Род Rhinanthus L.
Род 716 (20). КЛОПАЧКА — RHINANTHUS L.¹
L., Sp. Pl.. ed. 1 (1753) 603; Gen. Pl. ed. 5 (1754) 263, p. max. p.
Семейство: Scrophulariaceae Juss.
Род: Rhinanthus L.
Българско име: КлопачкаОписание:
Едногодишни, полупаразитни растения. Стъблото изправено, четириръбесто, просто или разклонено. Листата срещуположни, приседнали, елиптични до ланцетни, цели, назъбени или напилено назъбени. Цветовете приседнали, събрани във връхни класовидно гроздовидни съцветия. Прицветниците триъгълни до триъгълно ланцетни, назъбени. Чашката яйцевидна до почти кълбовидна, странично сплесната, при узряване на плодовете разрастваща се, мехуресто подута, на върха стеснена, с 4 къси зъбчета, гола или просто, понякога жлезисто влакнеста. Венчето жълто, двуустно, с дълга, цилиндрична, права или извита тръбица, по-дълга до по-къса от чашката; горната устна по-дълга от долната, странично сплесната, шлемовидна, на върха с 2 малки зъбчета; долната плоска, 3-делна. Тичинките 4, двусилни, 2 затворени в тръбицата на венчето, 2 по-дълги, скрити под горната венечна устна; прашниковите дялове с власинки, тъпи. Плодът странично сплесната двугнездна кутийка, във всяко гнездо с по няколко семена. Семената повече или по-малко дисковидни, обикновено крилати, рядко без крила. Насекомоопрашвани растения; размножават се със семена.
Забележка. При описание на екотипиите разновидности се използва терминът интеркаларни листа. Това са листата на главното стъбло, които са разположени между най-долните разклонения на стъблото и най-долните цветове на връхното съцветие.
Родът Rhinanthus е бил един от класическите обекти за изучаване на т. нар. „сезонен диморфизъм" т. е. наличие на ранно цъфтящи — летни, и късно цъфтящи — есенни, форми. Според Soó (1929) при видовете от род Rhinanthus се наблюдава полиморфизъм, който се обуславя главно от еколого-географските фактори, всред които най-важно значение имат продължителността на вегетационния период и конкретните условия за развитие на растенията.
В род Rhinanthus за всеки вид са установени следните екотипове (Soó,1. с.):
1) Есенен. Разклоненията многобройни, разперени или дъговидно извити нагоре. Междувъзлията многобройни, къси. Интеркаларните листа няколко двойки.
2) Летен. Разклоненията обикновено 2 - 4 двойки, най-често с цветове. Междувъзлията многобройни, къси. Интеркаларните листа 0 - 2 двойки.
3) Пролетен. Разклоненията малко или липсват, къси, без цветове. Междувъзлията малко, къси. Интеркаларните листа липсват.
4) Планински. Дребни растения. Разклоненията малко или липсват. Междувъзлията къси, многобройни. Броят на двойките интеркаларни листа варира.
5) Алпийски. Много дребни растения. Разклоненията многобройни, къси. Интеркаларните листа няколко двойки.
Таблица за определяне на видовете
1 Венечната тръбица права; зъбчетата на горната венечна устна по-къси от 1 мм …………………… 1. Малка клопачка —R. minor L.
1* Венечната тръбица повече или по-малко извита; зъбчетата на горната венечна устна 1,5 - 2,5 мм дълги ...............….…………….. 2
2 Чашката изцяло или само по ръбовете и зъбците жлезисто влакнеста ………........................................................................…………. 3
2* Чашката гола или просто влакнеста ………………………………………......................................................................………………... 4
3 Чашката изцяло покрита със жлезисти власинки, запазващи се при узряване на плодовете. Стъблото в горната част и прицвет-ниците жлезисто влакнесто ........................................................................................................ 5. Румелийска клопачка — R. rumelicus Vel.
3* Чашката гола, само по ръбовете и зъбците с къси жлезисти власинки. Стъблото и прицветниците почти голи ..................................... ...............................................................................................................................................................6. Вагнерова клопачка — R. wagneri Deg.
4 Венчето със затворено устие ................................................................................ 7. Теснолистна клопачка — R. angustifolius С. С. Gmel.
4* Венчето с отворено устие ................................................................................................................................................................................ 5
5 Долните зъбци на прицветниците на върха с осилче до 5 мм дълго ...................................... 2. Яворкова клопачка — R. javorkae Soó
5* Долните зъбци на прицветниците на върха заострени, без осилче ............................................................................................................ 6
6 Венечната тръбица силно и рязко извита; долната устна отдалечена от горната, устието широко отворено .......................................... ............................................................................................................................................................ 3. Алпийска клопачка — R. alpinus Baumg.
6* Венечната тръбица слабо извита; долната устна изправена, приближена до горната, устието повече или по-малко отворено .......... ............................................................................................................................................................. 4. Грациозна клопачка — R. gracilis Schur
¹ Разработил Ив. АсеновРазпространение в България: (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение:
Източник: „Флора на Република България”, том Х, БАН, София, (1995)ВИДОВЕ:
Rhinanthus angustifolius C. C. Gmel. - Тeснолистна клопачка
Rhinanthus javorkae - Яворкова клопачка
Rhinanthus minor L. - Малка клопачка
Rhinanthus rumelicus Vel. - Румелийска клопачка
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.