BGFlora.eu

Fragaria viridis Duchesne

1557 (3). F. viridis Duchesne, Hist. Nat. Frais. (1766) 135; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Bale. 1(1925) 671; Tutin, Fl. Eur. 11(1968) 48; F. collina Ehrh., Beitr. Naturk. VII (1792) 26 — Планица

Семейство: Rosaceae Juss.
Род: Fragaria L.
Вид: Fragaria viridis Duchesne
Българско име: Планица

Описание:

Многогодишно растение. Коренището косо, просто или малко разклонено, люспесто. От пазвите на приосновните листа излизат обикновено много къси нишковидни издънки („въси") или без издънки. Листата тройни, събрани в приосновна розетка с до 11 см дълги дръжки, покрити с многобройни разперени власинки; листчетата 2,5 - 3,5 (4) см дълги и 2 - 2,5 см широки, яйцевидни, ромбични или обратна яйцевидни, с 6 - 13 леко заострени, почти триъгълни зъбци от всяка страна; отгоре зелени, лъскави, прилегнало влакнести, отдолу сиви от гъсто прилегнали„ копринесто лъскави власинки, особено гъсти по изпъкналите жилки; връхното листче с къса дръжка, страничните приседнали. Прилистниците доста тесни, разперено влакнести, тъмно кафяви. Цветоносните стъбла 5 - 20 см високи, безлистни, правостоящи, еднакво дълги или едва по-дълги от приосновните листа, тънки, покрити в долните части с разперени, а във връхните части с разпръснати разперени или прилегнали власинки. Цветовете до 2,5 мм в диаметър, обикновено двуполови, понякога еднополови, събрани в неголеми, рехави, малоцветни, щитовидни съцветия; цветните дръжки къси, с прилегнали или разперени власинки. Чашелистчетата прилегнало влакнести, обхващащи плода; външните линейно ланцетни, на върха понякога разцепени, еднакво дълги или малко по- дълги от вътрешните, последните триъгълно ланцетни. Венчелистчетата 5 - 10 мм, закръглени или обратно яйцевидни, припокриващи се, с къс нокът, почти еднакво дълги с чашелистчетата, кремаво бели или бели. Тичинките 20, равни на дължината на стълбчетата. Яйчниците многобройни, голи. Стълбчетата странични. Цветното легло с влакнеста, леко вдлъбната повърхност, след цъфтене се уголемява и се разраства в месеста лъжлива ягода, последната силно ароматична, до 1 см дълга, сферична или обратно яйцевидна, при основата стеснена, най- често жълто бяла, само на върха червеникава, рядко изцяло розова или бледо червена, трудно отделяща се; орехчетата леко потопени или изпъкнали в цветното легло; последното в основата без орехчета. Орехчетата яйцевидни, около 0,8 - 1,5 мм дълги, кафяви.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VI (понякога вторичен цъфтеж X), плодоноси VI - VIII.

Разпространение в България: По хълмове, из храсталаци, по тревисти места в равнините и предпланините. Разпространено, от морското равнище докъм 1300 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (без Исландия и Крайния Север), Кавказ, Сибир, Макаронезия.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том V, БАН, София, (1973)

1. 2. 3. 4. 5.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО