BGFlora.eu

 

Fragaria  moschata Duchesne

1556 (2). F. moschata Duchesne, Hist. Nat. Frais. (1766) 145; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1 (1925) 671; Tutin, Fl. Eur. II (1968) 47; F. elatior Ehrh., Beitr. Naturk. VII (1792) 23 — Суница

Семейство: Rosaceae Juss.
Род: Fragaria L.
Вид: Fragaria  moschata Duchesne
Българско име: Суница

Описание:

Многогодишно растение. Коренището хоризонтално, косо или почти право, люспесто. От пазвите на приосновните листа излизат предимно много къси (понякога не се развиват) тънки издънки („въси"). Листата тройни, събрани в приосновна розетка, с дълги до 21 см дръжки, последните с гъсти, хоризонтално разперени власинки и еди­нични жлези; листчетата 5,2 - 6,6 см дълги и 3,5 см широки, яйцевидно ромбични, по ръба с 6 - 10 едри и широки зъбци, отгоре зелени и разсеяно влакнести, отдолу сивкаво зелени, прилегнало влакнести; всички листчета с къси дръжки. Прилистниците широко ланцетни, заострени, отдолу по средната жилка влакнести, отгоре голи. Цветоносните стъбла 15 - 40 см високи, безлистни, правостоящи, най-често по-дълги от приосновните листа, покрити с многобройни хоризонтално разперени власинки и единични жлези. Цветовете до 2,5 см в диаметър, обикновено двуполови, рядко еднополови (рядко двудомни), събрани по 5 - 12 в щитовидни съцветия; цветните дръжки с къси, обилни, разперени или извити надолу власинки, по време на цъфтежа удължаващи се. Чашелистчетата прилегнало влакнести, при плода разперени или извити назад; външните линейно ланцетни, малко по-къси и по-тесни от вътрешните, последните ланцетни. Венчелистчетата 5 - 12 мм, обратно яйцевидни, по-рядко закръглени, припокриващи се, с къс нокът, значително по-дълги от чашелистчетата, бели или много рядко жълтеникави. Тичинките 20, равни по дължина със стълбчетата или по-къси. Яйчниците многобройни, голи. Стълбчетата странични. Цветното легло влакнесто, с вдлъбната горна повърхност, след прецъфтяване се уголемява и се разраства в месеста лъжлива ягода, последната най-често дребна и неразвита, яйцевидна или сферична, при основата стеснена в свободна от плодчета шийка, бяла, зелено бяла или само от едната страна червена, трудно отделяща се. Орехчетата яйцевидни, около 0,8 - 1,5 мм дълги, кафяви.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - V II (понякога вторичен цъфтеж X), плодоноси: VП - VIII.

Разпространение в България: Из тревисти места и храсталаци в равнините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 2000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна Европа, достига Северозападна Франция, Централна Италия, Турция и централните части на Европейската част на СССР. Широко натурализирана в градините на Северна Европа.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том V, БАН, София, (1973)

1. 2. 3. 4.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.