BGFlora.eu

 

Lotus corniculatus L.

1721 (2). L. corniculatus L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 775, s. str.; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 879; Ujhelyi, Ann. Hist. Nat. Mus. Hung. LII (1960) 186; Zertova, Preslia XXXIII (1961) 17; Larsen et Zertova, Bot. Tidskr. LI (1963); Ball, Fl. Eur. II (1968) 174 — Обикновен звездан

Семейство: Leguminosae Juss. (Fabaceae)
Род: Lotus L.
Вид: Lotus corniculatus L.
Българско име: Обикновен звездан

Описание:

Многогодишно растение.. Стъблото стелещо се, възходящо или изправено, (5,0) 15,0 - 35,0 (55,0) см дълго, от основата разклонено, кръгло, плътно или кухо, голо или влакнесто. Листата нечифтоперести; оста (2,0) 5,0 - 8,0 (9,0) мм дълга. Листчетата 5, 4,0 - 18,0 мм дълги и 1,0 - 10,0 мм широки, не повече от 3 пъти по-дълги, отколкото широки, горните три ланцетни, обратно ланцетни, обратно яйцевидни до обратно яйцевидно полукръгли, в основата клиновидно стеснени; долните две яйцевидни до яйцевидно ланцетни, в основата внезапно стеснени, всички на върха заострени, притъпени или закръглени, зелени, голи или повече или по-малко влакнести. Прилистниците дребни, жлезовидни или неразвити. Цветоносните клонки 2,0 - 6,0 (8,0 - 10,0) см дълги, голи, по-дълги от пазвените листа. Цветовете по (2) 3 - 7 в главести съцветия или единични в пазвите на листата. Цветните дръжки 1,0 - 2,5 мм дълги, голи или дълго влакнести. Чашката 5,0 - 6,0 (8,0) мм дълга и 3,0 - 5,0 мм широка, тръбесто звънеста, гола или разсеяно влакнеста, правилна; зъбците триъгълно шиловидни, повече или по-малко равни или малко по-дълги от тръбицата, отвътре разсеяно късо влакнести. Венчето 10,0 - 12,0 (15,0) мм дълго. Флагчето 7,0 - 8,0 мм широко, кръгло, на върха цяло, в долната третина постепенно стеснено в широк дълъг нокът, едва по-дълго от крилцата и ладийката или равно с тях, жълто, често с червеникави жилки, рядко червеникаво, при изсушаване често зеленикаво, голо. Крилцата елиптично яйцевидни, в основата с едър елиптичен придатък, стеснени в къси тънки нокти; равни с ладийката, жълти, голи. Ладийката яйцевидно елиптична, на върха удължено островърха, силно сърповидно извита, в основата с тънки нокти, жълта, по-рядко оранжева или червеникава, гола. Бобът 1,5 - 3,0 см дълъг и (1,5) 2,0 - 2,5 мм широк, цилиндрично линеен, в напречен пререз кръгъл, на върха късо заострен, неприщъпнат, гол, с много семена, разпуклив. Семената 1,5 - 1,8 мм дълги, лещовидни, тъмнокафяви, гладки.

Изменчивост

var. corniculatus; L. corniculatus var. sylvaticus Baumg., Enum. Stirp. Transs. II (1816) 349; L. major Scop., Fl. Carn. II (1772) 86; L. corniculatus var. vulgaris Koch, Syn. ed. 1 (1835) 154; L. corniculatus var. alpinus auct. bulg. non Ser. Стъблото плътно или кухо, голо или слабо влакнесто. Листата повече или по-малко голи. Чашката гола, рядко по зъбците отвътре ресничеста. Нарядко из цялата страна.
var. ciliatus Koch, I.e. ampl.; L. corniculatus var. hirsutus Koch, 1. c. Стъблото плътно, повече или по-малко влакнесто. Листата само по ръба или и по повърхностите (предимно долната) късо до дълго, гъсто до разсеяно, меко до твърдо влакнести. Чашката разсеяно влакнеста. Разпространено.

Общо разпрoстранение. Европа, Средиземноморие. Пренесено в Австра­лия и Северна Америка.

Стопанско значение. Първостепенно фуражно растение. Младите растения се пасат с охота от всички животни. С развитието на цветовете съдържанието на цианогенни глюкозиди нараства (Смирнова, Иконникова, Мухина, 1956; Grant & Sidhu, 1967), но в сено или в силажирано състояние е безвредно. Изследванията върху български популации показват (в сухо вещество: Попов, 1926; Стефанова, 1936) суров протеин: 13,19 - 17,27%, белтък: 10,26 - 12,22%, смилаем белтък: 6,24 - 9,43%, сурови мазнини: 2,06 - 3,40%, безазотни вещества:  30,0 - 45,0%, сурова целулоза: 29,45% - 40,98%. Подходящо за изкуствено отглеждане и тревни смески.

Забележка. Първоначално този тетраплоиден вид бе считан за автоплоид (Dawson, 1941), а по-късно произходът му се търси от L. tenuis (диплоид). По-новите изследвания разкриха в sectia Corniculatae редица диплоидни видове (Qrant, 1965; Grant et Zandstra, 1968; Larsen et Zеrtova, 1963). Изследването на фенолните съставки у вида (Harney et Grant, 1964) говорят за наличие в генома на L. corniculatus на гени поне от три или четири изходни вида — комплексен алотетраплоид. Както Larsen и Zertova (1963) и Stebbins (1971) по­казаха, L. corniculatus е тетраплоиден вид с неизяснени родителски видове (вероятно повече от два). Видът показва значителна клонална изменчивост в рамките на своя ареал по отно­шение на (conf. Borsos, 1966):
- взаимоотношението между чашковите зъбци и тръбицата и индументума на чашката (var. corniculatus, var. microdon Peterm., var. dabasensis Borsos, f. calycipilosus Borsos, f. calycivilosus Borsos, f. tenuiformis Borsos, f. microdontiformis Borsos).
- положението на стъблото в пространството и разклоняването му (f. ramosissimus Borsos, f. sylvaticus Baumg., f. pumilis Borsos, f. angustifolius Borsos, f. grandis Borsos, f. altissimus Borsos, f. minor Borsos, f. longicaulis Borsos, f. ramosus Borsos, f. humilis Borsos, f. tenuiformis Borsos, f. magnus Borsos, f. heterophyllus Borsos, microcaulis Borsos, var. salinus Schur, var. alpestris Lamotte, f. alpestris Gimk., f. carpaticus Borsos, subsp. major (Scop.) Gams, var. colocensis (Menyh.) Borsos, subsp. decumbens (Poir.) Briq., subsp. alpinus Schleich.) Rothm.).
- размерите на венчето (f. grandiflorus Rouy, f. minor Beck, f. grandis Borsos, f. grandicapitatus Borsos, f. grandipetalus Borsos, f. macranthus Borsos, f. magnus Borsos, subsp. alpinus (Schleich.) Rothm.).
- размерите и формата на листата (f. parvifolius Peterm., f. arvensis (Schkuhr) Ser., f. pumilis Borsos, f. vernalis Borsos, f. angustifolius Borsos, f. platyphyllus Borsos, f, micro­phallus Borsos, f. grandiflorus Borsos, f. longifolius Borsos, f. diversifolia Borsos, f. micro­dontiformis Borsos, f. substenophyllus Borsos, f. heterophyllus Borsos).
- индументума на листата (var. hirsutus Koch, var. ciliatus Koch, f. pilosissimus Schur var. pilosus (Jord.) Posp.).
- съотношението на цветните дръжки и венчето (f. versicolor (Tineo) Fiori et Paol., f. longipedunculatus Borsos).
- броя на цветовете в съцветието (f. multiflorus Borsos, f. danubialis Borsos, f. polyan­thus Borsos, f. vtacnikensis Borsos).

Както Heyn (1970) счита, преди изясняването на изолационните прегради между многобройните екотипове, обособяването на географски раси едва ли е възможно. В настоящата разработка са обособени (sub var. ciliatus ampl.) всички форми с малко или много изразен индументум на стъблата и листата.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - IX, плодоноси: VII - X.

Разпространение в България: Из тревисти места, из ливади, пасища, храсталаци, в равнините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 2300 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Средиземноморие. Пренесено в Австра­лия и Северна Америка.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5.

Авторско право К. Нанев ^© 2012. Всички права запазени.