Euphorbia esula L.

1984 (21). Е. esula L., Sp. Pl. ed. I (1753) 461; Smith et Tutin, Fl. Eur. II (1968) 225 — Правостъблена млечка

Семейство: Euphorbiaceae Juss.
Род: Euphorbia L.
Вид: Euphorbia esula L.
Българско име: Правостъблена млечка

Описание:

Многогодишно растение. Стъблата 3 - 6, 20 - 80 (-120) см високи, кръгли, изправени, в основата вдървеняващи се, 2,5 мм в диаметър, плитко ребрести, често обезлистени, голи, зелени или сиво синьо зелени, прости или с многобройни неплодоносни разклонения, в горната си част с многобройни 2 - 12 (-30) странични, на върха 1 - 2 пъти двуделни, цветоносни клонки, обикновено недoстигащи връхното съцветие, или без такива. Стъбловите листа приседнали, в основата клиновидно източени, по-рядко внезапно повече или по-малко разширени, линейни, тясно линейни, линейно ланцетовидни, линейно лопатовидни, продълговати или ланцетни до обратно яйцевидни, с изпъкнала средна жилка и неясни, разположени под остър ъгъл (15 - 30°) странични жилки, възкожести, матови, на върха удължени, островърхи или притъпени, понякога неясно врязани, целокрайни, голи, зелени, (15) 20 - 80 ( - 85) мм дълги и 2 - 10 (-22) мм широки, най-широки в долната си половина или в средата. Връхните цветоносни клонки (4) 5 - 8 (-17), (0,7) 1,0 - 5,0 см дълги, на върха на 1 - 2 (-3) пъти двуделни. Присъцветните листа равен брой с връхните цветоносни клонки, разширени в основата, елиптични, късо ланцетовидни, линейно ланцетни, яйцевидно ромбични, на върха заострени или закръглени, притъпени, голи, зелени, при цъфтежа слабо жълто зелени, 5 - 30 мм дълги и 3 - 15 мм широки. Прицветните листа широко бъбрековидни, широко яйцевидно триъгълни или яйцевидно ромбични, на върха късо островърхи, голи, зелени, при цъфтежа жълти до жълтозелени, 5 - 12 мм дълги и 5 - 20 мм широки (по-широки, отколкото дълги), по два. Околосъцветникът гол, конусовидно звънчевиден, приседнал, 2,6 - 3,0 мм дълъг и 2 мм широк, дяловете трапецовидни, леко врязани, отвътре късо ресничести; жлезите 4, полулунни, напречно елиптични или напречно закръглено трапецовидни, жълти до жълто кафяви, 1,0 - 1,7 мм дълги и 0,4 - 0,7 мм широки, със широки целокрайни или на върха 2 - 3-делни, 0,1 - 0,5 мм дълги, по-светло оцветени рогца. Кутийката на 2 - 3 мм дълга дръжка; яйцевидна, (2,5) 3,0 - 4,1 мм дълга и 4,0 - 4,5 мм широка, дълбоко триделна, дяловете на гърба широко закръглени, с ясна средна гладка жилка, от двете й стрцни късо брадавчести или неясно зърнесто грапави, гола; стълбчетата 2 - 3 мм дълги, от основата на 1/3 - 1/2 сраснали, на върха късо двуразделни, топчесто задебелени. Семето яйцевидно, 2,1 - 2,5 мм дълго (без придатъка 1,9 - 2,5 мм), 1,5 - 1,7 мм широко и 1,5 - 1,7 мм дебело, ръбовете неизразени; четирите повърхности изпъкнали; напречният пререз кръгъл; халазата кръгла, с късо широко пъпче; хилусовата зона елиптично ромбична, леко хлътнала; шевът тесен, тъмно кафяв; тъмно сиво до кафяво под сива или тъмно сива покривка, на места изтъняваща; семето кафеникаво напетнено; придатъкът конично брадавичест, напред късо източен, прилепнал с хилусовата зона.

Изменчивост

1   Страничните цветоносни клонки 8 - 20; стъбловите листа притъпени или слабо врязани, обратно ланцетни, широко яйцевидни или обратно яйцевидни; връхните цветоносни клонки обикновено 8 – 17 ............... ......... subsp. esula. У нас не се среща.
1* Страничните цветоносни клонки обикновено 2 - 12; стъбловите листа заострени, линейни до ланцетни; връхните цветоносни клонки обикновено 5 – 9 ................................. ................................................................. subsp. tommasiniana (Bertol.) Nyman, Consp. (1881) 652; E. tommasiniana Bertol, Fl. Ital. (1842) 78; Euphorbia virgata Waldst. et Kit., Pl. Rar. Hung. II (1803-4) 176, t. 162; Boiss. in DC., Prodr. XV, 2 (1862) 159; Fl. Or. IV (1879) 1126; Vel., Fl. Bulg. (1891) 507; Suppl. I (1898) 251; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 726; Науек, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1924) 181; Rössler, Beich. Bot. Centr. LXII (1943) 726; Прох., Фл. СССР XIV (1949) 443; Кузм., Изв. Бот. инст. БАН XII (1963) 159, non Desf. Разпространено в границите на вида ................................................................................ 2
2    Стъблото просто, без странични, неплодоносни разклонения, рядко в горната си част с къси, неплодоносни клонки; стъбловите листа най-често към върха стесня­ващи се, заострени ……………………………………….. var. tommasiniana; Е. virgata var. typica Nyarady, Kv. Fl. (194Ь44) 352; Prod., Fl. R. P. R. II (1953) 337; E. esula var. salicettorum auct. bulg., non Jord. Разпространено в границите на вида .................................................................................................................................................................................... 3
2* Стъблото по-мощно и по-високо, с многобройни неплодоносни разклонения, често достигащи връхното съцветие или надминаващи го; стъбловите листа линейни до продълговати, често на върха закръглени, притъпени ........................................ ……………………………………… var. orientalis (Boiss). Kuzm.,comb. n.; Е. virgata var. orientalis Boiss. in DC., op. c. 160; Fl. Or. IV (1879) 1062; Hayek, op. c. 131; E. virgata subsp. orientalis (Boiss.) Vel., op. c. (1891) 507. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина, Знеполски район, Софийски район, Струмска долина, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина.
3  Стъбловите листа най-широки в основата или към средата …………….................…………………………… f. tommasiniana. Разпространено в границите на вида.
3* Стъбловите листа в основата стеснени, източени, най-широки към средата или над нея …………………. f. esulifolia (Thell.) Kuzm., comb, n.; E. vigata f. esutifolira Thell., in Hegi, 111. Fl. Mitt. Eur. V, 1 (1924) 175. Черноморско крайбрежие, Дунавска равнина, Стара планина, Витошки район, Западни Родопи, Тракийска низина.

Е. estila X salicifolia; Е. paradoxa (Schur) Podp. in Domln et Podp., KHc Uph Kvet. Rep. Cesk. (1928) 778; esula е paradoxa Schur, Enum. Pl. Transs. (1886) 596.

От: „Флора на Н. Р. България”, том VII, Издателство на БАН, София, (1979)

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VI, плодоноси: VI - VII.

Разпространение в България: Из тревните места и храсталаците, адвентивно край пътища, ж. п. линии, необработвани места или плевел в нивите, често на варовит терен в съобществата на Cynodon dactylon, Andropogoti ischaemum, Agropyrum repens, Agrostis vulgaris, в равнините и долния планински пояс. Разпространено, с изключение на Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Долината на р. Места, Средни и Източни Родопи, Странджа, от морското равнище докъм 900 м надморска. височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (с изключение на северните части), Средна и Югозападна Азия.

Защитен статус: 
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие;
Fam. Euphorbiaceae Juss. е защитена от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие;

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Н. Р. България”, том VII, Издателство на БАН, София, (1979), http://www.theplantlist.org › tpl1.1 › record › kew-82765

*     *     *     *     *

**************************************************************

Euphorbia virgata Waldst. & Kit. is a synonym of Euphorbia esula subsp. tommasiniana (Bertol.) Kuzmanov

This name is a synonym of Euphorbia esula subsp. tommasiniana (Bertol.) Kuzmanov .
The record derives from WCSP (data supplied on 2012-03-23 ) which reports it as a synonym (record 82765) with original publication details: Descr. Icon. Pl. Hung. 2: 176 1805 publ. 1803.
From:  
http://www.theplantlist.org › tpl1.1 › record › kew-82765

*******************************************************************

*     *     *     *     *

1 . 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9.

Авторско право К. Нанев ^© 2012. Всички права запазени.