Iris pseudacorus L.
616 (2). I. pseudacorus L. Sp. Pl. ed. 1 (1753) 38; I. lutea Lam. Fl. Franç. III (1778) 496; I. palustris Moench Meth. (1794) 528; Hayek Prodr. FL Penins. Balc. Ill (1933) 123—Блатна перуника
Семейство: Iridaceae Lindl.
Род: Iris L.
Вид: Iris pseudacorus L.
Българско име: Блатна перуникаОписание:
Многогодишно 50 - 150 см високо растение. Коренището дебело до 2 см. Стъблото плътно, на върха разклонено, с 3 - 8 цвята. Листата широко линейни, до 2,5 см широки, приосновните по-къси или равни на стъблото. Прицветниците ланцетни, с гръбен ръб, тревисти, по края ципести. Цветовете с дълги дръжки. Околоцветната тръбица до два пъти по-къса от яйчника. Околоцветните листчета жълти, външните до 7 см дълги, яйцевидни, по средата с оранжево петно и пурпурни жилки, в основата изведнъж стеснени в нокът, равен на половината от разширената им част. Вътрешните околоцветни листчета дребни, линейни, по-къси и по-тесни от дяловете на стълбчето. Плодната кутийка продълговато овална, тъпо триръбеста, на върха с късо носче. Семената сплескани.
Стопанско значение. Подходящо за декоративно на влажни места. От цветовете и коренището може да се получи жълта боя за кожа и хартия и заедно с железни соли трайна черна боя. Растението е вредно за добитъка.
Период на цъфтеж: Цъфти: V - VI.
Разпространение в България: По заблатени, мочурливи и влажни места, из цялата страна (под 1000 м надморска височина). (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Европа, Средиземноморската област Кавказ, Ма ла Азия, Западен Сибир.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том II, БАН, София, (1964)
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
