BGFlora.eu

 

Helianthemum nummularium (L.) Mill.

2098 (1). H. nummularium (L.) Mill., Gard. Dict. ed. 8 (1768) № 12; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 493; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 3 (1948) 782; Proctor et Heywood, Fl. Eur. II (1968) 288; Cistus nummularius L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 527; Heliatithemwn vulgare Gaertner, Fruct. Sem. I (1788)371, tab. 76; Vel., Fl. Bulg. (1891) 49; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 2 (1933) 715; Н. chamaecistus (L.)Mill., Gart. Dict. ed. 8 (1768) № 1; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 759; Cistus Helianthemum L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 528; Exs.: Pl. Bulg. Exsicc. № 57 — Обикновен желтак

Семейство: Cistaceae Juss.
Род: Helianthemum Spach
Вид: Helianthemum nummularium (L.) Mill.
Българско име: Обикновен желтак

Описание:

Полу храст. Стъблата 5 - 50 см високи, изправени, възходящи или лежащи, най- често от основата силно разклонени; вдървенели в основата, тъмно кафяви до сиво кафяви, оголени; в горните части еиво зеленикави, повече или по-малко гъсто звездовидно влакнести. Прилистниците 5 - 10 мм дълги, ланцетни до линейно ланцетни; голи или повече или по-малко гъсто звездовидно влакнести; по ръба с дълги прости власинки. Листата 4 - 25 мм дълги и 2 - 8 мм широки, продълговати, яйцевидно закръглени до обратно яйцевидни, широко ланцетни до линейно ланцетни, на върха заострени до тъпи, в основата закръглени до клиновидни; ръбът плосък или леко подвит надолу, отгоре зелени до сиво зелени, с повече или по-малко гъсти, прилегнали дълги прости власинки, понякога голи или гъсто звездовидно влакнести; отдолу сиви до белосиви, гъсто звездовидно влакнести; дръжките 2 - 6 мм дълги, разпръснато до гъсто звездовидно влакнести. Прицветниците 2 - 5 мм дълги, ланцетни до линейно ланцетни, заострени, приседнали; голи или повече или по-малко гъсто звездовидно влакнести; по ръба ресничести. Цветните дръжки 2 - 15 мм дълги, с гъсти, дълги прости и къси звездовидни власинки; при плод обикновено извити надолу. Съцветията с по 3 - 12 цвята, рядко с единични връхни цветове. Външните чашелистчета 3 - 6 мм дълги, линейни до линейно ланцетни; отгоре с ясно изразена надлъжна жилка, по ръба и по жилката с дълги, насочени напред прости власинки; в останалата част разпръснато звездовидно влакнести; отвътре голи; вътрешните чашелистчета 5 - 10 мм дълги, овални до яйцевидни, тревисти; от едната страна с ципеста, звездовидно влакнеста ивица; отвън с 4 изпъкнали надлъжни жилки; между жилките разпръснато до гъсто звездовидно влакнести, по-рядко голи, блестящи; по трите жилки с единични или събрани по няколко прости власинки, по жилката към ципестата ивица с повече или по-малко гъсти звездовидни власинки; отвътре голи; изправени или обхващащи плода. Венчелистчетата 6 - 15 мм дълги, по-дълги от вътрешните чашелистчета, закръглено обратно яйцевидни до обратно триъгълни, на върха закръглени, леко назъбени, в основата клиновидни; бледо жълти до жълти, оранжеви, с по-тъмно петно в основата. Тичинките многобройни, равни със стълбчето. Яйчникът с гъсти, насочени напред прости власинки; стълбчето 3 - 4 мм дълго, възходящо. Кутийката 3 - 9 мм дълга, закръглена до яйцевидна, с гъсти, насочени напред къси власинки. Семената 1,5 - 2,0 мм дълги, многостенни, кафяви, дребно точковато ямчести, понякога едро ямчести, голи.

Изменчивост

var. nummularium; H. nummularium subsp. vulgarе (Gaertner) Hayek, 1. c.; H. chamaecistus subsp. nummularium (L.) Grosser in Engl., Pflantenreich IV, 193, 14 (1903) 84. Вътрешните чашелистчета между жилките разпръснато до гъсто звездовидно влакнести. Разпространено.
var. tomentosum (Scop.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 3 (1948) 279; H. tiummularium subsp. tomentosus (Scop.) Schinz et Thell. in Schinz et Keller, Fl. Schweiz, ed. 3, II (1814) 249; Hayek, op. c. 494; Proctor et Hey wood, 1. c.; H. tomentosum (Scop. Dunal in DC., Prodr. I (1824) 279; H. chamaecistus subsp. nummularium var. tomentosum (Scop.) Grosser, 1. c.; Cistus tomentosus Scop., Fl. Garn. 2 (1772) No 646, tabl. 24. Вътрешните чашелистчета между жилките голи, блестящи. Средна Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Славянка, Пирин, Западни и Средни Родопи, Тракийска низина.

Посочват се: Н. nummularium var. graecum (Boiss. et Heldr.) Grosser — Славянка (Дрен., 1934); H. obscurum Pers. — Предбалкан (Ловеч — Урум., 1897); H. hirsutum (Thuill.) Merat. —Средна Стара планина. (Амбарица — Урум., 1897); Н. nummularium f. virescens Beck — Тракийска низина (Карлово — Урум., 1928); Н. nummularium  var. micranthum Vel. — Пирин (Vel., 1922); H. nummularium var. discolor (Rchb.) Janch. — Източна (Сливен) и Средна Стара планина (Троянски Балкан — Георг., 1889); Черноморско крайбрежие (устието на р, Камчия — Bornm., 1888); Знеполски район (Трън — Урум., 1905); Странджа (Skrivanek, 1911); Н. nummulariutn f. discolor Reichenb. — Предбалкан (Ловеч —- Урум., 1912); Средни Родопи (Бачковският манастир — Урум., 1917) и Тракийската низина (Асеновград — Урум., 1917); Н. nummularium f. siabianum Ten. — Пирин (Урум., .1930, 1932).

Стоянов и Стефанов (1925) отнасят цитираните образци на Георгиев (1889) от Сливен и Троянския Балкан и на Урумов (1912, 1917) от Ловеч, Асеновград и Бачковския манастир към Н. nummulariutn var. skopolii Schneider (= H. discolor var. skopolii Willk.).

Забележка. Н. nummularium е силно полиморфен вид, който трудно се поддава на вътревидова таксономична класификация. Описани са много подвидове, вариетети и форми, като всеки епитет е сменял поне веднъж своя статус. Организирането на нашите хербарни образци в два вариетета бе възможно само по белег, отнасящ се до овласяването на вътрешните чашелистчета. Всички други белези, използувани от редица автори при характеризирането на вътревидовите таксони, като дължина на венчелистчетата, форма на листата, липса или наличие на прости и звездовидни власинки по горната листна повърхност и т. н., толкова силно варират в българските популации, че е невъзможно да бъдат взети под внимание. Кариологичното проучване на 21 български популации (11 за var. nummularium и 10 за var. tomentosum) показа силно изразени структурни хромозомни преустройства, корелиращи със силни морфологични различия между изследваните популации (Markova, 1975).

Период на цъфтеж: По тревисти и каменисти, предимно припечни места, в равнините, предпланините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 2600 м надморска височина.

Разпространение в България: По тревисти и каменисти, предимно припечни места, в равнините, предпланините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 2600 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (без Крайния Север). Югоза­падна Азия (Мала Азия).

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

Авторско право К. Нанев ^© 2012. Всички права запазени.