BGFlora.eu

Род Descurainia Webb. et Bertth.

Род 328(2). ВОЙНИЧИЦА — DESCURAINIA WEBB ЕТ BERTH¹.
Webb et Berth., Phytogr. Canar. I (1836)72.

Семейство: Cruciferae Juss. (Brassicaceae)
Род: Descurainia Webb. et Bertth.
Българско име: Войничица

Описание:

Едногодишни или двегодишни тревисти растения, много по-рядко многогодишни или храстовидни, с къси, разклонени или звездовидни, по-рядко неразклонени, а понякога и със жлезисти власинки. Листата 2 - 3 пъти фино пересто нарязани (крайните делчета ланцетни или тясно линейни) обикновено с дръжки, само най-горните приседнали. Съцветията без прицветници. Чашелистчетата най-често жълтеникави, тъпи, косо нагоре насочени или разперени, без торбесто разширение в основата. Венчелистчетата зеленикави или бледо жълти до златисто жълти, тясно лопатовидни, обикновено не по-дълги от чашката. Тичинките 6; прашниците стърчащи извън цветовете; дръжките тънки, дълги, разширени към основата, без зъбчета. Нектарните жлези тънки, фино зърнести, страничните пръстеновидни, с изрезка от вътрешната страна, средните цилиндрични, съединени със страничните в затворен пръстен. Яйчникът цилиндричен. Плодът къса, линейна или ланцетна шушулка (при някои северо американски видове почти шушулчица). Капачетата изпъкнали, с добре видима средна жилка и слаби мрежовидно разклонени странични жилки. Стълбчето много късо, с дисковидно или почти кълбовидно, обикновено цяло близалце. Преградната стена тънка, прозрачна, с 1 - 3 надлъжни жилковидни бразди. Семената едноредни, по-рядко двуредни, дребни, продълговати, оранжево или жълто кафяви, почти гладки, при намокряне се ослузяват слабо.

Предполагаемо самоопрашващи се.

¹ Разработил Ив. Асенов.

Разпространение в България: (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение:

Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)

ВИДОВЕ:

Descurainia sophia (L.) Webb. ex Prantl._BUL.html - Войничица

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО