BGFlora.eu

Eryngium campestre L.

2155 (4). Е. campestre L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 233; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1927) 969; Chater, Fl. Eur. II (1968) 323; Exs.: PI. Bulg. Exsicc. No 699 — Полски ветрогон, биволски трън

Семейство: Umbelliferae Juss. (Apiaceae}
Род: Erygeron L.
Вид: Eryngium campestre L.
Българско име: Полски ветрогон, биволски трън

Описание:

Многогодищно. Растението сивозелено до синкавозелено. Коренът цилиндричен до вретеновидно задебелен, много дълъг, дълбоко проникващ в почвата, понякога на повече от 1 м, често вдървенял, кафяв, в горната част покрит с влакнести люспи. Стъблото (20-) 30 - 70 (-100) см високо, 0,5 - 1 см дебело, изправено, гладко или фино набраздено, плътно, твърдо, облистено, сивозелено, в долната част неразклонено, към върха, и особено в зоната на съцветието, силно разперено разклонено, често цялото растение в общо очертание полусферично или сферично. Листата твърдо кожести, белезникаво сивозелени, от двете страни с ясно изпъкнало бледожълто мрежесто жилкуване. Приосновните листа на младите растения цели, бодливо назъбени, продълговати до яйцевидно продълговати; на цъфтящите растения сложно разчленени, с 10 - 20 см дълги дръжки, петурите широко яйцевидни до почти триъгълни, (5-) 10 - 25 (-30) см дълги и толкова широки, длановидно наделени до двойно пересто нарязани или триделни; централният дял пересто наделен, със срещуположни пересто нарязани междинни дялове от втори порядък, а страничните с последователни пересто разделни междинни дялове; всички дялове по края неравномерно, дълбоко, бодливо напилени или назъбени и низбягващи в широко крилат бодлив рахис. Стъбловите листа подобни на приосновните, но с къси дръжки или напълно приседнали, обхващащи стъблото, с бодливо назъбени влагалища, към върха със значително по-малки размери и по-слабо разчленени петури. Съцветието жълтеникаво-сиво до синьозелено, плейохазий от главички на върха на стъблото, най-често с 3 - 6 главни лъчи; в пазвите на най-горните листа, на дълги дръжки са разположени странични плейохазии, най-често с по. 3 главни лъчи, в съвкупност образуващи сложно щитовидно или полукълбовидно съцветие с многобройни главички. Обвивката на главичките от 5 - 7 листчета, (1-) 1,5 - 4,5 см дълги и 3 - 6 мм широки, 2 - 3 пъти по-дълги от главичките, линейно ланцетни или линейни шиловидно заострени в бодлив връх, целокрайни или с 2 - 4 бодилчета по ръба и в основата с тънки бодливи четинки. Главичките (0,5-) 1 - 1,5 (-2,5) см дълги, сферично яйцевидни, с 1 - 3 см дълги дръжки, многоцветни, сбити. Прицветниците 10 - 12 мм дълги, по-дълги от цветовете, линейно шиловидни, целокрайни, дъговидно навътре извити. Чашелистчетата 2 - 2,5 мм дълги, ланцетни, на върха шиловидно заострени в твърд бодил. Венчелистчетата белезникави или сивозеленикави, обратно сърцевидни, много по-къси от чашката. Плодовете 5 мм дълги, сплеснато обратно яйцевидни до елипсовидни, със запазваща се чашка. Мерикарпиите от външната страна гъсто покрити с многобройни, белезникави, ланцетни люспи.

Изменчивост

Var. campestre. Е. campestre var. eucampestre H. WoHf in Engl., Pflanzenreich, Heft 61 (1913) 151; E. campestre var. genuinum Rouy et Camus, Fl. Fr. VII (1901) 219. Обвивните листчета в основата на главичките линейно ланцетни, с 2 - 4 бодилчета по ръба. Приосновните листа триъгълни, най-често триделни, с двойно пересто разделени дялове. Съцветието сивозелено или синкавозелено.
F. campestre. Е. campestre f. genuinum (Rouy et Camus) H. Wolff in Engl., 1. c.; E. campestre f. typicum Michel., Bull. Soc. Bot. Ital. (1905) 234. Обвивните листчета 5 - 6 мм широки. Разпространено.
F. angusteinvolucratum Michel., 1. с. Обвивните листчета 3 -4 мм широки. Разпространено.
Var. virens (Link). Weiss, Verh. Zool.-Bot. Ges. Wien XIX (1870) 50; E. virens Link (1834) 570; Hayek, 1. c. Обвивните листчета в основата на главичките линейно шиловидни, целокрайни. Приосновните листа двойно пересто нарязани. Съцветието жълтеникавозелено. Струмска долина (Петричко) и Тракийска низина (Пловдивско, Хасковско).

Стопанско значение. Медицинско растение. Корените са богати на захари (захароза до 9% и други олигозахариди около 5 - 6%), имат приятен вкус и аромат. Корените съдържат тритерпенови сапонини, производни на борригенола. Надземната част и семената съдържат етерично масло с приятна миризма на амбра и мускус. В листата се съдържат 163 мг % витамин С, фенолни киселини (хлорогенова и розмаринова) и други органични киселини. В официалната медицина се употребяват като дрога корените Radix Eryngii главно като диуретично средство. В нашата народна медицина отварата от растението се използува при бъбречни заболявания. Младите издънки се използуват за храна като салата. Медоносно — дава доста нектар и златожълт мед. Отглежда се и като декоративно растение.

Период на цъфтеж: Цъфти: VII - VIII.

Разпространение в България: По сухи тревисти и каменисти места, из пасища и сухи ливади, по синори, крайречни наносни тераси, край пътища, железопътни линии и по рудерализирани места, а по-рядко из храсталаци, в равнините и предпланините. Среща се и като плевел в окопни култури, овощни градини и лозя. Разпространено, от морското равнище докъм 900 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна и Южна Европа (на север до Южна Англия), Средиземноморие, Кавказ и Югозападна Азия. Пренесено в Северна Америка.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н. Р. България”, VIII, БАН, София, (1982)

1. 2. 3.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО