BGFlora.eu

Euphorbia helioscopia L.

1972 (9). Е. helioscopia L., Sp. Pl. ed. I (1753) 459; Boiss. in DC., Prodr XV, 2 (1862) 136; Fl. Or. IV (1879) 1107; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1924) 126; Rössler, Beich. Bot. Centr. LXII (1943) 148; Прох., Фл. GCCP XIV (1949) 383; Smith et Tuiinf Fl. Eur. II (1962) 221; Exs.: Pl. Bulg. Exsicc. No 470; F. C. F. No 147 — Слънцегледа млечка

Семейство: Euphorbiaceae Juss.
Род: Euphorbia L.
Вид: Euphorbia helioscopia L.
Българско име: Слънцегледа млечка

Описание:

Едногодишно растение. Стъблото единично или с многобройни (до 20) неплодоносни и плодоносни разклонения, 10 - 50 см високо, възходящо в основата, зелено, жълто зелено или най-често червено виолетово, разсеяно влакнесто, по-рядко възголо, разредено облистено, при узряването на плодовете почти безлистно, със следи от опадалите листа. Стъбловите листа на дръжки до 3 мм дълги, тясно клиновидни в основата, широко лопатовидни, на върха закръгленн, едро назъбени или напилени, 4 - 35 мм дълги и 3 - 16 мм широки; тези на неплодоносните разклонения удължено обратно яйцевидни до елиптично ланцетни, на върха закръглени, късо островърхи, 4 - 15 мм дълги и 3 - 8 мм широки; всичките зелени, жълто зелени до жълтеникави, често с тесен пурпурен ръб, разсеяно влакнести или голи. Връхните цветоносни клонки (4-) 5, 0,5 - 4,0 - 10,0 см дълги, разсеяно влакнести, на върха (2) 3 (4)-делни, всяко разклонение 2 - 4 пъти двуделно, във възлите на дихазиите с по 1 безплоден циатиум. Прясъцветните листа 4 - 5, с формата на стъблените, широко назъбени, разсеяно влакнести или голи, жълто зелени до жълтеникави, 15 - 35 мм дълги и 12 - 25 мм широки. Прицветните листа най-долните по З, овално лопатовидни, на върха отсечени, овално триъгълни, леко врязани, 2 - 12 мм дълги и 2 - 10 мм широки; нагоре по 2, овални или елиптични, по-дребни. Околосъцветникът камбанковиден, приседнал, гол, 1,5 - 2,5 мм дълъг и широк; жлезите 4, напречно елиптични, зелени, 0,6 мм дълги и 0,4 мм широки, целокрайни. Кутийката валчеста, на дръжка 1 - 2 мм дълга, триделна, 1,2 - 3,5 мм дълга и 2,8 - 3,5 мм широка; дяловете на гърба широко закръглени; гладка или зърнесто грапава, гола, стълбчетата 0,8 мм дълги, сраснали в основата, топчесто удебелени на върха. Семето сферично, в основата към върха източено, 2,0 - 2,1 мм дълго, 1,6 - 1,7 мм широко и 1,5 - 1,6 мм дебело, плоско килевидно; халазата, страничните и задният ръб неизразени; хилусовата зона напречно елиптична, плоска, почти отвесна; шевът изпъкнал, килевиден; повърхността дълбоко неравна, покрита с тесни анастомозиращи израстъци, затварящи неправилни многоъгълници (наподобяващи пчелна пита); тъмно кафяво, придатъкът във вид на напречно елиптична прозрачна пластинка, плътно прилепнала с хилусовата зона.

Период на цъфтеж: Цъфти: (II) III - XI (XII), плодоноси: IV - XII (често семената поникват и растенията плодоносят втори път в течение на една година).

Разпространение в България: Край пътищата и необработваните места, из пасищата, като плевел из нивите в равнините и планините. Разпространено, от 150 до към1150 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (на север до 70° северна ширина) Азия (на изток до Япония, на юг до Индия), Северна Африка.

Защитен статус:
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие;
Fam. Euphorbiaceae Juss. е защитена от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие;

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н. Р. България”, том VII, Издателство на БАН, София, (1979)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО