BGFlora.eu

Epilobium hirsutum L.

2128 (3). Е. hirsutum L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 347; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 943; Hegi, III. Fl. Mitt.-Eur. V, 2 (1926) 823; Raven, Fl. Eur. II (1968) 309; Exs.: Pl.Bulg. Exicc. No 697 — Влакнеста върбовка

Семейство: Onagraceae Juss.
Род: Epilobium L.
Вид: Epilobium hirsutum L.
Българско име: Влакнеста върбовка

Описание:

Многогодишно растение. Коренището дебело, извито, през цъфтежа подземно развиващо до 18 (-40) см дълги, месести, пълзящи и вкореняващи се презимуващи издънки, с редки, жълтеникави срещуположни люспести листа. Стъблото цилиндрично или понякога в основата леко ръбесто; 50 - 100 ( -200) см високо, рядко по-ниско (20 - 30) см, изправено, разперено влакнесто с редки или гъсти дълги тънки власинки и гъсти или редки къси жлезисти и къси прости власинки, понякога дългите власинки наплъстени и почти без жлезисти, в горната част често само със жлезисти и прости къси власинки. Листата удължени ланцетни, яйцевидно ланцетни или широко ланцетни (2-) 4 - 12 см дълги, 5 - 35 мм широки, приседнали, в основата клиновидни, полуобхващащи стъблото и късо низбягващи, остро напилени или назъбени, разсеяно или гъсто влакнести до наплъстени. Цветните пъпки удължено яйцевидни, късо заострени или тъпи, почти голи, пухесто жлезисти или наплъстенц, изправени; цветовете единични в пазвите на горните листа. Хипантият 2 - 3 мм дълъг. Чашелистчетата на върха с осилче или острие, влакнести. Венчелистчетата на върха сърцевидно тъпо изрязани, 10 - 16 (-20) мм (или рядко 6 - 9 мм) дълги, розово виолетови до розово пурпурни, в основата с пръстен от власинки, 2 пъти или малко по-дълги от чашечните дялове. Стълбчето по-дълго от тичинките; близалцето дълбоко, 4-делно, след цъфтеж дяловете завити назад. Кутийката 4 - 10 см дълга, към горната част леко разширена, почти гола, жлезисто пухеста, жлезиста или гъсто просто влакнеста. Семената кафяви, обратно яйцевидни, 1,0 - 1,5 мм дълги, покрити с продълговати брадавички.

Забележка. Среща се и форма, на която стъблото е покрито с гъсти, къси и жлезиети власинки, а само край някои възли има разпръснати дълги власинки. Близка е на var. adenocauton Hausskn. op. c. 55 (= subglabrum Koch), но стъблото на този вариант има само прости и жлезисти власинки. Навярно е преход между var. hirsutum и var. subglabrum Koch.

