BGFlora.eu

Семейство Cistaceae Juss.

Сем. LXXXIV. ЛАВДАНОВИ — CISTACEAE JUSS.¹

Семейство: Cistaceae Juss.
Българско име: Лавданови

Описание:

Храсти, полухрасти или тревисти растения. Листата обикновено срещуположни, по-рядко последователни; прости, целокрайни; със или без прилистници. Цветовете многобройни; в полусенниковидни до редуцирани в прости, скорпионовидни, извити в началото връхни гроздовидни, рядко метличести съцветия, по-рядко единични, връхни; правилни, двуполови. Чашката обикновено от 5, рядко от 3 листчета; свободни или двете външни листчета прикрепени повече или по-малко към съответните вътрешни листчета; в пъпка извити. Венчелистчетата 5, 3 или липсващи (понякога при клейстогамните цветове), свободни, в пъпка извити (в противоположна посока на чашелистчетата), бързо опадващи. Тичинките малко до многобройни, едноредни или многоредни, наредени върху дископодобно издаващата се част на цветното легло под плодника; дръжките нишковидни, свободни, обикновено всички с прашници, по-рядко външните без; прашниците странични или полуобърнати към плодника, разтварящи се по дължина или по-рядко с връхно разкъсване. Плодникът съставен от 3, 5, рядко 10 сраснали плодолиста; яйчникът горен, едногнезден или разделен по посока към основата от интрузивни прегради на 3, 5 или по-рядко 10 гнезда, със стенични плаценти; стълбчето обикновено просто, повече или по-малко главесто, дисковидно или полукръгло, по-рядко триделно. Семепъпките многобройни до 2 на всяка стенична плацента, често на дълги дръжки, обикновено изправени, по-рядко обърнати, висящи. Плодът вдървеняла или невдървеняла кутийка, разпукваща се на 3, 5 или по- рядко 10 дяла; семената обикновено дребни, със или без шев, с ендосперм; с повече или по-малко извит или нагънат, по-рядко прав зародиш.
Стопанско значение. Повечето от видовете могат да бъдат и много от тях се култивират като декоративни растения главно поради едрите или дребните (многобройните), красиво обагрени, повече или по-малко ароматични цветове. Най-подходящи са за алпинеуми. Добри медоносни растения. Повечето от тях съдържат дъбилни вещества. От Cistus incarius L. се извлича етерично масло, намиращо приложение в парфюмерията. Всичките представители на семейството могат с успех да се прилагат като почвоукрепители по ерозирани терени.

Забележка. В природата се срещат изключително много хибриди. Някои от представителите имат клейстогамни цветове заедно с хазмогамните. Клейстогамните цветове се различават от хазмогамните само по това, че венчелистчетата понякога са по-малки, тънки (почти прозрачни) или липсват; броят на тичинките е силно намален; прашниците са на еднаква височина с близалцето и се залепват с него, като при постепенното нарастване на яйчника тичинките се откъсват от основата си. Забележим външен диформизъм между клейстогамните и хазмогамните цветове при представителите на семейството, разпространени в Стария свят, не се среща, докато при представителите в Америка външният диморфизъм на цветовете е много ярко изразен.

Таблица за определяне на родовете

1    Венчелистчетата от 16 до 30 мм дълги, розови, червени или бели; кутийката петделна, с вдървенели стени ............. ..................................................................................................................................................................... 1. Лавдан — Cistus L.
1* Венчелистчетата от 3 до 15 мм дълги, лимоиено жълти, жълти или оранжеви; кутийката триделна, с невдървенели
стени .............................................................................................................................................................................................. 2
2    Приосновните листа в изсъхваща преди или по време на цъфтежа розетка; близалцето полукръгло, приседнало ......
......................................................................................................................................... 4. Ксолантес — Xolanthes (Dunal) Rafin.
2* Растения без листна розетка; близалцето винаги на ясно развито стълбче ....................................................................... 3
3   Листата последователни; външните тичинкови дръжки без црашници, близалцето триделно; семената с шев ............ ................................................................................................................................................ 5. Фумана — Fumana Dunal) Spach
3* Листата срещуположни; всички тичинкови дръжки с прашници, близалцето главесто; семената без шев .................. 4
4   Листата с прилистници; стълбчето късо, право или удължено, леко възходящо ............................................................... .................................................................................................................................................. 2. Желтак — Helianthemum Spach
4* Листата най-често обикновено без прилистници, понякога най-горните листа с прилистници; стълбчето в основата
S-овидно или коленчато извито ...………………………………………………………………… 3. Родакс — Rhodax Spach
¹ Разработила М. Маркова.

„Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979)

Разпространение в България: (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение:

Източник: „Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979),

РОДОВЕ:

Род Helianthemum Spach - Желтак

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО