Fragaria vesca L.
1555 (1). F. vesca L., Sp. Pl. ed. 1( 1753) 494; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1 (1925) 671; Tutin, Fl. Eur. II (1968) 47; Exs.: Pl. Bulg. Exsicc. No 649 — Горска ягода
Семейство: Rosaceae Juss.
Род: Fragaria L.
Вид: Fragaria vesca L.
Българско име: Горска ягодаОписание:
Многогодишно растение. Коренището хоризонтално или косо, люспесто. От пазвите на листата излизат дълги, вкореняващи се във възлите, пълзящи надземни издънки („въси"). Листата тройни, събрани в листна розетка; дръжките 20 (25) см дълги, изправено или прилегнало влакнести; листчетата 1 - 6 см дълги и 2,5 - 3,5 см широки, яйцевидни или обратно яйцевидни до ромбични, с 6 - 13 едри, триъгълни, почти яйцевидни зъбци от всяка страна, завършващи с неголямо червеникаво връхче; отгоре зелени и разсеяно влакнести, отдолу сивкаво зелени, прилегнало влакнести; връхното листче с къса дръжка или приседнало, страничните приседнали. Прилистниците ланцетни, дълго заострени, целокрайни, разсеяно влакнести, само в близост с листната дръжка гъсто изправено или прилегнало влакнести. Цветоносните стъбла 5 - 30 см високи, безлистни, почти изправени, по-рядко приповдигащи се в основата, малко по-дълги от листата, в долните части с разперени, в горните с прилегнали власинки. Цветовете около 15 (20) мм в диаметър, обикновено двуполови, събрани в щитовидни малоцветни съцветия; цветните дръжки дълги, с прилегнали или насочени нагоре копринесто лъскави власинки. Чашелистчетата прилегнало влакнести, при плода разперени или извити назад; външните линейни или ланцетни, еднакво дълги с вътрешните, последните триъгълни, остри или късо заострени. Венчелистчетата 4 - 8 (10) мм дълги, яйцевидни или закръглени, с нокът, чисто бели. Тичинките 20, равни по дължина на стълбчетата или често по-дълги. Яйчниците многобройни, голи. Стълбчетата странични. Цветното легло с гола или повече или по-малко влакнеста, гладка, едва вдлъбната горна повърхност; след цъфтене се уголемява и разраства в месеста лъжлива ягода, стигаща до 2 см дължина, яйцевидна, кълбеста или почти сферична, ярко червена в зряло състояние, сладка, леко отделяща се. Орехчетата разположени по цялата повърхност на разрасналото се цветно легло, яйцевидни, около 0,8 до 1,5 мм дълги, кафяви.
Период на цъфтеж:Цъфти: V - VIII (понякога вторичен цъфтеж IX - X), плодоноси: VI - VШ.
Разпространение в България: Из гори, храсталаци, горски поляни и скални сипеи, в равнините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 2000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Африка. Пренесено в Япония, Северна и Южна Америка.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том V, БАН, София, (1973)
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.