Mill., Gard. Dict. ed. 4 (1754) ¹
Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Българско име: КОМУНИГА
Едногодишни, двугодишни или няколкогодишни треви. Листата тройни. Листчетата по ръба повече или по-малко назъбени, средното листче на по-дълга дръжка. Прилистниците линейно клиновидни до шиловидни, целокрайни или назъбени. Цветовете разположени в гроздовидни, повече или по-малко удължени съцветия. Чашката звънеста, с 5 жилки и 5 повече или по-малко равни помежду си, триъгълно ланцетни зъбчета. Венчето бяло или жълто, много по-дълго от чашката, опадващо. Флагчето елиптично или обратно яйцевидно, в основата най-често стеснено. Крилцата по-дълги от повече или по-малко затъпената на върха ладийка. Тичинките двубратствени; тичинковите дръжки не са разширени. Стълбчето шиловидно, на върха закривено. Бобът кълбест до яйцевиден, по-рядко ланцетно ромбичен, изправен или увиснал, не разпукващ се или рядко слабо разпукващ се. Семената 1 - 2, рядко повече, гладки или брадавичести.
Стопанско значение. Фуражни растения, в ливадите и пасищата, като сено и силажни. Някои са първокласни медоносни растения. Използуват се в народната медицина. Всички наши видове съдържат голямо количество кумарин.
¹ Разработил Ст. Кожухаров
Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, 1976
E-mail: krnanev@gmail.com © K.Nanev