BGFlora.eu

Glechoma hederacea L.

2651 (1). G. hederacea L. Sp. Pl., ed. 1 (1753) 578; Hayek Prodr. Fi. Penins. Balc., II (1929) 262; Fernandes, Fl. Eur., III (1972) 161 - Бръшлянова самобайка

Семейство: Labiatae Juss. (Lamiaceae)
Род: Glechoma L.
Вид: Glechoma hederacea L.
Българско име: Бръшлянова самобайка

Описание:

Многогодишно растение почти голо или мъхесто, по-рядко с къси власинки. Цветоносните стъбла 15 - 50 (60) см високи, приповдигащи се или изправени; стерилните стъбла пълзящи, вкореняващи се във възлите. Листата 4 - 35 (-80) мм дълги и 6 - 40 (-80) мм широки, бъбрековидни, закръглено бъбрековидни до почти закръглени или широко яйцевидни до триъгълно яйцевидни със сърцевидна основа, тъпи, по края неравномерно тъпо назъбени; долните листа с 2 - 5 см дълги дръжки, средните и горните с по-къси дръжки, дълги почти колкото петурата; всички листа отгоре тъмнозелени, повече или по-малко лъскави, отдолу ясно зелени, понякога виолетово оцветени и с точковидни жлези. Прицветниците 1 - 1,5 мм дълги, четинести, по-къси от цветните дръжки. Цветовете в 2- до 5-цветни прешлени, разположени в пазвитена средните и горните стъблови листа. Чашката 5 - 6,5 мм дълга, тясно цилиндрична до тръбесто звънчевидна, двуустна с къси власинки или мъхеста, а понякога и с приседнали жълти жлези; зъбците триъгълни, на върха изведнъж шиловидно заострени, горните 3 - 4 пъти по-къси от тръбицата, понякога виолетово оцветени. Венчето (6) 15 - 25 мм дълго, 2 до 4 пъти по-дълго от чашката, бледовиолетово до синьовиолетово с червеникаво петно на долната устна, по-рядко бяло или розово, голо или с редки власинки; тръбицата в горната част разширена; горната устна плоска, дълбоко разцепена; долната устна по-дълга, 3-делна с по-голям от страничните, обратно яйцевиден 2-делен среден дял. Тичинките голи, скрити под горната устна. Стълбчето малко по-дълго от горната устна. Орехчетата елиптични, около 2 мм дълги, гладки, кафяви.

Изменчивост

Var. hederacea. Средните и горните стъблови листа по-широки, отколкото дълги. Венчето (6-) 10 - 20 мм дълго. Разпространено.
F. hederacea. Nepeta glechoma L. typica Beck, Fl. Nieder. — Österr., II (1893) 1003. Венчето 15 - 20 мм дълго. Разпространено.
F. micrantha (Bonningh.) Rouy, Fl. Fr., XI (1909) 271; G. micrantha Bönningh. ap. Reichenb., Fl. Germ. Excurs. (1831) 316; G. parviflora Benth., Lab. Gen. Sp. (1834) 485. Венчето (6-) 10 - 15 мм дълго. Стъблените листа 10 - 15 мм дълги, бъбрековидни. Разпространено.
F. glabruiscula Neilr., Fl. Niedr. — Österr., II (1859) 496. Голо растение. Разпространено.
Var. bulgarica (Borb.) Vel., Fl. Bulg., Suppl. I (1898) 233; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., II (1929) 262; Стоян. Стеф., Фл. Бълг., изд. 1, П (1925) 935; G. bulgarica Borb., Term. Fuz., XVI (1893) 51. Средните и горните стъблови листа по-дълги, отколкото широки, заострени. Венчето 18 - 25 мм дълго. Тракийска низина (Асеновград), Знеполски район (Кюстендилско). Посочва се за Пазарджик (Vel., 1898).

Стопанско значение - Лечебно растение. Използват се стръкове (Herba Glechomae) при лечение на заболявания на дихателните пътища (фарингити, ларингити, бронхити и др.) и при секреторни нарушения на храносмилателния апарат.

Период на цъфтеж: Цъфти: IV - VI.

Разпространение в България: По влажни сенчести места из гори и храсталаци. Разпространено, докъм 800 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Азия. Натурализирано и в Северна Америка.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н. Р. България”, том IX, БАН, София, (1989)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО