BGFlora.eu

Euphorbia cyparissias L.

1983 (20). Е. cyparissias L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 461; Boiss. in DC., Prodr XV, 2 (1862) 160; Fl. Or. IV (1879) 1125; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1924) 131; Rössler, Beich. Bot. Centr. LXII (1943) 136; Прох., Фл. СССР XIV (1949) 439; Smith et Tutin, Fl. Eur. II (1968) 226; E. esuloides Ten., Syll. Fl. Nap. (1811) 258, non Vel.; Exs.: Pl. Bulg. Exsicc. No. 469 — Обикновена млечна

Семейство: Euphorbiaceae Juss.
Род: Euphorbia L.
Вид: Euphorbia cyparissias L.
Българско име: Обикновена млечка

Описание:

Многогодишно растение. . Коренището тънко, почти хоризонтално. Стъблата единични или многобройни, (3 – 4 - 6), до 45 (50) см високи, изправени, до 5 мм в диаметър, кръгли, фино набраздени, в основата при узряването на плодовете обикновено безлистни, с многобройни следи от окапалите листа, пурпурно оцветени, зелени, жълто зелени или сиво синьо зелени, голи или разсеяно влакнести, в горната част с многобройни неплодоносни и плодоносни разклонения, често достигащи и надминаващи връхното съцветие, рядко прости с многобройни (3 - 12) странични цветоносни клонки или стъбла, от основата разклонени, многобройни. Стъбловите листа сгъстени, приседнали, тясно линейни, по-рядко линейно ланцетовидни или линейно лопатовидни, еднакво широки по дължината, на върха притъпени, целокрайни, по ръба надолу тясно подвити, с ясна средна жилка; тези на неплодоносните разклонения гъсто разположени, тясно линейни до игловидни, 10 - 18 мм дълги и 2 - 5 мм широки. Връхните цветоносни клонки 10 - 22 (рядко по-малко от 10 до 5), 1,0 - 3,5 см дълги, на върха 1 - 2 (3) пъти двуделни. Присъцветните листа еднакъв брой с връхните цветоносни клонки, линейно ланцетовидни или линейни, притъпени, голи, зелени, 10 - 20 мм дълги и 1,0 - 3,5 мм широки. Прицветните листа яйцевидно ромбични, тъпи или късо островърхи, голи,.при цъфтежа златисто жълти, жълти до оранжево жълти, често при узряване на плодовете пурпурно оцветени, 3 - 5 мм дълги и 5 - 10 мм широки (до 2 пъти по-дълги, отколкото широки), по два. Околосъцветникът камбанковиден, приседнал, гол, 2,8 - 3,2 мм дълъг и 2,1 - 2,8 мм широк, дяловете трапецовидни, врязани, отвътре гъсто копринесто ресничести; жлезите 4, полукръгови, жълти до тъмно кафяви, понякога пурпурни, 0,8 - 2,0 мм дълги и 0,4 - 1,4 мм широки, с къси (до 1,2 мм) тъпи рогца. Кутийката на дръжка до 1,2 мм дълга;, яйцевидна, към върха конично стеснена, 2,8 - 3,2 мм дълга и (3,5) 3,9 - 4,1 мм широка, дълбоко триделна, гола; дяловете на гърба закръглени, с гладка средна жилка, от двете й страни гъсто покрити със съвършено къси брадавички или дребнозърнесто грапави; стълбчетата до 1 мм дълги, от основата на 1/2 сраснали, на върха късо двуделни, задебелени. Семето яйцевидно, 2,4 - 2,5 мм дълго (без придатъка (1,7) 2,0 - 2,2 мм), 1,5 - 1,7 мм широко и 1,4 - 1,6 мм дебело, четирите повърхности изпъкнали, ръбовете неизразени; напречният пререз кръгъл; халазата плоска, широка, с късо пъпче; хилусовата зона плоска, шевът широк, тъмен, плитко хлътнал; сиво кафяво до кафяво под сива, червеникаво сива до червеникава покривка, рядко на места изтъняваща — семето напетнено; повърхността гладка, фината структура мрежеста; придатъкът брадавичест, напред източен, прилепнал с хилусовата зона, жълт или жълто червен.

1984 (21). Е. esula L., Sp. Pl. ed. t (1753) 461; Smith et Tutin, Fl. Eur. II (1968) 225 — Правостъблена млечка

Период на цъфтеж: Цъфти: IV - VIII, плодоноси V - VIII (рядко вторичен цъфтеж се наблюдава през IX - XI).

Разпространение в България: Адвентивно из пасищата и ливадите, из горите, на каменистите места, често край пътища, ж.п. линии или по необработени места, като рудерално край селищата, в съобществата на Andropogon ischaemum, A. gryllus, Festuca pseudovina, F. fallax, Poa bulbosa, Nardus stricta, Agrpstis capillaris, A. vulgaris, Brachypodium pinnatum, Bromus commutatus, Lolium perenne, Cynodon dactyIon, Anthoxanthum odoratum, Amygdalus nana, Quercus daleschampii, Q. conferta, Coryllus avellana, Fagus sylvatica, Carpinus betulus, C. orientalis, Pinus nigra, P. sytvestris, в равнините и планините. Разпространение, от морското равнище докъм 2200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (с изключение на крайния север и юг).

Защитен статус:
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие;
Fam. Euphorbiaceae Juss. е защитена от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие;

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н. Р. България”, том VII, Издателство на БАН, София, (1979)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО