Род Viola L.
Род 501. ТЕМЕНУГА — VIOLA L.
L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 933; Gen. Pl. ed. 5 (1754) 402Семейство: Violaceae Batsch
Род: Viola L.
Българско име: ТеменугаОписание:
Многогодишни, рядко едногодишни тревисти растения, още по-рядко полухрасти и храсти, със или без стъбла. Листата прости, последователни, стъблени или в приземна розетка, или пък едновременно и розеткови и стъблени, приседнали или с дръжка, с неопадващи прилистници. Цветовете единични, Неправилни, със сравнително дълги, извити на горния край дръжки и два прицветника. Чашелистчетата 5, свободни, често нееднакви, с придатъци в основата; долните две обикновено по-широки и с по-големи придатъци. Венчелистчетата 5, свободни; долното по-голямо от другите, разраснало в основата в шпора или торбест придатък. Тичинките 5, с много къси, свободни и сравнително широки дръжки; прашниците свободни или леко сраснали помежду си, с конектив, разраснал на горния край в триъгълен кожест придатък; долните две тичинки в основата с по един шпоровнден нектарник, скрит в шпората на долното венчелистче. Плодникът от 3 плодолиста, с горен яйчник; 3 стенични плаценти и множество семепъпки; стълбчето обикновено дълго, в основата тънко и коленчесто (S-образно) извито, към горния край повече или по-малко удебелено; близалцето двуделно или цяло, наподобяващо главичка, човка и прочие. Плодът кутийка, разпукваща се на 3 най-често лодкообразнн дяла, обикновено разпръскваща семената. Семената гладки, яйцевидни или закръглени, с обилен ендосперм, твърда обвивка и къса дръжка, разраснала при много от видовете в добре изразен месест придатък. Самоопрашващи и насекомно опрашващи се растения. Размножават се със семена и издънки (столони).
Стопанско значение. Много от нашите теменуги могат да се използуват като декоративни растения. Други поради съдържанието на етерично масло, алкалоиди, гликозиди и други заслужават внимание като суровина за фармацевтичната промишленост, парфюмерийното производство и др.
Забележка.
1. Освен обикновени (отворени, хазмогамнн) цветове много от Видовете образуват и клейстогамни (затворени) цветове. Такива са нашите представители от № 2 до 18 включително. Клейстогамните цветове имат къси дръжки и обикновено лежат на повърхността на земята или в почвата. Те не развиват венче. Имат сраснали чашелистчета, затварящи плодника и тичинките, чиито прашници са къси и не закриват яйчника. По този начин при клейстогамните цветове е невъзможно кръстосаното опрашване.
2. Определянето на видовете от p. Viola L. е трудно, защото много от тях лесно се кръстосват в природата. При това едни от тях дават обикновено фертилно потомство - нашите видове след № 19, а при други като правило потомството е безплодно — нашите представители от № 2 до 18. Хибридите развиват ненормален прашец и най-често семена с неразвит зародиш. Произходът им лесно може да се установи, ако се изследва прашецът под микроскоп. Прашниковите зърна от хибридите са прозрачни, елипсовидни или с хлътнала обвивка, а от нехибридните видове — закръглени, със зърнесто съдържание, слабо прозрачни. Родителите лесно могат да се установят, ако се направи морфологичен анализ на хибридите и ако се познават видовете в района, от който е събран ; хибридният материал.
Таблица за определяне на видовете
1 Полухрасти с приседнали, линейно ланцетни или линейни листа. Прилистниците подобни, на листата; на долните
листа до основата двуразделни, на средните и горните цели. Шпората 2,0 - (3,5) см дълга, насочена надолу .................. ...................................................................................................................1. Дългошпореста теменуга — V. delphinantha Boiss.
1* Тревисти растения. Листата с дръжки (поне долните) и обикновено различни по форма и големина от прилистниците.
Шпората значително по- къса, насочена нагоре или хоризонтално ........................................................................................ 2
2 Близалцето двуделно. Цветовете жълти, с кафяви надлъжни жилки на долното и страничните венчелистчета. ..........
Страничните венчелистчета без реснички в основата .............................................. 18. Двуцветна теменуга — V. biflora L.
2* Близалцето цяло. Цветовете сини, виолетови, бели, жълти или шарени, с виолетови надлъжни жилки. Страничните
венчелистчета с реснички в основата .......................................................................................................................................... 3
3 Страничните венчелистчета извити надолу. Прилистниците люсповидни, рядко листовидни, линейни, линейно
ланцетни, ланцетни, триъгълни или яйцевидни, по ръба обикновено с реснички или шиловидни зъбчета ....................... 4
3* Страничните венчелистчета извити нагоре. Прилистниците листовидни, пересто или длановидно изрязани, рядко
целокрайни и подобни на листата ................................................................................................................................................ 9
4 Близалцето дисковидно разширено, с якичка, наподобява изкривена глава на гвоздей, отгоре конусовидно стеснено в
права, косо насочена човка. Растение със закръглено бъбрековидни листа, обитаващо торфени мочурища .......................... .............................................................................................................................................. 17. Блатна теменуга — V. palustris L.
4* Близалцето изкривено във вид на права или извита човка ................................................................................................... 5
5 Растения с облистени надземни стъбла. Чашедистчетата заоетрени .................................................................................... 6
5* Растения без надземни стъбла (често с издънки). Чащелистчетата тъпи .............................................................................. 8
6 Цветовете без миризма, с нормално развито венче, разположени в пазвите на стъбловите листа. Прилистниците с
реснички по ръба ............................................................................................................................................................................ 7
6* Цветовете с миризма, розеткови и стъблови; напролет розеткови с добре развито венче; по-късно израства стъбло с
клейстогамни цветове. Прилистниците на стъбловите листа с реснички по ръба, на розетковите целокрайни ................... ....................................................................................................................................... 8. Удивителна теменуга — V. mirabilis L.
7 Растения с розетка от листа при основата на стъблото ............................................................ 9—12 група — V. riviniana
9—12 група. V. riviniana 9—12 група. V. riviniana. Многогодишни растения с розетка от листа при основата на стъблото. Листата с дръжки,
заострени, рядко тъпи, в основата сърцевидни. Прилистниците най-често ланцетни, по ръба със сравнително дълги
реснички, рядко с остри шиловидни зъбчета. Цветовете без миризма, гълъбово сини, розови, червено виолетови или
бледо розови, в центъра обикновено белезникави. Чашелистчетата заострени. Кутийката продълговато яйцевидна,
неясно тристенна, гола или късо влакнеста, на изправена дръжка.
1 Придатъците на. чашката около 1 мм дълги, едва забележими ....................................................................………….. 2
1* Придатъците на чашката 2 - 4 мм дълги, забележими ………………....................................................……………….. 3
2 Късо, плътно, сиво влакнесто растение. Листата по време на цъфтежа по-къси от 2 см ................................................ ...........…………………............................................……………………...…. 9. Скална теменуга — V. rupestris F. Schmidt
2* Голо или почти голо растение. Листата по време на цъфтежа по-дълги от 2 см ............................................................
………………....................................................……….. 10. Райхенбахова теменуга — V. reichenbachiatia Jord. ех Boreau
3 Листата тясно и дълбоко сърцевидни, дълбочината на изреза по-голяма от ширината. Цветовете гълъбово сини
или бледо синьо виолетови …………………………………………...…….. 11. Горска теменуга — V. riviniana Reichenb.
3* Листата широко и плитко сърцевидни, дълбочината на изреза по-малка от ширината. Цветовете бледо гълъбово
сини, почти белезникави ……=……………………………………..……….. 12. Източна теменуга — V. sieheana Becker
7* Растения без розетка от листа при основата на стъблото ............................................................ 13—16 група — V. canina
13—16 група. V. canina. Многогодишни растения без розетка от листа при основата на стъблото. Листата с дръжки, от средата (основата) към върха остроъгьлно стеснени, заострени или тъпи, в основата сърцевидни, отсеченк или клиновидно стеснени в дръжка.
Прилистниците обикновено листовидни, по ръба назъбени, рядко ресничести, на горните листа по-дълги, рядко равни или
малко по-къси от листните дръжки. Цветовете бледовиолетови до белезникави, без миризма. Чашелистчетата заострени.
Кутийката обикновено тристенна, гола, на изправена дръжка.
1 Листата най-много два пъти по-дълги, отколкото широки, в основата сърцевидни. Шпората 1,5 - 2 пъти по-дълга от
чашечните придатъци .................................................................................................................................................................. 2
1* Листата 2 - 4 (5) пъти по-дълги, отколкото широки, в основата отсечени или клиновидно стеснени в дръжка.
Шпората до 1,5 пъти по-дълга от чашечните придатъци ......................................................................................................... 3
2 Дръжката на средните листа равна, на горните 2 - 3 пъти по-къса от петурата. Прилистниците на горните листа
2,5 - 5,0 см дълги, 1,5 - 3 пъти по-дълги от листните дръжки ....................... 16. Жорданова теменуга — V. jordanii Hanry
2* Дръжката на средните листа двойно по-дълга, на горните равна или малко по-къса от петурата. Прилистниците на
горните листа 1 - 2 см дълги, малко по-дълги, равни или малко по-къси от листните дръжки ............................................. ............................................................................................................................................ 13. Кучешка теменуга — V. Canina L.
3 Голо растение. Листата яйцевидно ланцетни, най-широки по средата. Прилистниците на горните листа до 1,5 пъти
по-дълги от листната дръжка ........................................................................................ 14. Ниска теменуга — V. pumila Chaix
3* Растение най-малко по жилките на листата късо влакнесто. Листата ланцетно яйцевидни до продълговато ланцетни,
най-широки в долната третина. Прилистниците на горните листа 3 - 5 пъти по-дълги от листните дръжки ................... ............................................................................................................................................15. Висока теменуга — V. elatior Fries
8 Растения с издънки (столони) ......................................................................................................... 2— 4 група — V. odorata
2—4 група. V. odorata. 2 - 4 група. V. odorata. Многогодишни растения без стъбло, с надземни или подземни издънки. Листата от закръглено
бъбрековидни до триъгълно сърцевидни, тъпи или заострени, в основата сърцевидни. Прилистниците люсповидни,
от широко яйцевидни до линейни, по ръба с реснички, рядко целокрайни. Цветовете най-често синьо виолетови или
бели, с приятна миризма. Кутийката обикновено сферична, гола или влакнеста, полегнала върху земята.
1 Издънките къси и дебели, надземни или подземни. Листата най-широки под средата, тъпи или тъпо заострени.
Прилистниците 2 - 3 см дълги, ланцетни до продълговато ланцетни, по ръба с равни или по-дълги от половината им
ширина реснички ....................................................................................................... 3. Приятна теменуга — У. suavis М.В.
1* Издънките тънки и дълги, надземни. Листата най-широки по средата или в долната третина. Прилистниците
по-къси от 2 см ......................................................................................................................................................................... 2
2 Листата широко бъбрековидни до яйцевидно бъбрековидни, тъпи или тъпоъгълно заострени, най-широки по средата. Прилистниците широко яйцевидни или широко ланцетни, 1 - 4 (5) пъти по-дълги, отколкото широки, по ръба с къси,
жлезисти реснички или целокрайни ....................................................................... 2. Миризлива теменуга — V. odorata L.
2* Листата широко сърцевидни до триъгълно сърцевидни, най-широки в долната третина. Прилистниците линейно
ланцетни до линейни, 6 - 10 пъти по-дълги, отколкото широки, по ръба с по-дълги от половината им ширина реснички ................................................................................................................................................... 4. Бяла теменуга — V. alba Bess.
8* Растения без издънки ……………………….….................................................…...…………….. 5—7 rjpyna — V. hirta
5—7 група. V. hirta. 5—7 група. V. hirta. Многогодишни растения без надземни стъбла и без издънки. Листата триъгълни, триъгълно
яйцевидни, яйцевидни или широко яйцевидни до закръглени, в основата сърцевидни или плитко сърцевидни до
цочти отсечени. Прилистниците от ланцетни до линейно шиловидни, по ръба с по-къси, рядко с равни на половината
им ширина реснички или целокрайни. Цветовете синьо виолетови, рядко гълъбово сини или бели, със или без миризма.
Кутийката сферична, гола или влакнеста, полегнала върху земята.
1 Листата триъгълно яйцевидни до триъгълни, често несиметрични, в основата плитко сърцевидни, почти отсечени.
Цветовете с приятна миризма ............................................................ 6. Съмнителна теменуга — V. ambigua Waldst. et Kit.
1* Листата продълговато яйцевидни или широко яйцевидни до закръглени, симетрични, в основата сърцевидни.
Цветовете без миризма .............................................................................................................................................................. 2
2 Листата продълговато яйцевидни, с тесен и дълбок сърцевиден изрез. Цветовете 2,0 - 2,5 см високи и 2,2 - 2,5 см
широки. Влакнесто растение ........................................................................................... 5. Влакнеста теменуга — V. hirta L.
2* Листата широко яйцевидни до закръглени, в основата с плитък и широко отворен сърцевиден изрез. Цветовете
1,2 - 1,7 см високи и 1,0 - 1,5 см широки. Голо или почти голо растение ........................................................................... ........................................................................................................... 7. Пиренейска теменуга — V. pyrenaica Ramond. ех DC.
9 Листата целокрайни или плитко, неясно назъбени ………....……………....................................................…………… 10
9* Листата (поне долните) ясно назъбени ……………………………...….....................................................……………… 11
10 Прилистниците цели, подобни на листата. Голи растения .......................................... 19—20 група — V. grisebachiana
19—20 група. V. grisebachiana. 19—20 група. V. grisebachiana. Многогодишни съвършено голи растения, с къси, полегнали или приповдигнати, често
подземни стъбла. Междувъзлията къси. Листата възмесести, от закръглено яйцевидни до елиптично лопатовидни.
Прилистниците с дръжки, цели, подобни на листата. Цветовете синьо виолетови или жълти до 3 см високи и 2,5 - 2,7
см широки, без миризма. Чашелистчетата тъпи или заострени. Кутийката най-често яйцевидна, на изправена дръжка.
1 Листата клиновидно стеснени в основата в дръжка, равна или до 1,5 пъти по-дълга от петурата. Чашелистчетата
тъпи. Шпората почти двойно по-дълга от чашечните придатъци ............. 19. Пиринска теменуга — V. perinensis Becker
1* Листата закръглени или отсечени в основата, с дръжка 1,5 - 2 (3) пъти по- дълга от петурата. Чашелистчетата тъпи.
Шпората 3 - 4 пъти по-дълга от чашечните придатъци .......................... 20. Гризебахова теменуга — V. grisebachiana Vis.
10* Прилистниците длановидно разделени до основата на 3 - 5 нееднакви дяла; страничните малки, 1 - 6 (8) мм дълги,
средният голям, почти колкото листата. Късо, плътно, бяло четинесто растение .................................................................... ……...................................................................................................................… 21. Стоянова теменуга — V. stojanowii Becker
11 Цветовете почти кръгли, 4 - 6 см в диаметър. Култивирано растение ................................................................................ .................................................................................................................... * Градинска теменуга — V. altaica X lutea X tricolor
11* Цветовете обратно трапецовидни или правоъгълни, рядко почти кръгли, по-малки от 4 см. Диворастящи .............. 12
12 Прилистниците длановидно разделени до основата на 4 - 6 почти еднакви линейни дяла. Средните листа
продълговато лопатовидни до тясно лопатовидни, горните линейни ......... 26. Родопска теменуга — V. rhodopeia Becker
12* Прилистниците разделени на нееднакви дялове. Листата не са продълговато лопатовидни или линейни ............... 13
13 Растения гъсто покрити с бели, къси, четинести власинки ..................................................... 27—28 група — V. gracilis
27—28 група. V. gracilis.. 27—28 група. V. gracilis. Двугодишни или многогодишни, гъсто, късо, бяло четинесто влакнести растения. Средните листа яйцевидни, продълговато яйцевидни или лопатовидни до продълговато лопатовидни. Прилистниците дълбоко пересто
разделени; страничните дялове 3 - 10 пъти по-дълги от ширината на неизрязаната част. Цветовете без миризма, жълти,
рядко синьо виолетови. Кутийката продълговато яйцевидна, гола, на изправена дръжка.
1 Средните листа яйцевидни или продълговато яйцевидни, в основата закръглени или отведнъж стеснени в дръжка.
Страничните дялове на прилистниците им 3 - 5 пъти по-дълги от неизрязаната част. Цветовете жълти или синьо
виолетови. Многогодишно растение ……............................……………… 27. Стройна теменуга — V. gracilis Sibth. et Sm.
1* Средните листа лопатовидни или продълговато лопатовидни, в основата клиновидно стеснени в дръжка.
Страничните дялове на прилистниците им 5 - 10 пъти по-дълги от неизрязаната част. Цветовете жълти. Едногодишно
или двугодишно растение …………………...........…………………………………. 28. Рилска теменуга — V. orbelica Panč.
13* Растения поне в горната част разпръснато влакнести или голи ....................................................................................... 14
14 Растение покрито с дълги, меки власинки ....................................... 22. Дълговлакнеста теменуга — V. orphanidis Boiss.
14* Голи или късо влакнести растения ...................................................................................................................................... 15
15 Прилистниците на средните листа дълбоко изрязани; страничните дялове 2 - 4 (5) пъти по-дълги от неизрязаната
част; средният значително по-голям. Едногодишни, рядко многогодишни растения .................. 29—32 група — V. tricolor
29 – 32 група V. tricolor Едногодишни или двугодишни, рядко много годишни, обикновено разпръснато, късо четинесто влакнести растения,
с изправено или приповдигнато стъбло. Долните листа от закръглено яйцевидни до яйцевидно ланцетни, в основата
закръглени или отсечени, с дръжка 1 - 3 пъти по-дълга от петурата; горните продълговато елиптични до тясно ланцетни,
клиновидно стеснени в основата, е дръжка 2 - 8 пъти по-къса от петурата. Прилистниците пересто или длановидно
разделени. Страничните дялове 2 и повече пъти по-дълги от неразделената част; средният дял значително по-голям, често листовиден и с дръжка. Цветовете синьо виолетови, бледо жълти или шарени, рядко бели или жълти, без миризма.
Кутийката широко яйцевидна, яйцевидно тристенна или елиптична, гола, на изправена или встрани отклонена дръжка.
1 Цветовете бледожълти или белезникави, рядко горните венчелистчета виолетови. Венчето по-късо, равно или
едва по-дълго от чашката ............................................................................................................................................................ 2
1* Цветовете синьо виолетови, жълти или пъстри. Венчето по-дълго от чашката ............................................................ 3
2 Горните листа с дръжка 2 - 4 пъти по-къса от петурата. Прилнсгниците длановидно разделени; средният дял
значително по-голям, подобен на съответния лист, с дръжка. Чашелистчетата с придатъците 6 - 8 мм дълги .................. ............................................................................................................................................................. 32.— V. kitaibeliana Schult.
2* Горните листа с дръжка, 4 - 6 пъти по-къса от петурата, Прилистниците пересто разделени; средният дял постепенно
стеснен в неясна, крилата дръжка, обикновено подобен на листата. Чашелистчетата заедно с придатъците 8 - 12 мм дълги ..................................................................................................................................................................... 31.— V. arvensis Murr.
3 Горните листа с дръжка, 4 - 8 пъти по-къса от петурата. Прилистниците на средните листа с ланцетно елиптичен
или ланцетно лопатовиден без дръжка среден дял и линейно ланцетни или линейни стращчни дялове. Чашелистчетата
линейно ланцетни, не се припокриват взаимно ........................................................................................... 29.— V. tricolor L.
3* Горните листа с дръжка, 3 - 4 пъти по-къса от петурата. Прилистниците на средните листа с обратно яйцевиден до
ланцетен, най-често с дръжка среден дял и линейни странични дялове. Чашелистчетата яйцевидно ланцетни до
триъгълно ланцетни, често стеснени над придатъците, обикновено припокриващи се ..................................................... ........................................................................................................................................................ 30.— V. aetolica Boiss. et Heldr.
15* Прилистниците на средните листа плитко изрязани; страничните дялове най-много 2 (2,5) пъти по-дълги от
неизрязаната част; средният малко по-голям. Многогодишни растения ................................................................................ 16
16 Растения с издънки при основата на стъблото ......................................................................... 23 — 24 група — V. dacica
23—24 група. V. dacica. 23—24 група. V. dacica. Многогодишни, голи или разпръснато късо влакнести растения с надземни издънки при
основата на стъблото. Средните листа яйцевидни, продълговато яйцевидни или заострено елиптични, с дръжки, равни
на петурата. Прилистниците им яйцевидни ланцетни или широко яйцевидни до триъгълни едро изрязани или
назъбени до 1/4 - 2/3 от половината ширина. Цветовете виолетови или светло виолетови, до 3,5 см високи и 3 см
широки, без миризма. Кутийката яйцевидна до продълговато яйцевидна, гола, на изправена дръжка.
1 Горните листа широко ланцетни или елиптично ланцетни. Прилистниците на средните листа яйцевидно ланцетни,
пересто или едро длановидно изрязани до 1/2 - 2/3 от половината ширина; средният дял елиптично ланцетен ..................................................................................................................................... 23. Дакийска теменуга — V. dacica Borb.
1* Горните листа продълговато яйцевидни или триъгълно яйцевидни. Прилистниците на средните листа яйцевидни
или триъгълни, назъбени до 1/4—1/2 от половината ширина; средният дял елиптичен или яйцевиден ................................ .................................................................................................................... 24. Старопланинска теменуга — V. balcanica Delip.
16* Растение без издънки. Горните листа яйцевидно ланцетни, в основата почти отведнъж стеснени в къса дръжка.
Прилистниците на средните листа с ланцетен до лопатовиден среден дял .............................................................................. ................................................................................................................................ 25: Прекрасна теменуга — V. speciosa Pant.
¹ Разработил Д. Делипавлов.„Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979) Разпространение в България: (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение:
Източник: „Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979)ВИДОВЕ:
Viola alba Bess. - Бяла теменуга
Viola arvensis Murr. - Полска теменуга
Viola biflora L. - Двуцветна теменуга
Viola canina L. - Кучешка теменуга
Viola dacica Borb. - Дакийска теменуга
Viola hirta L. - Влакнеста теменуга
Viola kitaibeliana Schult. - Китайбелова теменуга
Viola odorata L. - Миризлива теменуга
Viola orbelica Panc_BUL.html - Рилска теменуга
Viola perinensis Becker - Пиринска теменуга
Viola reichenbachiana Jord. ex Boreau - Райхенбахова теменуга
Viola rhodopeia Becker - Родопска теменуга
Viola tricolor L. - Трицветна теменуга
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.