Erysimum helveticum (Jacq.) DC
1207(2). Е. helveticum (Jacq.) DC. in Lam. et DC., F1. Fr. ed. 3, IV (1805) 658; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1(1925) 382— Швейцарска боянка
Семейство: Cruciferae Juss.
Род: Erysimum L.
Вид: Erysimum helveticum (Jacq.) DC
Българско име: Швейцарска боянкаОписание:
Многогодишно растение. Коренът дебел, вретеновиден, неразклонен или разклонен, най-често с много изправени или приповдигащи се, разклонени издънки, завършващи със стерилни листни розетки и цветоносни стъбла. Стъблото изправено или приповдигащо се, 10 - 40 см високо, най-често неразклонено, ръбесто, покрито с прилегнали, надлъжно насочени двуделни, много по-рядко смесени и с малко триделни власинки. Приосновните листа 2 - 8 см дълги и 1 - 8 мм широки, събрани в многолистна розетка, линейно ланцетни до продълговато обратно ланцетни, остри, към основата постепенно стеснени в много тънка нишковидна дълга дръжка, често значително по-дълга от петурата, целокрайни или назъбени, с раздалечени зъбчета до дълбоко трионовидно изрязано-назъбени, зелени или сивозелени, с редки, 0,5 - 0,8 мм дълги, прилегнали, надлъжно насочени двуделни власинки, по-рядко и с единични триделни; долните и средните стъблови листа подобни, с по-къси дръжки и по-слабо назъбени, най-често целокрайни; най-горните към основата стеснени, приседнали. Съцветието щитовидно-гроздовидно, гъсто, до 4 см широко, по-късно при плодовете удължено. Цветните дръжки 3 - 6 (7) мм дълги, изправено отклонени, влакнести. Чашелистчетата (7) 8 - 11 (12) мм дълги, изправени, два пъти по-дълги от дръжките, линейно продълговати, в горната половина с бяла ципеста ивица по края, влакнести, външните в основата значително торбесто разширени. Венчелистчетата 14 - 22 мм дълги и 4 - 6 (7) мм широки, с обратно яйцевидна петурка, на върха закръглени, към основата стеснени в два пъти по-дълъг от петурката тесен нокът, оранжево- или сламено жълти, голи. Дългите тичинки 12 - 14 мм дълги. Прашниците 3 - 4 мм дълги. Дръжките на шушулките 5 - 7 (11) мм дълги, по-тънки от шушулките, изправено отклонени, по-рядко почти хоризонтални. Шушулките линейни, четириръбести, 3 - 6 (9) см дълги и 1 - 1,2 мм широки, сивозелени, покрити с прилегнали двуделни власинки, по ръбовете голи, отклонени, прави или по-рядко слабо дъговидно извити. Стълбчето 1,5 - 4 мм дълго, 2 - 3 пъти по-дълго от ширината на шушулката, голо или с редки власинки. Близалцето по-широко от стълбчето, плитко изрязано. Семената 1,5 мм дълги, родълговати, на върха стеснени.
Изменчивост
var. helveticum. Стълбчето 2 - 4 мм дълго; венчелистчетата сламеножълти ; Средна Стара планина, Знеполски район (Трънско, Парамунска пл., Коньовска пл.), Славянка, Пирин, Рила.
var. drenowskyi (Deg.) Assenov comb, n ; E. Drenovskyi Deg Mag. Bot, Lap. XXXIII (1934) 73. E. helveticum var. comatum f. drenovskyi Stoj. et Sfef., Фл. Бълг. изд. 3 (1948) 523; Е. comatum var. drenowskyi (Deg.) Stoj. Stef. et Kitan., Фл. Бълг. изд. 4, 1(1966) 481. Стълбчето 1,5 - 2,5 мм дълго; венчелистчетата оранжево жълти. Славянка, Южен Пирин.Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII
Разпространение в България: По скали и планински каменливи поляни, предимно на варовит терен. Западна и Средна Стара планина, Знеполски район (Трънско, Парамунска пл., Коньова пл.), Славянка, Пирин, Рила, до 2000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Централна Европа (Австрия, Швейцария, Северна Италия), Южна Европа.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)
1.
2.
1993
На склона под връх "Църна могила", Пирин
диапозитив 6 х 6 см
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.