BGFlora.eu

Epilobium montanum L.

2130 (5). Е. montanum L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 348; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 94; Hegi, 111. Fl. Mitt.-Eur. V, 2 (1926) 827; Raven, Fl. Eur. II (1968) 310 — Планинска върбовка

Семейство: Onagraceae Juss.
Род: Epilobium L.
Вид: Epilobium montanum L.
Българско име: Планинска върбовка

Описание:

Многогодишно растение. Коренището късо, извито в края на цъфтежа с подземни, до 3 см дълги издънки, снабдени с месести кафеникави люспи, развиващи надземно презимуващи розетки. Стъблото цилиндрично, без надлъжни линии, рядко в долната част с 2 ивици от къси власинки, изправено или дъговидно възходящо, 10 - 70 (-80) см високо, просто слабо разклонено или от основата с много разклонения, бледозелено, късо къдраво пухесто, горната част и съцветието с разпръснати или по-гъсти жлезисти власинки (след цъфтеж върхът наведен). Листата тънки, срещуположни, понякога горните последователни, рядко по 3 в прешлен, разперени или изправени; средните яйцевидни или яйцевидно ланцетни, 2 - 8 (10) см дълги и 1 - 3 (4) см широки, в основата закръглени, леко сърцевидни или широко клиновидни, на върха заострени; горните и прицветните листа по-тесни елиптично ланцетни, стеснени в основата, по края неравномерно гъсто назъбени или изрязано назъбено напилени; на къси дръжки почти приседнали, отгоре тревно- или тъмнозелени, матови, отдолу бледозелени, отгоре по цялата повърхност и отдолу по жилките нежно късо влакнести или почти голи. Цветните пъпки яйцевидни до елипсовидни, на върха късо заострени, нежно разсеяно късо пухести; цветовете единични, пазвени. Хипантият 1 - 2 мм дълъг. Чашелистчетата удължено ланцетни, остри, с една лека жилка, 3,5 - 4,0 мм дълги. Венчелистчетата обратно сърцевидни, на върха остро изрязани, в основата удължено стеснени, виолетово розови, с 5 - 6 по-тъмни жилки, 5 - 10 (-12) мм дълги, около 1/3 до два пъти по-дълги от чашечните дялове. Близалцето дълбоко, 4-делно, дяловете обикновено удължени, 1,5 мм дълги, в основата стеснени, отначало изправено разперени, после извити назад, нежно пухести. Кутийката 3 - 9 см дълга, към 1,5 мм широка, пухеста, младата с разперени жлезести власинки; дръжката 1 - 2 см дълга, пухеста. Семената сиви или кафяви, обратно яйцевидни, на върха закръглени, в основата едва изтънени, тъпи, към 1 мм дълги, с гъсти продълговати брадавички.

Изменчивост

1   Листата по 3 в прешлен ................... f. verticillatum (Koch) Hausskn., Mon. Epil. (1884) 75; Е. montanum β verticillatum Koch, Syn. ed, 1 (1853) 240. Витошки район (Витоша). Посочва се за Стара планина (Рибарица) (Баев, 1947).
1* Листата срещуположни ............................................................................................................................................................................... 2
2   Ниско растение, 8 - 12 (-15) см високо, с просто стъбло. Листата до 3 см дълги и 15 мм широки .................................... f. nanum Gillot ех Hegi op. c. 828; Е. montanum f. minor Hausskn., op. c. 74. Средна Стара планина (Бузлуджа)
2* По-високи от 20 см растения, листата по-едри ........................................................................................................................................ 3
3   Листата в основата почти или широко сърцевидни, с къси дръжки, почти приседнали, 0,5 - 2,0 мм дълги, възтвърди ..................... f. subcordatum Hausskn., op. c. 75. Средна Стара планина, Витошки район, Рила, Средна гора (Западна), Родопи
3* Листата в основата широко клиновидни до закръглени, на дръжки 2 - 3 (-6) мм дълги ...................................................................... 4
4   Стъблото с прекъснат връх, от долната част излизащи много клонки, навън наклонени ............................. f. putatum Hausskn., op. c. 75. Западни гранични планини, Пирин
4* Стъблото просто или разклонено, с малко и къси клонки, разположени в горната му част ................................................................. 5
5   Листата отклонени, разперени до наведени, светлозелени, меки, едри, почти без или със твърде редки власинки, главно по жилките. Стъблото просто или разклонено, светлозелено ……………… f. montanum; Е. montanum f. utnbrosum Hausskn., op. c. 74. Разпространено
5* Листата изправени, синкаво зелени, твърди, по-дребни, по-ясно влакнести. Стъблото просто, сиво зелено, почервеняващо ................................................................................................ f. glaucescens Hausskn., op. с. 75; Hegi, op. c. 829. Витошки район (Витоша)

Е. montanum х roseum; x E.mutabile Boiss. et Reut., Diagn. Pl. Or. Nov. ser.2, II (1856) 54; E. heterocaulon Borb., Österr. Bot. Zeit. XXIV (1876) 424
Подобно на Е. montanum стъблото цилиндрично, късо, къдраво, влакнесто, без надлъжни линии. Близалцето плитко, 4-делно. Като Е. roseum листата яйцевидно ланцетни, клиновидно стеснени в ясна дръжка. Съцветието и плодовете гъсто пухесто жлезисти. Стара планина (Етрополско).

„Флора на Н. Р. България”, том VII, БАН, София, (1079)

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - IX

Разпространение в България: На групи или единично из влажни сенчести, предимно букови, борови смърчови и смесени широколистно-иглолистни гори; из техни храсталаци, по ръбовете и в сечищата им, из борови култури, край горски потоци и пътища, върху силикатен и варовит терен; по-рядко на открито по горски каменисти потоци, в предпланинския и планинския пояс. Разпространено, докъм 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (на север до Финландия, страните в Скандинавския полуостров, Дания и Исландия), Средиземноморие, Югозападна Азия (Иран).

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н. Р. България”, том VII, БАН, София, (1079)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО