BGFlora.eu

 

Erysimum diffusum Ehrh.

1209(4). Е. diffusum Ehrh., Beitr. Naturk. VII (1792) 157; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1 (1925) 380; E. canescens Roth, Catal. Bot. 1 (1797) 76; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. I, I (1924) 523 — Разклонена боянка

Семейство: Cruciferae Juss. (Brassicaceae)
Род: Erysimum L.
Вид: Erysimum diffusum Ehrh.
Българско име: Разклонена боянка

*   *   *

Erysimum diffusum Ehrh. is an accepted name

This name is the accepted name of a species in the genus Erysimum (family Brassicaceae).
The record derives from WCSP (in review) (data supplied on 2012-03-23) which reports it as an accepted name with original publication details: Beitr. Naturk. 7: 157 1792.
Full publication details for this name can be found in IPNI: http://ipni.org/urn:lsid:ipni.org:names:283764-1.

Synonyms:

Erysimastrum canescens (Bory & Chaub.) Rupr.

Synonym

M

 Date supplied 2012-04-18
From “The Plant List” - www.theplantlist.org/tpl1.1/record/kew-2799981

*   *   *

Описание:

Двегодишно до многогодишно растение. Коренът вретеновиден, разклонен, със или без къси издънки, завършващи със стерилни листни розетки и цветоносни стъбла. Стъблата 30 - 120 см високи, изправени, най-често разклонени, по-рядко неразклонени, ръбести, с двуделни, успоредни, надлъжно ориентирани, прилегнали власинки. Приосновните листа събрани в розетка, нишковидни, линейни до линейно ланцетни, стеснени в дръжка, често завити, целокрайни или с раздалечени малки зъбчета, по време на цъфтежа най-често изсъхнали. Долните стъблови листа 1 - 20 мм широки, в основата на стъблото сближени, линейно ланцетни до линейни, целокрайни, към основата стеснени в къса дръжка, сиви или сивозелеви, с двуделни, прилегнали, надлъжно насочени власинки. Горните стъблови листа приседнали, линейно ланцетни, целокрайни, на върха заострени, към основата слабо стеснени, в пазвите понякога с къси стерилни клонки, изцяло покрити с двуделни власинки. Съцветията гъсти, гроздовидни, многоцветни, при плодовете удължени. Цветните дръжки 3 - 6 мм дълги, изправено отклонени, влакнести. Чашелистчетата 5 – 7 (9).мм дълги, тясно продълговати, в горната половина с бяла ципеста ивица по края, на върха често с ясно рогче, с изпъкнала средна жилка, сивовлакнести, външните в основата без или със слабо торбесто разширение. Венчелистчетата 8 - 13 (16) мм дълги и 2,5 - 4 мм широки, обратно яйцевидни, с много дълъг и тънък нокът, от долната страна влакнести, жълти. Тичинките 9 - 10 мм дълги, Прашниците 2 - 3 мм дълги. Дръжките на шушулките (3) 4 - 7 (9) мм дълги отклонени, влакнести. Шушулките линейни, четириръбести, (2) 3,5 - 8 см дълги и 0,5 - 1 мм широки, откъм гръбната страна слабо сплескани, отстрани много фино сивовлакнести, по ръбовете зелени, голи, отклонено изправени или изправени.. Капачетата с ясна средна жилка. Стълбчето 0,5 - 1,5 мм дълго, най-често малко по-дълго от дебелината на шушулката. Близалцето малко по-широко от сгьлбчето, плитко двуделно. Семената продълговати, 1 - 1,5 мм дълги, светлокафяви, гладки.

Изменчивост

var. diffusum. Двегодишно растение без издънки. Листата линейни, целокрайни, често завити, 1 - 8 мм широки. Разпространено.
var. moesiacum (Vel.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 1, 1 (1924) 523; Е. moesiacum Vel., Fl. Bulg. Suppl. 1(1898) 21; E. diffusum var. australe auct. bulg. non J. Gay. Многогодишно paстение c издънки. Листата линейни до линейно ланцетни, назъбени, 2 - 10 мм широки. Северо­източна-България (Русе), Предбалкан (Търновско, Севлиевско), Тракийска низина (Пловдивско, Чирпан, Хасково, Асеновград, Карлово).
var. weltschevi (Urum.) Stoj.et Stef., Фл. Бълг. изд. 1, 1 (1924)523; Hayek, op. c, 381; E. Weltschevi Urum., Спис. БАН, XVII (1919) 216. Многогодишно растение с издънки. Ли­стата до 20 мм широки, лийейни, целокрайни. Черноморско крайбрежие (Варненско), Пред­балкан (Търновско), Средни Родопи (Бачково).

Стопанско значение. Медицинско. В семената се съдържат сърдечио действуващите гликозиди еризимин и еризимозид и 30 - 40 % тлъсто масло.

От „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)

Период на цъфтеж: Цъфти: IV - VI.

Разпространение в България: По сухи тревисти места, край пътища и др. Разпространено, до 1200 мнадморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Средна, Източна и Югоизточна Европа, Югозападна Азия, Кавказ, Централна Азия, Сибир.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970), “The Plant List”

1.

2.3. 4. 5. 6. 7.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.