989)

1. 2. 3. 4. 5.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО