BGFlora.eu

Euphorbia palustris L.

1968 (5). Е. palustris L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 462; Boiss. in DC., Prodr. XV, 2 (1862) 121; Fl. Or. IV (1875) 1100; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1 (1924) 120; Rössler, Beich. Bot. Centr. LXII (1943) 124; Прох., Фл. СССР XIV (1949) 355; Smith et Tutin, Fl. Eur. II (1968) 217 — Блатна млечка

Семейство: Euphorbiaceae Juss.
Род: Euphorbia L.
Вид: Euphorbia palustris L.
Българско име: Блатна млечка

Описание:

Многогодишно растение. Стъблата няколко, 50 - 150 см високи, изправени, кухи, в основата удебелени до 7 - 14 мм, вдървеняващи, голи, често при цъфтежа почервеняващи, слабо синкаво зелени, с многобройни неплодоносни разклонения (в някои случаи надминаващи връхното съцветие), в горната си част с 1 - 7 странични цветоносни клонки. Стъбловите листа разредени, приседнали, линейно ланцетни, ланцетни или овално ланцетни, островърхи или тъпи, целокрайни или в горната част дребно неясно напилени с тясна светла хрущялна ивица, синьозелени, 2 - 6 (8) см дълги и 6 - 15 мм широки; тези на неплодоносните клонки линейно ланцетовидни, остри, 15 - 50 мм дълги, 3 - 8 мм широки, целокрайни. Връхните цветоносни клонки 5 - 8, 3 - 5 см дълги, на върха триделни, после двуделни. Присъцветните листа 5 - 7, яйцевидни или овално елиптични, голи, тъпи, при цъфтеж светло жълто зелени, впоследствие зелени, 10 - 30 см дълги и 8 - 20 мм широки. Прицветните листа яйцевидни или овални, тъпи, голи, светло зелени до жълтеникави, 8 - 10 мм дълги и 5 - 12 мм широки, по три. Околосъцветникът широко камбанковиден, на дръжка до 3 мм дълга, гол, 2,5 - 3,5 мм дълъг и 3,5 - 4,5 мм широк; дяловете овално лопатовидни, наделени или назъбени; жлезите 4, напречно овални, 1,2 - 1,6 мм дълги и 0,4 - 0,8 мм широки, целокрайни. Кутийката на дръжка до 3 мм дълга, кълбеста, приплесната, 45 - 50 мм дълга и 6 - 7 мм широка, дълбоко триделна, дяловете на гърба широко закръглени, с многобройни, късо цилиндрични или брадавичести израстъци, гола; стълбчетата до 2 мм дълго, сраснали в основата, дълбоко двуделни. Семето яйцевидно, леко гръбо коремно приплеснато, на върха леко отсечено, 3,2 - 3,7 мм дълго, 2,7 - 3,2 мм широко и 2,6 - 2,9 мм дебело, напречният пререз широко елиптичен, почти кръгъл; четирите семенни повърхности силно изпъкнали; халазата кръгла, плоска; хилусовата зона напречно елиптична, неясна, плоска или леко хлътнала; тъмно кафяво до черно, шевът нишковиден; повърхността гладка, блестяща, фината структура мрежеста; придатъкът широко конусовиден, нисък, прилепнал с хилусовата зона.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VI, плодоноси: VI - VIII.

Разпространение в България: Край блатата, разливите на реките и мочурливите ливади. Дунавска равнина (Видинско, Русенско), Софийски район (Казичене), Знеполски район (село Долни Раковец, Радомирско), Тунджанска хълмиста равнина (Карнобат), между 200 и 800 м надморска височина.
Посочва се за: Дунавска равнина (Оряховско—Урум., 1935), Витошки район (Витоша — Урум., 1910; Люлин — Урум., 1929), Западни Родопи (Ели-дере, Батак — Урум., 1906), Тракийска низина (Пловдивско, Пазарджишко — Ст. Георг., 1889; Vel., 1891), Тунджанска хълмиста равнина (Айтоско, Бургаско— Урум., 1901). (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Евразия (северни и централни части, рядко на юг).
Защитен статус:
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие;
Fam. Euphorbiaceae Juss. е защитена от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие;
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Н. Р. България”, том VII, Издателство на БАН, София, (1979)
1. 2. 3. 4. 5.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО