BGFlora.eu

Lotus tenuis Waldst et Kit. ex Willd.

1720 (1). L. tenuis Waldst et Kit. ex Willd., Enum. Pl. Hort. Berol. (1809) 797; Ball, Fl. Eur. II (1968) 174; L. corniculatus subsp. tenuis (Waldst. et Kit. ex Willd.) Syme, Engl. Bot. ed. 3, III (1873) 67; Briq., Prodr. Fl. Corse П (1913) 335; Hayek, Prodr. Fl. Penins, Balc. I (1926) 880; L. corniculatus β tenuifolius L.„ Sp. PI. ed. 1 (1753) 776; L. corniculatus var. tenuis (Waldst. et Kit.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 656 — Тяснолистен звездан

Семейство: Leguminosae Juss. (Fabaceae)
Род: Lotus L.
Вид: Lotus tenuis Waldst et Kit. ex Willd.
Българско име: Тяснолистен звездан

Описание:

Многогодишно растение. Стъблото стелещо се, възходящо или изправено, 20,0 - 40,0 (90,0) см, от основата разклонено, кръгло, плътно, голо или разсеяно влакнесто. Листата нечифтоперести; оста 2,0 - 4,0 (8,0) мм дълга. Листчетата 5, 5,0 - 15,0 (17,0) мм дълги и (1,0) 2,0 - 3,0 (5,0) мм широки, линейни до линейно ланцетни или обратно ланцетни, на горните листа с поне (3) 4 пъти по-дълги, отколкото широки; в основата източено клиновидно стеснени, на върха удължено заострени, целокрайни, зелени, голи или късо прилегнало влакнести. Прилистниците дребни, жлезовидни или неразвити. Цветоносните клонки 4,0 - 6,0 (11,0) см дълги, голи, по-дълги от пазвените листа. Цветовете по 2 - 4 (6) в главести съцветия или единични в пазвите на листата. Цветните дръжки 2,0 мм дълги, голи. Чашката 4,0 - 5,0 мм дълга и 2,0 - 3,0 мм широка, тръбесто звънеста, гола или разсеяно късо влакнеста, правилна; зъбците триъгълно шиловидни, повече или по-малко равни или двата едва по-къси, отвътре гъсто прилегнало късо влакнести, обикновено по-къси или равни на тръбицата. Венчето (6,0) 10,0 - 11,0 (12,0) мм дълго. Флагчето 7,0 - 8,0 мм широко, широко елиптично до кръгло, на върха цяло, към средата или в долната третина постепенно стеснено в широк дълъг нокът, по-дълго от крилцата и ладийката, жълто, голо. Крилцата елиптично обратно яйцевидни, в основата с едър елиптичен придатък, стеснени в къси тънки нокти, повече или по-малко равни на ладийката, жълти, голи. Ладийката яйцевидно елиптична, на върха удължено островърха, силно сърповидно извита, в основата с тънки нокти, жълта, гола. Бобът 1,5 - 3,0 см дълъг и 2,0 - 2,5 (3,0) мм широк, цилиндрично линеен, напречното сечение кръгло, на върха късо заострен, неприщъпнат, гол, многосеменен. Семената 1,5 мм дълги, лещовидни, тъмнокафяви, гладки.

Забележка. Редица автори, в това число и повечето български (Стоянов и Стефанов, 1925; Стоянов, Стефанов и Китанов, 1967), разглеждат L. tenuis като вътревидов таксон на L. corniculatus. Системните изследвания на рода (кариологични, хемотаксономични и др. — Harney & Grant, 1965; Grant & Sidhu, 1967) показват, че най-вероятно L. tenuis (диплоид) е един от изходните видове на алотетраплоида (не автотетраплоида) L. corniculatus.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII, плодоноси: VII - VIII.

Разпространение в България: Из сухи тревисти и каменливи места, из пасища и храсталаци, рядко в нивите като заплевител, в равнините и предпланините. Разпространено, от морското равнище докъм 1000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Кавказ, Средна Азия, Средиземноморие.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО