BGFlora.eu

 

Malva sylvestris L.

2050 (3). M. sylvestris L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 689; Hayek, Prodr. Fl. Periins. Balc. I (1925) 546; Dalby, Fl. Eur. II (1968) 250; M. Sylvestris f. angustifolia (Celak.) Hayek, op. c. 547; M. sylvestris var. angustifolia Čelak., Prodr Fl. Bohm. III (1875) 515; M. sylvestris f. hispidula (Beck) Hayek, I.e.; M. syl­vestris var. hispidula Beck, Fl. Nieder-Österr. 2 (1892) 538; M. sylvestris var. erecta (J. et C. Presl) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 747; M. erecta J. et C. Presl, Del. Prag. I (1822) 30; M. sylvestris var. ambigua (Guss.) Posp., Fl. Österr. Kustenl. II (1898) 18; M. ambigua Guss., Fl. Sic. Prodr. 11(1828) 321; M. ambigua f. microphylla (Rouy et Fouc.) Hayek, 1. c.; M . ambigua var. mycrophylla Rouy et Fouc., Fl. Fr. IV (1897) 35 — Горски слез

Семейство: Malvaceae Juss.
Род: Malva L.
Вид: Malva sylvestris L.
Българско име: Горски слез

Описание:

Едногодишно до многогодишно растение. Корените вретеновидни, слабо разклонени, месести. Стъблата 25 - 150 см високи, изправени, възходящи или лежащи, най-често разклонени, вдървенели в основата; е разпръснати, разположени върху ясно изразени брадавички прости и звездовидни власинки, понякога изцяло голи до гъсто влакнести, рядко влакнести само в долната част. Прилистниците 3 - 6 мм дълги, триъгълно яйцевидни, бледозелени или ципести; голи, по ръба ресничести. Листата 20 - 80 мм дълги и 25 - 100 мм широки; приосновните закръглени неясно изразени дялове, неравномерно кръгло назъбени; средните и горните листа бъбрековидни, с 3 - 7 повече или по-малко (не повече от 1/3 от дължината на петурата) дълбоки, полу закръглени до продълговати кръгло назъбени дялове; всички листа отгоре леко влакнести до голи, по ръба ресничести отдолу голи до бяло влакнести; дръжките 10 - 150 мм дълги, с повече или по-малко обилни прости или звездовидни власинки, най-гъсти към петурата. Цветните дръжки 15 - 40 мм дълги, със звездовидни и наведени надолу прости власинки; при плод изправени до хоризонтално разперени. Цветовете многобройни; по 2 - 6 или по повече (понякога до 14) в пазвите на листата, в пазвени и връхни неравномерни гроздовидни съцветия. Външните чашелистчета 4 - 5 мм дълги, продълговато ланцетни до елиптични; отвън голи до гъсто звездовидно влакнести, по-рядко с единични прости власинки, по ръба ресничести; отвътре голи; вътрешните 5 - 6 мм дълги, сраснали от половината до 2/3, с триъгълни до яйцевидно триъгълни заострени свободни дялове; отвън с дълги прости и гъсти къси звездовидни власинки; отвътре късо звездовидно влакнести, при плод неразрастващи се или леко разрастващи се, из­правени или обхващащи плода. Венчелистчетата 15 - 30 мм дълги, обратно яйцевидни, на върха дълбоко врязани, нокътът дълго копринесто влакнест; пурпурно розови с тъмни жилки. Тичинковата тръбица 10 - 12 мм дълга, със звездовидни власинки. Плодът 5 - 10 мм в диаметър, разпадащ се на 9 - 12 тъмнокафяви, разкъсващи се при узряването на семената плодни дялчета: тръбната стена на последните мрежесто набръчкана или с многоъглести ямички, гола или разпръснато до гъсто влакнеста; страничните стени радиално набраздени, голи; ръбовете остри, но некрилати. Семената тъмнокафяви, дребно и равномерно набръчкани, голи.

Забележка. 1. Посочват се за България: М. sylvestris var. dasycarpa Beck (Средни Родопи — Бачково, Vandas, 1909); М. sylvestris var. incanescens Griseb. (Черноморско крайбрежие — Варненско, Стоян. Стеф. Китан., 1967); Софийски район (Софийско, 1. с.) и Тракийска низина (Карлово, Vandas, 1909); М. sylvestris f. glabriuscula (Peterm.) Hayek (Стоян. Стеф. Китан., 1967).

2. Видът е силно полиморфеи по отношение на хабитуса, индументума, формата на листата и венчелистчетата, дължината на листните и цветните дръжки. Това е дало основание на редица автори да опишат много вътревидови таксони, които в повечето случаи са описани без ясно изразени корелативни белези. От друга страна, поради дейността на човека М. sylvestris е широко разпространена. Едва ли е възможно да се установят таксономичната стойност на тези таксони, техният произход и разпространение.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - IX.

Разпространение в България: По рудерални места, в равнините, предпланините и планините. Разпро­странено, от морското равнище докъм 1400 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Азия, Южна Африка, Аме­рика, Австралия.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Н Р България”, том VII, БАН, София, (1979)

1. 2. 3. 4. 5.6. 7. 8. 9.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.