Род Medicago L
Род 453 (31). ЛЮЦЕРНА — MEDICAGO L.¹
L., Sp. PI. ed. I (1753) 778; Gen. PL ed. 5 (1754) 339; Urb., Verh. Bot.Ver. Prov. Brand. XV (1873) 46
Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Medicago L
Българско име: ЛюцернаОписание:
Полухрасти, многогодишни и едногодишни, голи или в различна степен влакнести растения с прости и жлезисти власинки. Листата тройни, на върха си или в горната половина назъбени, най-често обратно яйцевидни, обратно сърцевидни с клиновидна основа или клиновидни, с прилистници; средното листче на дръжка, останалите две приседнали или на много по-къси дръжки. Цветовете най-често жълти, по-рядко синкави, виолетови или зеленикави, единични или по много в гроздовидни, удължени или кълбести съцветия. Цветовете с присъцветни листа и къси увиснали дръжки, рядко почти приседнали. Чашката тръбесто звънеста с линейно ланцетни до шиловидни, почти еднакви по дължина зъбци и 5 жилки, достигащи върха на зъбците. Флагчето право или извито в горната си. част, най-често по-дълго от останалите цветни части, голо или късо гъсто влакнесто, със слабо забележими ветриловидни разклонения и по-тъмно обагрени жилки по гръбната си страна; стълбчето нишковидно, голо и включено заедно с тичинките в ладийката; близалцето почти главесто; тичинките двубратствени. Бобът сърповиден, прав, дисковиден, бъчвовиден, цилиндричен, рядко бъбрековиден, най-често усукан около оста си под форма на рехава или плътна спирала, отделните странични повърхности с мрежовидно или концентрично жилкуване. Семената едно до много, често разделени едно от друго с химениални прегради, бъбрековидни или неправилно елиптични до почти триъгълни, с пъпче върху ръбеца, обърнато към основата на боба.
Кръстосано опрашващи се или самоопрашващи се растения. Размножават се със семена. Едногодишните са мирмекохорни растения.Забележка. При многогодишните основни механизми на видообразуване са полиплоидията и хромозомните преустройства, а при едногодишните — хромозомните преустройства. Произходът на формата на бобовете на едногодишните е тясно свързан с увеличаване броя на намотките и удебеляване стените на цилиндричния, сърповидния или правия боб на многогодишните. Вследствие на това се явява усложнение на проводящата система на боба, изразяваща се в наличието на една гръбна (табл. LII, фиг. Зи) и една коремна (табл. LII, фиг. 1з) жилка, между които често се разполага една странична жилка (табл. LII, фиг. 1з), която може да бъде близо до гръбната жилка и тогава между тях се образува дълбок жлеб или значително по-ниско от нея. От коремната жилка към гръбната се развиват няколко до много радиални (табл. LII, фиг. Зз) прави, дъговидно или S-овидно (табл. L, фиг. 1з, Зз) повече или по-малко анастомозиращи мрежовидно жилки, които се вливат в страничната жилка или в страничната и гръбната. В случаите, когато липсва странична жилка, радиалните жилки се вливат в един гладък концентричен пояс и не достигат до гръбния ръб или гръбната повърхност на боба. Намотките могат да бъдат със заоблен ръб, като гръбната жилка е под страничните жилки и е потопена в тъканта или да изпъква над страничните, или пък да е на едно ниво с тях или по-ниско, но непотопена в епидермиса; във втория случай гръбната повърхност на намотката е улейовидна (табл. L, фиг. 4а). В някои случаи гръбната жилка не се виждала се образува широка повърхнина на гърба на намотката (табл. LI, фиг. 2ж, 2и). В този и в някои други случаи страничните жилки се издават стреховидно на страничната повърхност на намотките. Шипчетата по ръба на боба се образуват от сливането на краищата на радиалните жилки, минаващи през страничните и гръбната жилки, и поради това често са с по-голямо или по-малко каналче; на върха са прави или кукесто извити.
Таблица за определяне на видовете
1 Венчето синьогълъбово или пъстро (жълто и синьо) ............................................................................ *Синя люцерна — М. sativa L.
1* Венчето жълто до оранжево ....................................................................................................................................................................... 2
2 Гъсто дълго бяло влакнести до бяло наплъстени многогодишни лежащи или възходящи растения. Жилките на листчетата не се виждат .............................................................................................................................................. 6. Крайморска люцерна — М. marina L,
2* Голи или умерено влакнести растения, но жилките на листчетата във втория случай се виждат ..................................................... 3
3 Бобът бъбрековиден. Цветовете повече от 20, събрани в сбити лимонено-жълти, сферични или полусферичш, до 5,0 (6,0) мм в диаметър съцветия, удължаващи се след прецъфтяване ................................................................... 1. Хмелна люцерна — М. lupulina L.
3* Бобът с друга форма. Цветовете 1 - 12 или повече, но тогава в удължени, по-едри от 5,0 мм рехави гроздове ................................ 4
4 Бобът прав, но усукан или сърповиден, рядко завит до 1 намотка, но тогава с ясен отвор в средата си ......................................................................................................................................................... 2. Сърповидна люцерна — М. falcata L.
4* Бобът спирално завит и без отвор в средата си, най-много вдлъбнат откъм лицевата си повърхност .............................................. 5
5 Цветовете 8,0 - 13,0 мм дълги. Листчетата ромбични или широко яйцевидни, най-малко 2/3 от ръба назъбени ..................................................................................................................................................... 5. Карстова люцерна — М. carstiensis Wulf.
5* Цветовете 2,0 - 4,0 (6,0) мм дълги. Листчетата клиновидни, овални, обратно сърцевидни или обратно яйцевидни с клиновидна основа, или тясно ланцетни, в горната си третина назъбени или целокрайни .......................................................................................... 6
6 Многогодишни растения с вдървеняло при основата си стъбло. Бобът лещовиден ........ 3. Родопска люцерна — М. rhodopea Vel.
6* Едногодишни растения. Бобът яйцевиден, сферичен, бъбрековиден, дисковиден или цилиндричен ............................................... 7
7 Повечето от листчетата в средата на горната си повърхност с кафяво петно. Гръбната жилка на боба изглежда двойна ................................................................................................................................................... 11. Арабска люцерна — М. arabica (L.) Huds.
7* Всички листчета без петаа. Гръбната жилка на боба единична, често изпъкнала или пък изобщо липсва ........................................ 8
8 Бобът по ръба на намотките без шипове .................................................................................................................................................... 9
8* Бобът по ръба на намотките най-малко с добре изразени брадавици, най-често с добре развити шипове ..................................... 11
9 Намотките на боба с остър гръбен ръб (без гръбна жилка). Цветовете увиснали ..... 4. Полска люцерна — М. orbicularis (L.) Bartal.
9* Намотките на боба с. плосък, изпъкнал, равен, брадавичест или с шипчета гръбен ръб. Цветовете изправени или разперени .. 10
10 Прилистниците целокрайни или само в основата назъбени. Цветовете (3) 6,0 - 7 (8) на брой. Бобът 2,0 - 4,0 мм в диаметър ...... 16.Дребноплодна люцерна ........................................................................................................................................ — М. minima (L.) Bartal.
10* Прилистниците дълбоко нарязани. Цветовете 1 - 2 (4) на брой. Бобът (3;5) 4,0 - 7,0 мм в диаметър .......................................................................................................................................................... 7. Твърда люцерна — М. rigidula (L.) All.
11 Бобът дисковиден, 5,0 - 9,0 мм в диаметър. Радиалните жилки се вливат в гладък пояс, разположен по периферията на намотките. Прицветниците червеникави .................................. .................................... 15. Дископлодна люцерна — М. disciformis DC.
11* Бобът с друга форма. Радиалните жилки завършват в странична жилка. Прицветниците жълтеникави или зеленикави ........... 12
12 Прилистниците целокрайни или само в основата си едва забележимо назъбени ............................................................................. 13
12* Прилистниците най-малко на долните и средните листа назъбени или нарязани ........................................................................... 14
13 Бобът 2,0 - 3,0 мм в диаметър, цилиндричен; намотките със широка гръбна повърхност, без гръбна жилка. Шипчетата насочени встрани ................................................................... ................................................... 14. Кореноплодна люцерна — М. coronata (L.)Bartal.
13* Бобът 3,0 - 6,0 (7,0) мм в диаметър, сферичен; намотките с гръбна жилка, отстрани на която излизат под ъгъл шипчетата ....... ........................................................................................................................................16. Дребноплодна люцерна — М. minima (L.) Bartal.
14 Бобът с приседнали или на дръжки жлезисти власинки или с прости и жлезисти власинки .......................................................... 15
14* Бобът гол или просто влакнест ............................................................................................................................................................... 17
15 Тръбната повърхност плоска или слабо вдлъбната. Тръбната жилка на едно ниво със страничните или слабо хлътнала. Бобът бъчвовиден или по-рядко почти кълбест ...................................................................................................................................................... 16
15* Гръбната повърхност заоблена; гръбната жилка (ако е видима) разположена ясно по-високо от страничните .......................................................................................................................................................... 7. Твърда люцерна — М. rigidula (L.) All.
16 Бобът късо жлезисто влакнест или гол, 7,0 - 8,0 мм в диаметър ............................... 9. Кълбоплодна люцерна — М. constricta Dur.
16* Бобът гъсто покрит със стърчащи жлезисти и прости власинки, 4,5 - 5,5 мм в диаметър .......................................................................................................................................................... 8. Бондева люцерна — М. Bondevii Kož..
17 Радиалните жилки почти прави, към върха си дихотомично разделени. Бобът гол .......................................................................... .................................................................................................................................10. Крайбрежна люцерна — М. littoralis Rhode ех Loisel.
17* Радиалните жилки S-овидно или дъговидно извити, или пък силно мрежовидно разклонени. Бобът късо просто или жлезисто влакнест ............................................................................................................................................................................................................ 18
18 Радиалните жилки S-овидно или дъговидно извити до върха, прости. Цветовете 1 - 2 на брой .................................................... 19
18* Радиалните жилки прави, към върха силно мрежесто разклонени. Цветовете най-често 3 - 4 (5) ................................................................................................................................................... 12. Изменчива люцерна — М. polymorpha L.
19 Радиалните жилки S-овидно извити. Бобът от лицевата страна плосък или изпъкнал ... 7. Твърда люцерна — М. rigidula (L.) All.
19* Радиалните жилки дъговидно извити. Бобът от лицевата страна вдлъбнат ......................... 13. Ранна люцерна — М. praecox DC.
¹ Разработил Ст. Кожухаров.„Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)
Разпространение в България: (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение:
Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)ВИДОВЕ:
Medicago lupulina L. - Хмелна люцерна
Medicago sativa L. - Синя люцерна
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.