Изменчивост

1   Стъблото с гъсти, къси жлезисти и с къси прости власинки, примесени с редки, тънки, дълги власинки. Листата оскъдно влакнести, яснозелени . . .var. hirsutum; E. hirsutum var.vulgare Hausskn., Mon. Epil. (!884) 55; Разпространено ……………… 2
1* Стъблото c гъсти, тънки, дълги и къси прости власинки, без или със малобройни жлезисти власинки ............................... 4
2   Стъблото 20 - 30 см високо. Венчелистчетата дребни. Кутийките 1,5 - 3,5 см дълги, ………………. f. nanutti Leveil. ар. Soŏ, Mag. Fl. Veg. (1966) 385; Hegi, op. e. 824. Пирин (край гр. Мелник)
2* Стъблото по-високо от 50 см. Венчелистчетата по-дълги от 8 мм. Кутийките по-дълги от 4 см. ......................................... 3
3   Венчелистчетата 10 - 20 мм дълги …………………f. hirsutism. Е. hirsutum f. grandiflorum Hausskn., op. c. 54. Разпространено.
3* Венчелистчетата 8 - 9 (-10) мм дълги …………………………. f. parviflorum Hausskn., op. c. 54; E. hirsutum f. micranthum Lange, in Hegi, op. c. 224. Западна Средна гора
4 Стъблото с гъсти, дълги, тънки разперени власинки, примесени с по-редки къси прости и жлезисти власинки. Листата рошаво влакнести ................... var. villosum (Koch) Hausskn., op. c. 55; E. hirsutum var. villosissimum Koch, Syn. Fl. Germ. Helv. (1835) 240; Стоян. Стеф,, Фл. Бълг. изд. 1,11(1925)784: Hayek, op. с, 943. Разпространено ......................................................................................... 6
4* Стъблото и листата от двете страни сивобелезникаво влакнести, наплъстени, с дълги и къси прости власинки, обикновено без жлези. Листата обикновено по-къси и късо заострени ....................... var. tomentosum (Vent.) Boiss., Fl. Or. II (1872) 746; Hausskn., op. c. 56; E. tomentosum Vent., Cels.(1803) t. 90. Черноморско крайбрежие (Южно), Дунавска равнина, Струмска долина ................. 5
5 Стъблото обикновено по-високо от 50 см, листата по-дълги от 4 см. Кутийките по- дълги от 4 см ............................... f. tomentosa. Струмска долина (с. Кулата, Петричко)
5* Стъблото 20 - 25 (-30) см високо, листата дребни, 1,3 - 3,7 см дълги. Кутийките до 4,5 см дълги ............................. f. minus Gan. f. n., in Addenda. Черноморско крайбрежие (край гр. Мичурин), Дунавска равнина.
6   Стъблото по-високо от 50 см. Листата 4 - 12 см дълги. Кутийките по-дълги от 4 см. ................................................................. 7
6* Стъблото (11-) 14 - 22 см високо. Листата 2,0 - 3,8 см дълги. Кутийките към 3 см дълги ............................................... f. minor. Gan. f. n., in Addenda. Североизточна България, Средна Стара планина, Пирин, Средна гора (Западна), Източни Родопи.
7   Венчелистчетата над 10 мм дълги ....................................................................................................................................................... 8
7* Венчелистчетата 6 - 9 (-10) мм дълги .................................................................................................................................................. 9
8   Листата зелени .......................................... f. villosum; Е. hirsutum f. grandiflora-virescens Hausskn., op. c. 56; E. hirsutum f. incanum (Hausskn.) Hayek, op. c. 944. Рила, Западни Родопи, Тракийска низина (Садово).
8* Листата гъсто сиво рошаво влакнести ………….. f. canescens Hausskn. op. с. 55. Разпространено
9   Листата зелени, разпръснато влакнести ……………………. f. parviflorum Hausskn., op. c. 54. Знеполски район (Голо бърдо), Средна гора (Западна)
9* Листата гъсто сиво рошаво влакнести ………………………… f. parviflora-canescens Hausskn. ex. Hegi, op. c. 825. Черноморско крайбрежие (Северно), Средна гора (Западна).

„Флора на Н. Р. България”, том VII, БАН, София, (1079)

Стопанско значение. Медоносно.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - IX.

Разпространение в България: Предимно край потоци и рекички, край блата и езера върху влажни, мокри първични почви, по-рядко по разливи и замочурени места с развити почви; среща се на групи петна или малоразмерни ценози, чисти или с примес на видове от родовете J uncus, Ly thrum и др.; по-рядко расте апофитно край горски пътища, по насипи, в ровове, единично или с разни бурени, но тук скоро се измества от по-конкурентните видове, от низините до планинския, но предимно в предпланинския пояс. Разпространено, докъм 1400 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (без, Крайния Север), Кавказ, Средна Азия, Западен Сибир, Африка, Северна Америка.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н. Р. България”, том VII, БАН, София, (1079)

1. 2. 3. 4. 5. 6. . 7.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО