BGFlora.eu

 

Equisetum arvense L.

Семейство: Equisetaceae
Род: Equisetum L.
Вид: Equisetum arvense L.
Българско име: Хвощ

Описание:

Equisetum arvense, полският хвощ или обикновеният хвощ, е тревисто многогодишно растение в Equisetopsida (хвощовете), образувал се като растителен вид в арктическите и умерените райони на северното полукълбо. Той има отделни стерилни нерепродуктивни и плодородни спороносни стъбла, растящи от многогодишна подземна коренища стъблена система. Плодородните стъбла изрстват в началото на пролетта и не са фотосинтетични, докато зелените стерилни стъбла започват да растат, след като плодородните стъбла изсъхнат и продължават през лятото до първите есенни слани. [2] [3] Понякога се бърка с опашката на кобила, Hippuris vulgaris. [4]

Коренищата могат да пробият през почвата до 6 фута дълбочина. Това позволява на този вид да толерира много условия и е трудно да се подтисне дори с помощта на хербициди. [5]

Описание

Equisetum arvense пълзи широко със своите тънки и сплъстени коренища, които свободно се разклоняват и носят грудки. Изправените или полегнали стерилни стъбла са с височина 10–90 cm (3,9–35,4 in) и диаметър 3–5 mm (0,12–0,20 in), са съставени от сегменти с дължина около 2–5 cm (0,79–1,97 in) с странични витла издънки в сегментните стави; страничните издънки имат диаметър около 1 mm (0,039 in). Някои стъбла могат да имат до 20 сегмента. Твърдите и прости клони се издигат или разстилат, с обвивки, които носят атенюиращи зъби, като 1-вият възел на всеки клон е по-дълъг от съответната обвивка на стъблото. [Цитиране необходимо] Белезникавите плодородни стъбла са със сочна структура, Висока 10 –25 см (3,9–9,8 инча) и диаметър 3–5 мм (0,12–0,20 инча), с 4–8 венчета от кафяви обвивни листа и апикален кафяв конус от спори. Конусът е дълъг 10–40 mm (0,39–1,57 in) и широк 4–9 mm (0,16–0,35 in). [2] Плодородните стъбла обикновено са преждевременни и се появяват в началото на пролетта. [7] Той се е променил малко от своите предци от карбоновия период.

Растението е трудно да се контролира поради обширните си коренища и дълбоко заровени клубени. Пожар, косене или нарязване е неефективно при премахване на растението, тъй като от коренищата бързо израстват нови стъбла. Някои хербициди премахват въздушния растеж, но възстановяването бързо настъпва, макар и с намаляване на плътността на челото. [6]

E. arvense е нецъфтящо растение, размножаващо се чрез спори. То абсорбира силиций от почвата, което е рядкост сред билките. [Необходимо е цитиране] То има много висок диплоиден брой от 216 (108 двойки хромозоми). [2]

Местообитание и разпространение

Equisetum arvense расте в широк диапазон от условия, при температури под 5 ° C (41 ° F) до над 20 ° C (68 ° F) и в райони, които получават годишни валежи до 100 mm (3,9 in) и до 2000 мм (79 инча). Често се среща във влажни и открити гори, пасища, обработваеми земи, крайпътни пътища, обезпокоени райони и близо до ръба на потоците. Предпочита неутрални или леко основни глинести глинести песъчливи или почви, особено там, където нивото на водата е високо, въпреки че може да се случи понякога на слабо кисели почви. [6]

Растението е широко разпространено в северното полукълбо, като расте до 83 ° северно в Северна Америка и 71 ° северно в Норвегия, Швеция, Финландия и Русия и чак на юг до Тексас, Индия и Иран. Той е по-слабо разпространен в южното полукълбо, но се среща в Аржентина, Бразилия, Чили, Мадагаскар, Индонезия, Австралия и Нова Зеландия. [6]

Растението съдържа няколко вещества, които могат да се използват медицински. Богато е на силиций (10%), калий, калций, манган, магнезий и фосфор, фитостероли, диетични фибри, витамини А, Е и С, танини, алкалоиди, сапонини, флавоноиди, гликозиди и фенолен естер на кофеинова киселина. Пъпките се ядат като зеленчук в Япония и Корея през пролетта. Всички останали видове Equisetum са токсични.

При замърсени условия [необходимо е цитиране], той може да синтезира никотин. [8] Външно тя традиционно се използва за хладнокръви и рани. [9] Някога също е бил използван за полиране на олово и дърво (придобивайки името калат) и за укрепване на ноктите. Освен това е абразив. Използвано е от играчи с бърза калпавост, за да обличат колелата на инструментите си, като премахват натрупаната смола. [10]

Equisetum се използва в биодинамичното земеделие (препарат BD 508), по-специално за намаляване на ефектите от прекомерна вода около растенията (като растеж на гъбички). Високото съдържание на силициев диоксид в растението намалява въздействието на влагата. [11]

E. arvense се използва в традиционната австрийска билкова медицина вътрешно като чай или външно като вани или компреси за лечение на нарушения на кожата, опорно-двигателния апарат, бъбреците и пикочните пътища, ревматизъм и подагра.

Вредни ефекти

Equisetum arvense е токсичен за животни, особено за коне. [12]

Той е въведен в Нова Зеландия през 20-те години на миналия век и за първи път е идентифициран като инвазивен вид там от Ella Orr Campbell през 1949 г. [13] Той е включен в Националното споразумение за растенията вредители, забраняващо продажбата, разпространението и отглеждането му. [14]

From Wikipedia, the free encyclopedia

Видове 35. (1) Е. arvense L. (многогодишно растение) — По влажните места, орниците, насипите и др., разпространено. (1 - 2). II - V. (Техническо, Медоносно). фиг.24. 36. (2). Е. telmateia Ehrh. (Е. maximum Lam.)( многогодишно растение.) — По влажните места, главно в буковите и дъбовите гори, често (1 - 2). IV - VI. (Медоносно). 37. (3). Е. limosum L. (E.fluviattle L, Е. heleocharis Ehrh.) (многогодишно растение ) — В мочурите на Витоша, в Радомирско .(Чоклево блато), Люлин планина, Самоковско поле, Софийско (край р. Искър), Западна Рила, Родопи (Баташко блато, Смолян, Доспат) {1 - 3). V - IX. (Техническо, Медоносно) (38). (4) Е. Palusire L. (многогодишно растение.) – По мочурливите места; Разпространено. (1--). V – IX. (Медносно). Фиг. 25 39. (5). Е: sylvaticun L. (многогодишно растение.) — По влажните сенчести и мочурливи места и торфища: Западна и Средна Стара планина, Рила (над с. Сепарево), Западни Родопи (около бившето Баташко блато и Чехльовското лесничейство). Рядко (-2). IV - VI. (Техническо, Медоносно).        . 40. (6). Е. ramosissimum Desf. (многогодишно растение.) —, По влажните места; среща се почти в цяла България (1-). V - VIII. 41. (7). Е. hiemale L. (многогодишно растение.) — Из влажни гори, горски поляни и мочури: в цяла Стара планина, в Михайловградско (с. Луковица), Ви­тоша, Люлин, Конявска планина, Милевска планина (Кюстендилско), Рила, Пирин, Западни и Средни Родопи, Средна гора (1 - 2). VI - VIII. Фиг, 26. Източник: „Флора на България”, Н. Стоянов, Б. Стефанов, Б. Китанов, том I, Изд. „Наука и Изкуство”, София, (1966)

 

1.   Ст. кафяво или жълтеникаво …………………..........................................………………………………………… 2. 1*. Ст. изцяло зелено или само разклоненията зелени …………........................................…………………………. 4. 2   Влагалищата с 15 - 35 зъбеца. Стробилите по-дебели от 1 cm. Многогодишно растение. 20 - 60 см. По влажни мочурливи места. Цяла Б. (1) III – IV ……….………………………………………. Голям хвощ — Е. telmateia Ehrh. 2*. Влагалищата с 3 - 12 (20) зъбеца. Стробилите по-тънки от 1 см  ........................................................................... 3. 3.  Влагалищата с 3 - 5 (6) възтъпи зьбеца. Стъблото с 10 - 18 ребра (фиг. 1). Многогодишно растение. 10 - 30 cm. По влажни, сенчести, мочурливи м. и торфища. Стара планина (средна, западна), Витоша, Рила, Родопите (западни). (1 - 2). IV – VI 3*.  Влагалищата със 6 - 12 шиловидно заострени зъбеца. Стъблото със 6 - 12 ребра. Многогодишно растение. 10  -  20 см. По влажни места в посеви и насипи в планините и предпланините. Цяла Б. (1+), II - IV. (Техническо, Лечебно, П) ……………………………………………………………… Полски хвощ — Е. arvense L. 4.   Стъблото. разклонено. Разклоненията разположени в прешлени ........................................................................ 5. 4*. Стъблото неразклонено или с единични разклонения, разположени в неправилни прешлени ..................... 10. 5.   Разклоненията повторно разклонени. Ребрата на стъблото повече от зъбците на влагалищата (фиг. 1) (вж. теза 3) ........................................................................................................................................... Горски хвощ — Е. silvaticum L. 5*. Разклоненията неразклонени. Ребрата на стъблото на брой колкото зъбците на влагалищата Влагалищата с 15 - 35 зъбеца. Стъблото, особено към върха, белезникаво, а разклоненията зелени (вж. теза 2) .............................. ......................................................................................................................................... Голям хвощ — Е. telmateia Ehrh. 6*. Влагалищата с 3 - 12 (20) зъбеца. Стъблото и разклоненията зелени ..................................................................... 7. 7.  Зъбците на влагалищата с нишковиден, рано увяхващ и ± опадващ връх (фиг. 2). Многогодишно растение. 20 - 70 cm. По влажни мочурливи и крайпоточни места. Цяла България. (1). IV – VI .............................................. .......................................................................................................................... Разклонен хвощ — Е. ramosissimum Dеsf. 7*. Зъбците на влагалищата триъгълни или тесноланцетни, с неопадващ връх ........................................................ 8. 8.  Най-долните междувъзлия на разклоненията към върха на стъблото по-къси от влагалищата на главното стъбло (фиг. 3) .................................................................................................................................................................... 9. 8*.  Най-долните междувъзлия на разклоненията към върха на стъблото по-дъл­ги от влагалищата на главното стъбло (фиг. 4)(вж. антитеза 3) ......................................................................................... Полски хвощ — Е. arvense L. 9  Кухината на главното стъбло 4/5 от диаметъра му. Стъблото с 10 - 30 ребра. Многогодишно растение. 0,2 - 1,5 м. По влажни мочурливи и крайпоточни места. Софийски район, Знеполски pайон, Витошки pайон, Родопите, (западни).(1 - 3). V - IX. (Техническо, Лечебно) .............................................................. Речен хвощ — Е. fluviatile L. 9*.  Кухината на главното стъбло 1/2 от диаметъра му. Стъблото със 6 - 8 (12) ребра. Многогодишно растение. 20 - 70 см. По влажни ливади и мочурливи места, край реки. Цяла България. (1 +). V - IX. (Лечебно) ..................... ................................................................................................................................................ Блатен хвощ —Е. palustre L. 10. Стъблото неразклонено. Зъбците на влагалищата черни, рано опадващи. След опадване на зъбците влагалищата с черен пръстен в основата и на горния край (фиг. 5). Многогодишно растение. 0,2 - 1,3 м. В гори и по поляни, край потоци. Предбалкана, Стара планина, Знеполски pайон, Витоша, Пирин, Средна гора, Родопи (западни, средни). (1 - 2). VI – VIII ............................................................................................ Презимуващ хвощ — Е. hiemale L. 10*. Стъблото разклонено или неразклонено. Влагалищата без черен, рядко с кафяв пръстен в основата. Зъбците неопадващи или отчасти опадващи ............................................................................................................................... 11. 11    Зъбците на влагалищата с нишковиден, рано увяхващи често опадващ връх (вж. теза 7) ................................... ..........................................................................................................................Разклонен хвощ — Е. ramosissimum Desf. 11*. Зъбците на влагалищата без нишковиден връх ..................................................................................................... 12. 12    Кухината на главното стъбло 4/б от диаметъра (вж« теза 9) .................................... Речен хвощ — Е. fluviatile L. 12*. Кухината на главното стъбло 1/2 от диаметъра (вж. антитеза 9) ............................ Блатен хвощ — Е. palustre L. From: “ОПРЕДЕЛИТЕЛ НА РАСТЕНИЯТА В БЪЛГАРИЯ”, Димитър Делипавлов, Мария Попова, Иван Ковачев, Димитър Терзийски, Иван Чешмеджиев, Димо Граматиков, Изд. ЗЕМИЗДАТ, София, 1983

Период на цъфтеж:
Разпространение в България: (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение:

Защитен статус: 
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  Wikipedia, the free encyclopedia, „Флора на България”, Н. Стоянов, Б. Стефанов, Б. Китанов, том I, Изд. „Наука и Изкуство”, София, (1966), “ОПРЕДЕЛИТЕЛ НА РАСТЕНИЯТА В БЪЛГАРИЯ”, Димитър Делипавлов, Мария Попова, Иван Ковачев, Димитър Терзийски, Иван Чешмеджиев, Димо Граматиков, Изд. ЗЕМИЗДАТ, София, 1983

1. 2. 3. 4. 5.

Авторско право К. Нанев ^© 2012. Всички права запазени.