BGFlora.eu

Euphorbia amygdaloides L.

1979 (16). Е. amygdaloides L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 463; Boiss. in DC., Prodr. IV, 2 (1862) 170; Fl. Or. IV (1879) 1136; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1924) 129; Rössler, Beich. Bot. Centr. LXII (1943) 131; Прох., Фл. СССР XIV (1949) 453; Smith et Tutin, Fl. Eur. II (1968) 226; E. sylvatica L., op. c. 463; Jacq., Fl. Austr. IV (1776) 39; t. 375; Exs. F. E. R. B. S. No. 102 I, II, III; No. 429 No. 1002; F. C. E. No. 151; F. H. E. No. 337; F. R. E. No. 441 — Горска млечка

Семейство: Euphorbiaceae Juss.
Род: Euphorbia L.
Вид: Euphorbia amygdaloides L.
Българско име: Горска млечка

Описание:

Многогодишно растение. Стъблата многобройни, 20 - 70 (-90) см високи, в основата полегнали, нагоре изправящи се, гъсто кафяво влакнести, възголи или съвършено голи, зелени, често почервеняващи до тъмно пурпурни, с 2 - 12 (25) странични цветоносни клонки. Стъбловите листа: приосновните на тънки, дълги (до 20 мм) дръжки, източено клиновидни в основата, продълговато обратно яйцевидни или продълговато обратно ланцетовидни, на върха заострени или закръглени, целокрайни, повече или по-малко особено отдолу влакнести или голи, тъмно зелени, понякога почервеняващи, меки до почти кожести, 8 - 50 (-70-130) мм дълги и (5-) 7 - 20 (-30) мм широки; листата на цветоносните части приседнали, източени в основата, обратно ланцетовидни, продълговати, обратно яйцевидни, заострени или тъпи или на къси (до 2 мм) дръжки, в основата разширяващи се, яйцевидно елиптични; всичките меки, жълто зелени или зелени, повече или по-малко влакнести или голи, целокрайни. Връхните цветоносни клонки (3-) 5 (6 - 11), 2 - 6 сm дълги, на върха 2 ( - 4) пъти двуделни; в основата на разклоненията с по 1 плодоносен циатиум. Присъцветните листа 5, обратно яйцевидно ромбични, в основата слабо сърцевидни, целокрайни, тъпи или неясно заострени, голи, зелени, 10 - 25 мм дълги и 12 - 25 мм широки. Прицветните листа закръглено бъбрековидни, на върха тъпи или слабо врязани, по два, на повече от половината сраснали в кръгла, леко хлътнала, обхващаща цветоносните клонки паничка (рядко свободни), голи, при цъфтежа жълто зелени до жълти, впоследствие зелени, 6 - 15 мм дълги и 12 - 25 мм широки (1,5 - 2 пъти по-широки, отколкото дълги). Околосъцветникът широко звънчест, почти приседнал, гол или разсеяно копринесто влакнест, 2,0 - 2,2 мм дълъг и 2,2 - 2,8 мм широк, дяловете удължено клиновидни, отвътре с гъсти, сребристи власинки; жлезите 4, правилно полулунни, жълти, 1,8 - 2,4 мм дълги и 0,9 - 1 мм широки, източени в тънки, дълги (0,6 - 1 мм), понякога на върха разцепени рогца. Кутийката на дръжка до 1,2 мм дълга; кълбеста, 3,2 - 3,4 (4) мм дълга и (2,5) 4,1 - 4,6 мм широка, дълбоко триделна, дяловете на гърба широко закръглени; гладка, гола; стълбчетата 1,1 - 1,5 мм дълги, едва в основата сраснали, от върха на 1/3 двуразделни. Семето продълговато яйцевидно, на върха късо източено, 2,6 - 3,0 мм дълго (без придатъка (2,0) 2,5 - 2,9 мм), 1,8 - 2,1 мм широко и 1,6 - 1,9 мм дебело, задните семенни повърхности закръглено изпъкнали, предните плоски или леко хлътнали; гръбният ръб неясен, страничните и предният ръб неизразени; напречният пререз неравно елиптичен; халазата ясно очертана, хлътнала; хилусовата зона триъгълна, силно вдлъбната; шевът тесен, тъмен, улеовиден; сиво до оловено сиво или сиво черно; повърхността гладка, матова или блестяща, фината структура дребно зърнеста; придатъкът брадавчест, отпред клиновидно източен, жълт.

Изменчивост

1   Растение повече или по-малко гъсто влакнесто; стъбловите листа особено отдолу повече или по-малко гъсто влакнести ................. var. amygdaloides; Е. amygdaloides f. diffusa Posp., Fi. Küst. I (1897) 101, p. p.; E. amygdaloides var. typica Fieri, Nuov. Fl. Ital. II (1926) 187. Разпространено.
1* Растение съвършено голо; стъбловите листа от двете страни голи ........................................................................................... 2
2   Стъбловите листа на цветоносните части на къси дръжки, внезапно разширяващи се в основата, елиптично обратно яйцевидни или елиптично яйцевидни, до 60 мм дълги и 25 мм широки ................................. var. persenkea Podp., Verh. Zool. Bot. Ges. Wien VII (1902} 674; E. amygdaloides var. oreites Hayek, op. c. 130 p. p. Пирин (Бъндерица), Западни Родопи (връх Персенк.).
2* Стъбловите листа на цветоносните части източени в основата, продълговати, продълговато обратно яйцевидни или продълговато лопатовидни, тъпи, по-къси и по-тесни .................................................................................................................... 3
3   Растение ниско, до 25 см високо; стъбловите листа дребни; връхните цветоносни клонки скъсени, до 20 мм дълги, страничните цветоносни клонки малобройни или липсват ........................ var. oreites Beck, Ann. Hofm. IX (1895) 198; Glassnik XXXII (1920) 97, pro f.; E. amygdaloides f. racemosa Posp., Fl. Kiist. I (1897) 101; E. amygdaloides var. pirinicola Stoj. Изв. Природонауч. Инст. XIV (1941 ( 164. Славянка (Парилски дол), Пирин (Вихрен, местн. Суходолско).
3* Растение 40 - 60 см високо; приосновните стъблови листа клиновидно обратно яйцевидни; страничните цветоносни клонки многобройни (до 10 - 15); връхните цветоносни клонки удължени, до 60 мм дълги; рогцата на жлезите обикновено разперени ............................... var. chaixiana (Timb. -Lagr.) Boiss. in DC., op. c. 170; Hayek, op. c. 130; E. chaixiana Timb. -Lagr., Obs. Herb. Chaix. (1847) 72. Витошки район (Витоша, край местността Комините), Славянка (Парилски дол), Пирин (х. „Вихрен", връх Моторок, Попови ливади, връх Гоце Делчев, хижа „Пирин"), Западни Родопи (местността Беглика).

Период на цъфтеж: Цъфти: III - VI, плодоноси: V - VIII.

Разпространение в България: Из горите и храсталаците, в равнините и планините, в съобществата на Quercus conferta, Q. cerris, Q. pubeseens, Q. dalechampii, Phyllirea latifolia, Carpinus orientalis, C. betulus, Acer pseudoplatanus, A. campestre, Populus tremula, Fagus sylvatica, F. orientalis, Ulmus campestris, Juniperus communis, Abies alba, Pinus sylvestris, Castanea sativa. Разпространено, от морското равнище докъм 2400 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Западна, Централна и Южна Европа, Средиземноморие, Югозападна Азия, Кавказ.

Защитен статус:
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие;
Fam. Euphorbiaceae Juss. е защитена от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие;

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н. Р. България”, том VII, Издателство на БАН, София, (1979)

1. 2. 3. 4.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО