Род Salvia L.
Род 691 (30). КАКУЛА, КОНСКИ БОСИЛЕК — SALVIA L.¹
L., Sp. PI., ed. 1 (1753) 23; Gen. Pl., ed. 5 (1754):15.
Семейство: Labiatae Juss. (Lamiaceae)
Род: Salvia L.
Българско име: Конски босилек, КакулаОписание:
Храсти, полухрасти, многогодишни до едногодишни тревисти растения, обикновено ароматични, с различни типове жлезисти и прости власинки. Стъблата изправени, рядко възходящи. Листата без прилистници, прости, ненаделени до дълбоко наделени или пересто насечени с дръжки или приседнали. Цветовете от 2 до многобройни в полусенници, събрани в прешлени в пазвите на два присъцветника в горната част на стъблото и клонките. Цветните дръжки изправено разперени, рядко при плода извити надолу; в основата обикновено с два прицветника, по-рядко без. Чашката двуустна, яйцевидна, камбанковидна, тръбеста, делвовидна или фуниевидна, обикновено влакнеста и с точкови жлези; при плода разрастваща се или не; горната устна тризъба; при плода средният зъб двубраздно извит или не; долната устна двузъба, по-дълга от горната. Венчето двуустно; горната устна 2-делна права или сърповидна, долната врязана, по-къса, равна или по-дълга от горната, 3-делна; средният дял обикновено врязан, значително по-дълъг от двата странични дяла; тръбицата изправена или извита, понякога силно подаваща се над чашката; отвътре под отвора, към средата или в основата с власинков пръстен, по-рядко с люспичка, гола или изцяло покрита с власинки. Тичинките 2, по-къси от горната венечна устна, скрити или не в нея, по-рядко едва до значително по-дълги, стърчащи, обикновено съчленени в мястото на свързване на тичинковата дръжка с прашниковите връзки, рядко несъчленени; с къса дръжка и различно удължени прашникови връзки, носещи на горния край фертилна прашникова торбичка, а на долния дребна фертилна или полуфертилна прашникова торбичка или различно оформени стерилни тъкани. Задната двойка тичинки превърнати в стаминодии. Стълбчето обикновено по-дълго, рядко по-късо от горната венечна устна; нишковидно; близалцето 2-делно. Орехчетата тристенни, често ослизяващи се при намокряне. Насекомоопрашвани растения, рядко самоопрашващи се (клейстогамии); размножават се със семена и вегетативно.
Стопанско значение. Всички видове на род Salvia са богати на етерични масла. Някои от тях се отглеждат като лечебни растения (S. officinalis L., известна като лечебно растение още на римляните). В народната медицина се употребяват S. sclarea L., S. aethiopis L., S. pratensis L., S. nemorosa L. и S: verticillata L. He са познати още напълно добре свойствата и възможностите за използване на етеричните масла. Най-добре проучена в това отношение и въведена в култура на много места в света (също у нас) е S. sclarea. Някои от представителите се употребяват в козметиката и парфюмерията (S. sclarea, S. glutinosa L., S. nemorosa и др.) и в кулинарията. С корените на S. pratensis се боядисва вълна. Повечето български представители имат подчертани декоративни качества. Медоносни растения.
Таблица за определяне на диворастящите и култивирани видове
1 Диворастящи растения ......................................................................................................................................................................... 2
1* Култивирани растения ....................................................................................................................................................................... 21
2 Листата пересто насечени .................................................................................................................................................................... 3
2* Листата цели до дълбоко наделени, но не пересто насечени ........................................................................................................... 5
3 Стъблените листа често неразвити или представени с една, рядко две двойки силно изменени ................................................ ........................................................................................................................................... 2. Македонска какула — S. ringens Sibth. et Sm.
3* Стъблата облистени .............................................................................................................................................................................. 4
4 Листата с 2 - 5 двойки яйцевидни, значително нееднакви странични дялове ......................... 3. Переста какула — S. pinnata L.
4* Листата с многобройни двойки линейни или продълговати странични дялове ......... 4. Кримска какула — S. scabiosifolia Lam.
5 Венчето по-дълго от 20 мм .................................................................................................................................................................... 6
5* Венчето по-късо от 20 мм .................................................................................................................................................................... 12
6 Венечната тръбица- отвътре с люспица ............................................................................................................................................... 7
6* Венечната тръбица отвътре без люспица ............................................................................................................................................. 8
7 Прицветниците ясно по-дълги от чашката, розови до бледовиолетови .................................... 5. Мускатна какула — S. sclarea L.
7* Прицветниците не по-дълги от чашката, зелени ...................................................................... 6. Сребриста какула — S. argentea L.
8 Горната венечна устна повече или по-малко права; тичинковите дръжки . по-дълги или еднакво дълги с прашниковите връзки ............................................ ..........................................................................................................1. Едроцветна какула — S. tomentosa Mill.
8* Горната венечна устна сърповидна; тичинковите дръжки по-къси от прашниковите връзки ......................................................... 9
9 Горната устна на чашката права, при плода невдлъбната. Стъблата облистени ............................................................................ 10
9* Горната устна на чашката при плода вдлъбната, двубраздна. Листата предимно в приосновна розетка ..................................... 11
10 Венчето жълто. Листата яйцевидно триъгълни, в основата копиевидни или стреловидни ....... 8. Жълта какула — S. glutinosa L.
10* Венчето виолетово. Листата лировидни, по-рядко широко яйцевидни, в основата сърцевидни или уховидни ............................ .......................................................................................................................................................... 9. Форскалиева какула — S. forskahlei L.
11 Венчето жълтеникаво бяло; тичинките 2 - 3 пъти по-дълги от горната венечна устна ........................................................................... .......................................................................................................................................................15. Австрийска какула — S. austriaca Jacq.
11* Венчето тъмно синьо до тъмно виолетово; тичинките едва подаващи се над горната венечна устна ........................................... ................................................................................................................................................................. 10. Ливадна какула — S. pratensis L.
12 Венчето бяло, по-рядко кремаво ............................................................................................................................................................ 13
12* Венчето лилаво до лилаво синьо или виолетово до виолетово синьо или розово .......................................................................... 16
13 Горната устна на чашката при плода права до лека извита ................................................................................................................ 14
13* Торната устна на чашката при плода дълбоко вдлъбната, двубраздна ............................................................................................... 15
14 Стъблото с гъсти дълги жлезисти власинки. Венечната тръбица отвътре с ресничеста по ръба люспица .................................... ................................................................................................................................................................. 6. Сребриста какула — S. argentea L.
14* Стъблото без дълги жлезисти власинки. Венечната тръбица отвътре гола ....................................... 7. Бяла какула — S. aethiopis L.
15 Тичинките 2 - 3 пъти по-дълги от горната венечна устна. Листата предимно в приосновна розетка .................................................. ........................................................................................................................................................ 15. Австрийска какула — S. austriaca Jacq.
15* Тичинките обикновено по-къси от горната венечна устна. Стъблото облистено .................. 16. Прътовидна какула — S. virgata L.
16 Прешлените 8 - 30-цветни; тичинките несъчленени в мястото на свързване на тичинковата дръжка с прашниковата връзка ......................................................................... ................................................................................ 18. Прешленеста какула — S. verticillata L.
16* Прешлените 2 - 7 (8)-цветни; тичинките съчленени в мястото на свързване на тичинковата дръжка с прашниковата връзка ..... 17
17 Едногодишни до двугодишни растения. Цветните дръжки при плода извити надолу; съцветието обикновено завършващо с качулка от виолетови, зелени или бели присъцветници без цветове ..................................................................... 17. Зелена какула — S. virirdis L.
17* Многогодишни растения. Цветните дръжки при плода неизвити надолу; съцветието незавършващо с качулка от обагрени .......... присъцветници .................................................................................................................................................................................................. 18
18 Съцветието обикновено преди цъфтеж наведено на върха; венечните устни широко отклонени. Листата приосновни ................. ....................................................................................................................................................................... 14. Наведена какула — S. nutans L.
18* Съцветието преди цъфтеж изправено; венечните устни нешироко отклонени. Стъблата обикновено облистени; рядко с приосновна розетка ............................................................................................................................................................................................................... 19
19 Присъцветниците обагрени ярко виолетово или червеникаво, забележими ...................................................................................... 20
19* Присъцветниците зелени, повече или по-малко незабележими ........................................................................................................... 21
20 Стъблените листа приседнали, стъблообхващащи ............................................ 12. Стъблообхващаща какула — S. amplexicaulis Lam.
20* Стъблените листа на дълги дръжки ..................................................................................................... 11. Горска какула—S.nemorosa L.
21 Чашката 5 - 1 мм дълга; цветната дръжка в основата с два прицветника; горната венечна устна гола .................................................. ............................................................................................................................................................. 13. Върбинкова какула — S. verbenaca L.
21* Чашката 6 - 10 мм дълга; цветната дръжка без прицветници; горната венечна устна с прости и жлезисти власинки ....................... ................................................................................................................................................................... 16. Прътовидна какула — S. virgata L.
22 Венчето и чашката червени ................................................................................................................ * Пламък— S. splendens Ker.-Gawl.
22* Венчето виолетово, розово или бяло; чашката зелена или по-рядко виолетова ..................................................................................... ..............................................................................................................................................* Лечебна какула, Градински чай — S. officinalis L.
¹ Разработила М.Маркова.„Флора на НР България”, том IX, БАН, София (1989) * * *
Salvia
The genus Salvia is in the family Lamiaceae in the major group Angiosperms (Flowering plants).
From:
www.theplantlist.org/tpl1.1/record/kew-183353* * *
Разпространение в България: (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение:
Източник: „Флора на НР България”, том IX, БАН, София (1989)ВИДОВЕ:
Salvia glutinosa L. - Жълта какула
Salvia nemorosa L. - Горска какула
Salvia pratensis L. - Ливадна какула
Salvia sclarea L. - Мускатна какула
Salvia verticillata L. - Прешленеста какула
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.