Linaria vulgaris Mill.
2793 (6). L. vulgaris Mill., Gard. Diet. ed. 8 (1768) № 1; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. II (1929) 143; Chater, Valdes et Webb, Fl. Eur. I II (1972) 232; Antirrhinum linaria L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 616; L. angustissima auct. Fl. bulg., non Boiss.; L. italica auct., non Trev. — Обикиовеиа луличка
Семейство: Scrophulariaceae Juss.
Род: Linaria Mill.
Вид: Linaria vulgaris Mill.
Българско име: Обикиовеиа луличкаОписание:
Многогодишно растение. Коренът вретеновиден, разклонен, често усукан и развиващ хоризонтални подземни издънки, образуващи стерилни стъбла. Стъблото 30 - 50 (70) см високо, изправено, просто или разклонено, голо. Листата приседнали, линейно ланцетни или линейни, гъсто разположени, 20 - 50 (70) мм дълги и 2,5 - 4 (6) мм широки, със завит надолу ръб, в основата стеснени, към върха заострени, с 1, рядко с 3 жилки. Съцветието сбит грозд, рядко метлица, удължаващо се след цъфтежа. Оста на съцветието, цветните дръжки, понякога и чашката жлезисто влакнести, рядко почти голи. Прицветниците ланцетни, 2 - 10 (12) мм дълги и 1 - 3 мм широки, 2 - 3 пъти по-дълги, рядко равни на чашката, често извити назад, равни на цветните дръжки или по-къси от тях. Дяловете на чашката ланцетни или продълговато яйцевидни, 2 - 3 мм дълги, на върха повече или по-малко заострени, без или със неясен хрущялен ръб. Венчето без шпората (10) 15 - 18 мм дълго, жълто; горната устна с яйцевидни дялове и между тях е 2,5 - 3 мм дълбок изрез; долната в основата отгоре с петно от оранжеви или белезникави власинки и със закръглени, до 5 мм широки странични дялове и по-къс триъгълно яйцевиден среден дял; шпората тясно конична, 10 - 15 мм дълга, към основата ярко жълта, насочена надолу, повече или по-малко извита. Кутийката 9 - 11 мм дълга и 6 - 7 мм широка, продълговато елиптична, 2 - 3 пъти по-дълга от чашката. Семената 2 - 3 мм в диаметър, дисковидни, със широк ципест ръб, в центъра брадавичести.
Стопанско значение. Надземните части съдържат флавонови гликозиди — линарин, пектолинарин, ланакрин и др., и витамин С (от 343 до 427 мг %). В народната медицина се използва като диуретично, очистително и пр. Декоративно растение.
Период на цъфтеж: Цъфти: V - X, плодоноси: VII - X (XI).
Разпространение в България: По тревисти места, край пътища, насипи и др. в низини и планини. Разпространено, от морското равнище докъм 1800 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Европа (без най-южните и най-северните райони), Западен Сибир, Югозападна Азия (Мала Азия). Пренесено в Северна Америка.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Република България”, том X, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, Б А Н, София, (1995)
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.