Lathraea squamaria L.
2889 (1), L. squamaria L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 605; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. П (1929) 208; Webb9 Fl. Eur. 1П (1972) 281 — Обикновена горска майка
Семейство: Scrophulariaceae Juss.
Род: Lathraea L.
Вид: Lathraea squamaria L.
Българско име: Обикновена горска майкаОписание:
Многогодишно растение. Коренището обикновено червеникаво или розово, жлезисто влакнесто, разклонено. Стъблото просто, слабо облистено, изправено, рядко приповдигащо се, 15 - 30 см високо, 7 - 8 мм в диаметър, сочно, гладко, жлезисто влакнесто, в долната част бяло или жълтеникаво, нагоре розово червено. Листата люсповидни, месести, закръглено яйцевидни до почти ромбични, на върха най-често тъпоъгълно заострени, 5 - 10 (13) мм дълги и 3,5 - 8 мм широки. Прицветниците подобни на листата, ромбични, към основата клиновидно стеснени, на върха късо триъгълно заострени, лилаво-розови, по периферията по-бледи, 4 - 8 мм дълги, последователни, извити на една страна и разположени в две редици. Цветовете на 3 - 6 (10) мм дълги дръжки, събрани в плътен едностранен класовнден грозд. Чашката звънчевидна, 8 - 12 мм дълга, жлезисто влакнеста, розова, разделена докъм средата на 4 зъбчета; двете задни яйцевидни, по-широки и малко по-дълги; предните елиптично ланцетни. Венчето тръбесто, 14 - 17 (20) мм дълго, двуустно, към отвора разширено; горната устна цяла, лодковидна, с кил, розова; долната малко по-къса, 3-делна, белезникава; дяловете къси и тъпи. Тичинките 4, прикрепени към или над средата на венечната тръбица; дръжките жлезисто влакнести, на две от тичинките по-дълги; прашниците подаващи се малко над венчето, покрити с дълги къдрави власинки. Яйчникът яйцевиден, към върха постепенно стеснен в дълго голо стълбче; близалцето главесто дисковидно. Кутийката яйцевидна, 8 - 12 мм дълга, равна или малко по-дълга от чашката. Семената многобройни, 1 - 1,3 мм в диаметър, сферични, възсиви, изсушените кафеникави.
Стопанско значение. Обикновената горска майка е отровно растение. Съдържа гликозида аукубин. В народната медицина в някои страни се използва при лекуване на епилепсия, при колики и спазми. В България тя се прилага при бременност като средство за укрепване на матката. Оттук и названието й Горска майка. Нарязана на дребно, се слага в ярмата на добитъка за увеличаване на млякото.
Период на цъфтеж: Цъфти: III - IV, плодоноси: V - VI
Разпространение в България: Из влажни гори и храсталаци в низини и планини. Паразитира по видове елша, леска, бук, топола и др. Разпространено, от морското равнище докъм 1200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Централна и Западна Европа, Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия (Мала Азия, Иран), Индо-Хималайската област.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Република България”, том X, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, Б А Н, София, (1995)
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.