Hypericum hirstttum L.
1339 (3). Н. hirstttum L., Sp. Pl. ed. I (1753)786; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1 (1925) 535; Стеф,, Год. Сеф. Унив. Агро-Лесоl. Фак. 11 5 (1933) 178 ; N. Robson, Fl. Eur. H. (1968) 264; Ехs: Hayek, Fl. St. Exsicc.(1912) 1200 — Власата звъника
Семейство: Guttiferae Juss.
Род: Hypericum L.
Вид: Hypericum hirstttum L.
Българско име: Власата звъникаОписание:
Многогодишни растения. Коренището хоризонтално. Стъблата изправени или в основата си възходящи, 40 - 120 см високи, кръгли. В долната си част червеникави, нагоре матово зелени, гъсто четинесто влакнести. .Листата 15 - 40 мм дълги и 6 - 18 мм широки, елиптични или елиптично ланцетни, в основата широка клиновидни, приседнали, от двете си страни късо четинесто влакнести, на върха с няколко червеникави, на дръжки или приседнали жлези, целокрайни с изпъкнали жилки и стерилни клонки иди снопчета дребни листа в пазвите. Съцветията гроздовидни метлици или полущитове без стерилни клонки, до върха четинесто влакнести; цветоносните клонки в основата си с добре развити прицветни листа. Прицветниците 1,5 - 2,5 мм дълги, ланцетни иди линейни, по ръба стърчащо жлезисто ресничести, в основата си без жлезисти ушички. Цветовете 1,5 - 2,5 мм в диаметър, изправени върху къси дръжки или приседнали; чашелистчетата 3 - 6 мм дълги и 1 - 2 мм широки, равни помежду си, до основата разделени, два пъти по-къси от венчелистчетата, ланцетни до линейно ланцетни, по ръба стърчащо гъсто жлезисто ресничести. Жлезистите реснички равни на половината ширина на листчетата; венчелистчетата 10 - 12 мм дълги, елиптични или обратно яйцевидни, в долната си половина целокрайни, на върха късо жлезисто ресничести и с интрамаргинални жлези и червени мрежести жилки. Тичинките сраснали в 3 групи; прашниците жълти, без черна жлеза. Яйчникът по-къс от стълбчетата. Стълбчетата 3,. разперени. Кутийките 6 - 9 мм дълги, яйцевидни, червено кафяви, с изпъкнали надлъжни, успоредни помежду си смолисти канали. Семената 0,9 - 1,2 мм дълги, цилиндрично бъбрековидни, остро брадавичести светло кафяво червени
Стошанско значение. В листата му се съдържа висок процент витамин С.
Период на цъфтеж: Цъфтят: VI – VIII
Разпространение в България: Из светлите горя и храсталаци в планините и предпланините, Черноморско крайбрежие (Несебър), Североизточна България, Предбалкан, Дунавска равнина, Стара планина» Зиеполски район (Коньовска планина Голо Бърдо), Витошки район, Пирин, Рила, Тунджанска хълмиста равнина: (Тополовград, Елховско), Странджа, до 1000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Европа, Средиземноморие, Югозападна Азия, Кавказ, Сибир.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Н. Р. България”, том IV, Издателство на БАН, София, (1970)
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.