Род Polygala L.
Род 476. ТЕЛЧАРКА — POLYGALA L.¹
L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 701; Gen. Pl. ed. 5 (1754) 315 Семейство: Poligalaceae R. BR.
Род: Polygala L.
Българско име: ТелчаркаОписание:
Храсти, полухрасти, многогодишни и едногодишни тревисти растения. Стъблата при основата често с приосновни или странично развити розетки и с целокрайни, последователни или събрани в снопчета стъблови листа, понякога долните срещуположни или често опадващи, всички с по 1 жилка, без прилистници, плоски или подвити по ръбовете. Съцветието връхно или странично разположен грозд. Цветовете двуполови, неправилни, двустранно симетрични, в основата с 3 прицветника. Чашката от 5 неопадващи листчета — 3 външни, по-къси и тесни, често венчевидно обагрени, горното понякога в основата си подуто и 2 по-дълги, венчевидни, вътрешни (крилца) с 1 - 6 анастомозиращи или разклонени жилки. Венчелистчетата 3 (останалите две редуцирани), повече или по-малко сраснали в основата си в тръбица, и към върха със свободни дялове, със или без ушички; най-долното венчелистче (кил) на върха с кичур от дихотомично разклонени или прости, често събрани в снопчета нишки, или плитко наделени гребеновидни пластинки. Тичинките 8 (останалите две редуцирани), дръжките им повече или по-малко сраснали с венечната тръбица; прашниците едногнездни, отварящи се към върха, с бразда. Плодникът с горен, двугнезден яйчник. Стълбчето едно. Близалцето двуделно.
Плодът сплесната гръбокоремно, двугнездна, по края повече или по-малко крилата кутийка, приседнала или на карпофор, във всяко гнездо с по едно влакнесто, снабдено с триделен придатък семе. Кръстосано опрашващи се от ципокрили и дребни твърдокрили насекоми, размножават се със семена и вегегативно.
Стопанско значение. Медицински и медоносни растения. Съдържат фенол, гликозида гуалтерин, някои сапонини и горчиви вещества. P. amarella и P. major се използуват в народната медицина заради своето секретолитично действие при заболяване на дихателната система и кашлица, белодробни възпаления, стомашно-чревен катар, Не са фуражни растения. Листата на P. vulgaris се използуват в младо състояние за салата.
Таблица за определяне на видовете
1 Венчето значително по-късо от крилцата. Дяловете на семенния придатък 1/8 - 1/10 от дължината на семето и не обхващат основата му ............................................................. ................................................................................ 14. Монпелийска телчарка — P. monspeliaca L.
1* Венчето равно по дължина на крилцата, едва по-късо или ясно по-дълго от тях. Дяловете на семенния придатък не по-къси от 1/4 от дължината на семето и винаги обхващат основата му ..................................................................................................................................... 2
2 Чашелистчетата нееднакви по форма, горното по-дълго, в основата си подуто или дъговидно извито ............................................ ...........................................................................................................................................................1—3. Група Пълзяща телчарка — P. supina
2* Чашелистчетата еднакви по форма, прави, неподути в основата .............................................................................................................. 3
3 Стъблата при основата с листни розетки. Крилцата 3 - 4 мм дълги ............................................................................................................ ............................................................................................................................................................13. Горчива телчарка — P. amarella Crantz
3* Стъблата при основата без листни розетки, често със скъсени стерилни издънки. Крилцата по-дълги от 4 мм ................................ 4
4 Венечната тръбица до половината на крилцата, права; венчето по-късо или едва по-дълго от тях ..................................................... 5
4* Венечната тръбица над 2/3 от дължината на крилцата, извита нагоре; венчето ясно по-дълго от тях .................................................. .............................................................................................................................................................3—6. Група Голяма, телчарка — P. major
5 Чашелистчетата най-малко към върха по ръба ресничести; кутийките на карпофор не по-малко от 1/4 от дължината им ................ 6
5* Чашелистчета по ръба целокрайни; кутийките приседнали ....................................................................................................................... 7
6 Карпофорът 1,5 - 2,0 (2,5) мм дълъг, на 1/3 от дължината на кутийката. Крилцата елиптично ланцетни, заострени ........................... ............................................................................................ 7. Средиземноморска телчарка — P. mediterranea (Chodat) Dal a Torre et Sarnth.
6* Карпофорът 1,0 (1,5) мм дълъг, на 1/4 от дължината на кутийката. Крилцата елиптично обратно яйцевидни, затъпени ..................... ........................................................................................................................................................8. Карниолска телчарка — P. carniolica Kern.
7 Прицветниците по-дълги от цветните дръжки. Съцветията на върха с качулка от прицветниците на неразвитите цветове ................. ...........................................................................................................................................................9. Качулата телчарка — P. Comosa Schkuhr
7* Прицветниците по-къси от цветните дръжки. Съцветията на върха без качулка от прицветниците на неразвитите цветове .......... 8
8 Кутийката по-тясна или равна по дължина на крилцата, последните с 3 - 5 силно мрежовидно разклонени жилки .......................... .............................................................................................................................................................10. Обикновена телчарка — P. vulgaris L.
8* Кутийката по-широка от крилцата, последните с 3 (5) слабо разклонени или анастомозиращи жилки ................................................ 9
9 Съцветните дръжки до 5 мм дълги или липсват, приосновните листа значително по-къси от стъбловите ......................................... .....................................................................................................................................................12. Алпийска телчарка — P. alpestris Reichenb.
9* Съцветните дръжки обикновено по-дълги от 10 мм. Приосновните листа равни на стъбловите или малко по-къси .......................... ................................................................................................................................................ 11. Синьокрила телчарка — P. oxyptera Reichenb.¹ Разработили Ст. Кожухаров и А. Петрова.
От „Флора на Н Р България”, том VII, БАН, София, (1979) Разпространение в България: (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение:
Източник: „Флора на Н Р България”, том VII, БАН, София, (1979)ВИДОВЕ:
Polygala alpestris Reichenb. - Алпийска телчарка
Polygala major Jacq. - Голяма телчарка
Polygala vulgaris L. - Обикновена телчарка
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.