BGFlora.eu

Род Mentha L.

Род 666 (3). МЕНТА — MENTHA L.¹

L. Sp. PL, ed. 1 (1753) 576; Gen. PI, ed. 5 (1754) 250.
Семейство: Labiatae Juss. (Lamiaceae)
Род: Mentha L.
Българско име: Мента

Описание:

Многогодишни, рядко едногодишни тревисти растения с пълзящи, вкореняващи се във възлите коренища. Листата със специфични ароматни епидермални жлези. Цветовете двуполови или женски на един и същи индивид (женско еднодомни) или на различни индивиди (женско двудомни), събрани по няколко в полусенници, намиращи се в пазвите на горните листа, формиращи многоцветни обикновено гъсти прешлени; последните образуващи главести или източени класовидни съцветия; прицветниците листовидни или редуцирани. Чашката актиноморфна или неясно двууста, тръбеста или звънчеста, с 10 - 13 жилки, с 5 (рядко 4), почти равни до ясно неравни зъбци. Венчето слабо двуустно с четири, почти равни дяла, горният дял по-широк и обикновено на върха врязан; тръбицата по-къса от чашката. Тичинките почти равни, разперени или възходящи под горната венечна устна, превишаващи венчето (с изключение на женските цветове и повечето хибриди, при които са редуцирани или липсват); прашниците двугнездни с равни и успоредни гнезда. Орехчетата гладки, ямчести, мрежесто или зърнесто грапави. Протандрични, насекомно и самоопращващи се. Размножават се със семена и вегетативни издънки.

Стопанско значение. Етеричномаслени и медоносни растения, употребявани в народната и официалната медицина и фармацията.

Забележка. Всички български представители (с изключение на М. pulegium) се отнасят към sectio Mentha и имат сходни и общи белези и особености на размножаването. Растенията са самосъвместими и често образуват семена и при самоопрашване. Значителна степен на кръстосано опрашване се осигурява чрез женската двудомност. В повечето популации се установяват смесени растения — двуполови, функционално женски (поради неразвитие на прашниците), а също и индивиди с двуполови и женски цветове, което диференциране се контролира както генетично, така и от условията на околната среда. Цветовете са протандрични и се посещават от множество разнообразни насекоми, особено Diptera.
Хибридите са чести в природата и особено в зоните на контакти на родителските видове, макар че изглежда вероятно отборът да действува само в стадия семеначета. Понякога хибридите образуват фертилни семена и се формира комплексна хибридна популация. Опитите по кръстосване показват, че докато хибридите междувидове от едно и също плоидно ниво са, общо взето, високо фертилни, тези междувидове от различно плоидно ниво проявяват висока степен на стерилност. Установено бе, че семена, събрани от тези хибриди, дават поколение, показващо хибридно разпадане, често с малък шанс за преживяване при естествени условия. Стерилните хибриди обикновено са с недоразвити прашници, но и даже когато се развият нормално, мейозисът протича много неправилно. Въпреки това бяха наблюдавани понякога ненормално големи поленови зърна, чието съдържание се обагря и е възможно това да се дължи на случайна поява на беккрос, включваща нередуцирани хибридни гамети. Ментите са растения с мощна, кореницна система, чрез която се размножават и заемат нови райони. В резултат на това популациите им въпреки големия брой налични индивиди често са изградени от малък брой генотипове.
Хибридите, достигнали зрелост, обикновено са мощни растения и чрез вегетативно размножаване често се развиват клонално и заемат нови райони, където родителските видове отсъствуват. При условия, където половото размножаване не е благоприятствано, стерилните и субфертилните хибриди могат успешно да се конкурират с чистите видове и да съставят трайни компоненти на популациите.
Култивирането на ментата има дълга история още от древността и много от днес съществуващите култури може би са твърде стари. Изкуственото размножаване е почти изцяло чрез коренища, с което се избират и поддържат само отделни желани клонове. Значението на вегетативното размножение може да се види в отделни клонове, които са широко. култивирани в някои страни, а понякога са и натурализирани. Изследванията на етеричните масла (Harley, Bell, 1967) показаха, че някои таксони са изцяло с клонален произход. Често, когато тези растения са пренесени далеч от популацията или условията, в които са възникнали, е трудно да се установят техните взаимоотношения. Поради това некритичното третиране на растения с непознат произход или непозната изходна популация може да доведе до много грешни изводи.
Както и много други растения, срещащи се по влажни местостояния, ментите проявяват висока фенотипична пластичност, повлияна от количеството налична вода, светлина и хранителни вещества. Това е още една причина за таксономичните проблеми в рода, намерили ясен израз в разработките върху него, публикувани през 19-то и 20-то столетие. Огромното число видови и вътревидови епитети, признати от тях в значителна степен затрудниха и обезкуражиха съвременните изследвания на рода. От този тип са и многобройните таксони и хибриди, описани и посочени за българската флора от Trautman и Урумов. В повечето случаи те са описани по индивиди от един клон или смесена популация и са без таксономична стойност. За удобство в ползването те са посочени в азбучен ред след всеки вид в забележка.
В тази разработка най-големите трудности при определянето се дължат или на наличието на голям брой нетипични индивиди, като дребни, развити в лоши условия или в сенчести места, или на хибридите (някои от видовете, като М. spicata, са. също от хибриден произход). За целта е желателно, когато е възможно, да се съберат повече материали от една и съща популация. Измерванията на листата се отнасят за средните от главното стебло, а дължината на чашката е измервана по време на цъфтежа. При някои растения чашките са деформирани от галите на.насекомото Asphodylia ignorata.

Таблица за определяне на видовете

1   Чашката с ясно неравни зъбци, влакнеста в отвора ............................................................................. 1. Блатна мента — М. pulegium L.
1* Чашка с равни или почти равни зъбци, гола в отвора ………………....................................................................……………………… 2
2   Прицветниците подобни на листата; сложното съцветие завършващо с листа или с много дребни връхни прешлени ....…………. 3
2* Прицветниците предимно дребни и незабележими, ненаподобяващи на листата, горните прешлени сбити във връхни класове или главести сложни съцветия ……………..............................................................................................................................................…………. 6
3   Влакнести зелени растения, обикновено фертилни чашката 1,5 - 2,5 мм дълга, широко звънеста; зъбците длетовидни или широко триъгълни ….................................................................................................................................................... 2.. Полска мента —М. arvensis L.
3* Растения голи или влакнести, често с червен оттенък, обикновено стерилни; чашката 2 - 4 мм дълга, тясно звънеста или тръбеста, зъбците тясно триъгълни или шиловидни ……..........................................................................................................................................….. 4
4   Чашката звънеста, 2,0 - 3,5 мм дълга, зъбците рядко по-дълги от 1 мм; голи или влакнести растения ..........…….…….. М. х. gentilis L.
4* Чашката тръбеста, 3,5 - 4,0 мм дълга или по-къса, но тогава зъбците обикновено 1,0 - 1,5 мм дълги и растенията ясно влакнести …………………………………...........................................................................................................................................…………..…………. 5
5 Възголи растения с приятна миризма; горните прицветници обикновено възкръгли, източено островърхи .......................................... ……………………….....................................................................................................................………………….. М. х smithiana R. A. Graham
5* Растения ясно влакнести с неприятна миризма; горните прицветници яйцевидни до яйцевидно ланцетни, неудължено островърхи …………………..........................................................................................................................................................…………… М. х verticillata L.
6   Листата приседнали (рядко долните с много къси дръжки); прешлените събрани в класове, 5 - 15 мм диаметър ………………….........................................................................................................................…………………………... 4—6. група М. spicata.
6* Листата с дръжки; прешлените в главести или продълговати класове — 12 - 20 мм в диаметър ..........................……………………. 7
7   Прешлените в продълговати класове; листата обикновено ланцетни; стерилни растения ...................................................................... ………………........................................................................……...…………………………… *Пиперитна (лютива) мента — М. piperita L.
7* Прешлените в главести съцветия, понякога с 2 - 3 отделни прешлена под тях; листата обикновено яйцевидни .......……………….. 8
8   Листата и чашечната тръбица влакнести; фертилни растения ………………………………...........… 3. Водна мента — М. aquatica L.
8* Листата и чашечната тръбица голи; стерилни растения ……………………………...… *Пиперитна (лютива) мента — М. piperita L.

¹Разработили R. Harley (Kew) и Богдан Кузманов

„Флора на Н. Р. България”, том IX, БАН, София, (1989)

Разпространение в България:(Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение:

Източник: „Флора на Н. Р. България”, том IX, БАН, София, (1989)

ВИДОВЕ:

Mentha aquatica L. - Водна мента

Mentha longifolia (L.) Hudson - Дълголистна мента

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО