BGFlora.eu

 

Lamium purpureum L.

2686 (5). L. purpureum L., Sp. Pl., ed. I (1753) 579; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., II (1929) 276; Ball, Fl. Eur., III (1972) 148 — Червена мъртва коприва

Семейство: Labiatae Juss. (Lamiaceae)
Род: Lamium L.
Вид: Lamium purpureum L.
Българско име: Червена мъртва коприва

Описание:

Едногодишно растение с неприятна миризма. Стъблото 10 - 30 (-40) см високо, изправено или възходящо, обикновено от основата разклонено, фино мъхесто до почти голо, често червено виолетово оцветено; междувъзлието под първия цветен прешлен силно удължено, много по-дълго от останалите. Листата с 0,5 до 1 (долните до 2) см дълги дръжки, яйцевидни до закръглено яйцевидни, 1 - 3 (-4) см дълги и 1 - 2 (-3) см широки, в основата сърцевидни, тъпо назъбени или тъпо назъбено напилени, отгоре мъхести, отдолу почти голи; присъцветните листа с къси дръжки, към върха по-дребни и често пурпурно виолетови. Цветовете 1,5 - 2 см дълги, с къси дръжки или почти приседнали, най-често по 3 - 7 в дихазии, образуващи 6 - 10-цветни лъжливи прешлени в пазвите на горните листа; прешлените сгъстени, формиращи общо пирамидално съцветие. Прицветниците много дребни, тясно линейни често червеникави. Чашката 5 - 7 мм дълга, тръбесто звънчевидна, с редки власинки до почти гола; зъбците ланцетни, шиловидно заострени, дълги колкото тръбицата, по ръба с власинки, след прецъфтяване звездовидно разперени. Венчето 10 - 18 (-20) мм дълго, розово червено до пурпурно червено, по-рядко бяло; венечната тръбица права, 7 - 12 мм дълга, по-дълга от чашката, в основата стеснена и в горната част на стеснението отвътре с напречен пръстен от власинки, при отвора силно разширена; горната устна 4 - 6 мм дълга, цяла, шлемовидна, отвън с белезникави власинки, долната устна 3-делна, страничните дялове с по едно шиловидно зъбче, а средният обратно сърцевиден, дълбоко 2-делен с тъмночервени точковидни петна. Прашниците виолетови с дълги бели власинки. Орехчетата продълговато яйцевидни, 2 - 2,5 мм дълги, гладки, сиви, тристенни.

Изменчивост

F. purpureum. Венчето розово червено до интензивно пурпурно червено. Зъбците на чашката дълги колкото тръбицата. Разпространено.
F. niveum (Baumg.) Grinth., Fl. R-. P. Rom., VIII (1961) 178; L. purpureum var. niveum Baumg., Enum. Stirp. Transs. (1816) 167; L. purpureum var. albiflorum Schur, Sertum (1853) No 2242 a; L. purpureum f. albiflorum (Schur) Goir., Стоян., Стеф., Китан., Фл. Бълг., изд. 4, II (1967) 908. Венчето бяло. Разпространено, но сравнително много по-рядко от типичната форма.
F. longidens (Podp.) Hayek, 1. с,; L. purpureum var. longidens Podp., Verh. Zool.-Bot. Ges. Wien, LII (1902) 673; Стоян., Стеф., Фл. Бълг., изд. 1., II (1925) 941. Венчето червено. Зъбците на чашката два пъти по-дълги от тръбицата. Тракийска низина (Хасковско и Харманлийско).

Стопанско значение. Добро медоносно растение, даващо обилен нектар. Използва се в народната медицина при обриви и др.

Период на цъфтеж: Цъфти: III - VIII.

Разпространение в България: По тревисти и буренливи места, а също и като плевел в окопни култури, зеленчукови и овощни градини, по-рядко, в житни култури, люцерна и фий. Разпространено, главно в равнините и предпланините, но достига и до 1200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Югозападна Азия и Се­верна Африка.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Н Р България”, том IX, БАН, София, (1989)

4. 5. 6. 7. 8. 9.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.