BGFlora.eu

Hesperis dinarica G. Beck

1222 (6). H. dinarica G. Beck in Dörfler, Jahreskat. Wien. Bot. Tauschverte 1894 (1894) 6; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 414; H. nivea Beck nоn Baumg., H. matronalis var. nivea (Baumg.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. I I (1924) 534; H. matronalis var. thracica Vel., Sitzb. — Bohem. Gesell. Wiss. XXVII (1902) 2 ; Стоян. Стеф., 1. c. — Динарски вечерник

Семейство: Cruciferae Juss. (Brassicaceae)
Род: Hesperis L.
Вид: Hesperis dinarica G. Beck
Българско име: Динарски вечерник

Описание:

Коренът дълъг, вретеновиден, неразклонен, тъмнокафяв. Стъблото 40 - 60 (80) см високо, изправено, неразклонено, цилиндрично, гъсто облистено, покрито с къси неразклонени, разклонени и жлезисти, по-къси от 1 мм власинки. Приосновните листа с дълги дръжки, продълговато елиптични, целокрайни или слабо назъбени. Стъбловите листа яйцевидно ланцетни до ланцетни, приседнали, към върха заострени, в основата сърцевидни, полустъблообхващащи, покрити с дълги и къси неразклонени и разклонени власинки, смесени със жлезисти власинки. Съцветието щитовидно гроздовидно, по-късно малко удължено. Цветните дръжки 6 - 10 мм дълги, изправено отклонени, с власинки. Чашелистчетата 5 - 8 (10) мм дълги, с бяла ципеста ивица по края, влакнести. Венчелистчетата 14 - 20 мм дълги, със широка обратно яйцевидна петурка, към основата изтънени в дълъг тесен нокът, бели. Дългите тичинки 9 - 11 мм дълги. Дръжките на шушулките 10 - 20 мм дълги, отклонени или изправено отклонени. Шушулките линейно цилиндрични, 4 - 5 (8) см дълги, 1,5 мм широки, изправени. Капачетата голи, с ясна средна жилка. Стълбчето до 1,5 мм дълго. Семената до 2,5 мм дълги, продълговати, кафяви, некрилати.

Изменчивост

f. dinarica. Стъблото и листата с изобилни жлезисти власинки. Разпространено.
f. degeniatja (Borb.) Stoj. Stef. et Kitan., Фл. Бълг. изд. 4, 1 (1966) 492; H. Degeniana Borb., Akert. (19CI1) 456; Hayek, op. c. 415. Стъблото и листата без или със редки жлезисти власинки. Разпространено.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VIII.

Разпространение в България: По каменливи и тревисти места във високопланинския пояс. Средна Стара планина, Витошки район (Витоша), Рила, до 2500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Албания, Гърция, Югославия. Балкански ендемит.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)

1.

2.

3.

4.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО