BGFlora.eu

Daucus carota L.

2297 (3). D. carota L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 242; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1927) 1051; Heywood, Fl. Eur. II (1968) 374 — Обикновен морков

Семейство: Umbelliferae Juss. (Apiaceae}
Род: Daucus L.
Вид: Daucus carota L.
Българско име: Обикновен морков

Описание:

Едногодишно – двегодишно растение. Коренът вретеновиден, неразклонен или много слабо разклонен, тънък, вдървенял, при култивираните форми силно месесто задебелен, 2 - 6 (-8) см в диаметър, оранжево червен, сладък. Стъблото 20 - 150 (-200) см високо, изправено, ръбесто, в горната част или .още от основата разклонено, в различна степен грапаво четинесто влакнесто до почти или по-рядко напълно голо. Листата 10 - 25 см дълги и 3 - 8 см широки, от 2 до 4 пъти пересто наделени, яйцевидни, продълговато яйцевидни до продълговати или триъгълни с четинести власинки или почти голи; приосновните с дръжки, горните стъблови приседнали на удължени и по края бело ципести влагалища; крайните дялове ланцетни, яйцевидни или елипсовидни, пересто изрязани или назъбени; най-горните листа с по-тесни, почти линейни дялове. Сложните сенници вдлъбнати, плоски или изпъкнали; главните лъчи многобройни, неравни, ръбести, грапаво четинесто влакнести или голи, в основата с обвивка от многобройни, от 1 до 2 пъти пересто нарязани на тънки линейни дялове, към основата по края ципести обвивни листчета, по-къси или равни на лъчите. Сенниците многоцветни; прицветниците многобройни, триделни или по-рядко пересто наделени, по ръба ципести и ресничести, обикновено по-дълги от цветовете, тези на вътрешните сенници прости целокрайни. Чашката с дребни, триъгълно яйцевидни зъбци. Венчелистчетата бели, жълтеникави, розови до червеникави, често в един или няколко цвята от централния сенник тъмночервени, обратно яйцевидни, на върха слабо изрязани и в изреза със завит навътре остър дял, външните на крайните цветове 1,5 - 3,0 (-4) мм дълги, по-дълги от останалите. Плодовете 2 - 4 мм дълги и 1 - 2 мм широки, елипсовидни или яйцевидни, с 5 главни и 4 междинни ребра; главните ребра покрити с 2 редици къси, разперени четинки, междинните ребра с редица от шипове, не по-дълги от ширината на мерикарпиите; шиповете в основата разширени, но несъединени помежду си в криловидна основа, на върха със звездовиден кичур от къси, насочени надолу остри четинки или прости, прави, по-рядко с 1 - 2 кукички; стилоподиумът коничен, с по-дълги от него стълбчета; мерикарпиите в напречен пререз полукръгли до елипсовидни, каналите по 1 под вторичните ребра с триъгълна форма и по 2 елипсовидни от вътрешната страна.

Изменчивост

1 Коренът слабо задебелен, тънък, белезникав .................................................................................................................................. 2
1* Коренът месесто задебелен, оранжево червен до жълто оранжев ........................... subsp. sativus (Hoffm.) Arcang., Gomp. Fl. Ital. (1882) 299; D. sativus (Hoffm.) Roehl., Deutschl. Fl. II (1812) 213; D. carota var. sativa Hoffm., Deutschl. Fl. ed. 1(1791) 91; Стоян. Стеф. Китан., Фл. Бълг. нзд. 4, 11 (1967) 811. Култивирано с различни сортове в цялата страна.
2 Връхният сложен сенник 5 - 10 см в диаметър. Шиповете по междинните ребра на плодовете на върха прости, прави или извити. Листата в общото си очертание продълговати до яйцевидни ............................................... subsp. carota. Разпространено.
2* Връхният сложен сенник (10-) 12 - 20 (-30) см в диаметър. Шиповете по междинните ребра на плодовете, на върха със звездовиден шчур от кукести четинки. Листата в общото си очертание триъгълни ........................... subsp. maximus (Desf.) Ball, Jotirn. Linn. Soc. London / (Bot.) XVI (1878) 476; D. maximus Desf., Fl. All. I (1798) 241; Стоян. Стеф., op. c. изд. 2, p. 782; D. carota var. rectiradius Vel., Fl. Buig. (1891), 197. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Струмска долина (Санданско), Тракийска низина и Тунджанска хълмиста равнина.

Стопанско значение. Културната форма се отглежда из цялата страна заради кореноплода, който се използува за храна. Съдържа каротиноиди (провитамин А), витамин В1, В2 и С, пантотенова киселина, флавоноиди, антоциани, захари (3 - 15%), кумариновия дериват умбелиферон и др. Поради богатото съдържание на витамини се използува като ценна храна при хипо- и авитаминози. Намира приложение и като нежно слабително средство. Плодовете съдържат етерично маело (до 1,6%) и тлъсти масла (11 - 13%). Плодовете се използуват и за получаване на препарати, притежаващи спазмолитично действие, подобно на папаверина, и се употребяват при атеросклероза, коронарна недостатъчност и стенокардия. От листата са изолирани две бази: дауцин и пиролидин. В цветовете са намерени флавоноловите агликони кверцетин и кемпферол. Морковът има значение и като добро медоносно растение.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - IX.

Разпространение в България: По сухи тревисти и каменисти места, край пътища и огради, изоставени ниви и пустеещи земи. Плевел из посеви, окопни култури, овощни и зеленчукови градини, лозя и др. разпространено до 950 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Азия и Северна Африка.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н. Р. България”, том VIII, БАН, София, (1982)

1. 2.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО