BGFlora.eu

Descurainia sophia (L.) Webb. ex Prantl.

1198. D. sophia (L.) Webb ex Prantl in Engl, et Prantl, Natürl. Pflanzenfam. III, 2(1891)192; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1(1925) 378; Sisymbrium sophia L., Sp. Pl. ed. 1(1753) 659; Vel., Fl. Bulg. (1891) 33 — Войничица

Семейство: Cruciferae Juss. (Brassicaceae)
Род: Descurainia Webb. et Bertth.
Вид: Descurainia sophia (L.) Webb. ex Prantl.
Българско име: Войничица

Описание:

Едно- до двегодишно растение. Стъблото изправено (10) 20 - 50(80) см високо, цилиндрично, слабо надлъжно набраздено, листнато, в горната част разклонено, меко мъхесто влакнесто или понякога почти голо; власинките два типа: неразклонени и двойно вилужно разклонени. Листата 3 - 16 см дълги, най-често сиво зелени, меко мъхести, гъсто покрити с двойно вилужво разклонени власинки, по-рядко почти голи, двойно до тройно пересто разделени; дяловете почти срещуположни, по 5 - 8 от всяка страна, елиптично ланцетни, дълбоко прекъснато пересто нарязани с назъбени или леко нарязани делчета; най-долните дялове по-къси и често уховидно обгръщат стъблото; делчетата от последен порядък тясно яйцевидни или продълговато линейни до линейни, остри. Горните стъблови листа и листата на разклоненията в по-малка степен разделени, обикновено само един път пересто разделени с удължени линейни до ланцетни дялове. Съцветията многоцветни в началото гъсто сбити, полусферични, по-късно при плодовете гроздовидно удължени, рехави. Цветните дръжки 4 - 6 мм дълги, почти два пъти по-дълги от цветовете, тънки, Цветните пъпки обратно яйцевидни. Чашелистчетата около 2,5 мм дълги, изправени, тясно елиптични до почти линейни, тъпи, жълтевикаво зеленн. с много тясна, бяла ципеста ивица по края. Венчелистчетата бледо жълти, продълговати, тясно лопатовидни, към основата изтънени в тесен нокът, дълги почти колкото чашката или по-къси, понякога липсват. Тичннките обикновено по-дълги от чашелнстчетата и прашннците им стърчат извън цветовете. Дръжките на шушулките 9 - 11 мм дълги, почти два пъти по- къси от шушулките, тънки, прави, най-често отклонени от оста на съцветието под ъгъл 45 - 60°. Шушулките 1,5 - 2 (2,5) см дълги и 0,5 - 0,8 мм дебели, цилиндрични, голи, прави или малко сърповидно навътре извити, изправени нагоре и с дръжките образуват тъп ъгъл (170°), на върха изтънени с много късо цилиндрично стълбче и цяло дисковидно близалде. Капачетата на шушулката слабо изпъкнали, слабо грапави. Семената 0,7 - 1 мм дълги и 0,4 - 0,5 мм широки, едноредни, във всяко гнездо по (7)10 - 15, тясно яйцевидно елипсовидни, оранжево кафяви, слабо блестящи, рядко матови.

Стопанско значение. Семената съдържат 27 - 30% тлъсто изсъхващо масло и 1,5 % гликозида синигрин, от разпадането на който се получава 0,8 - 0,9 % алилово масло. Листата съдържат витамин А. Растението се приема слабо от животните и се счита за отровно, особено семената. Плевел без съществено значение за нашата страна. В народната медицина семената се употребяват като диуретично и антихелминтно средство.

Период на цъфтеж: Цъфти: IV - VII

Разпространение в България: По тревисти и каменливи рудерализирани места из дворове и сметища, по стари зидове, край огради, къщи и по улици в селища, край пътища и жп. линии, по необработваеми пустеещи площи, като плевел предимно в по-стари люцерни и тревни смески, а по-рядко и в зимни житни култури, в равнините, предпланините и в Западни Родопи. Разпространено, до 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (на север до 70°), Средиземноморие, Северна Африка, Югозападна Азия, Кавказ, Централна Азия, Сибир; Японо-Китайската област. Пренесено в Северна и Южна Америка, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)

1. 2. 3. 4.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО