Matricaria chamomilla L.
3155. M. chamomilla L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 891; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1931) 565; Grierson, Notes Roy. Bot. Gard. Edinburgh 33 (1974) 252 et Fl. Turkey 5 (1975) 293; M recutita L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 891; DC., Prodr. 6 (1838) 50; Boiss. Fl. Or. 3 (1875) 323; M suaveolens L., Fl. Suec. ed. 2 (1755) 297, nom. illeg.; Chamomilla recutita (L.) Rauchert, Folia Geobot. Phytotax. (Praha) 9 (1974) 254; Kay, Fl. Eur. 4 (1976) 167 - Лайка, лайкучка, лечебна лайка
(synonym: Matricaria recutita)
Семейство: Asteraceae (Compositae)
Род: Matricaria L.
Вид: Matricaria chamomilla L.
Българско име: Лайка, лайкучка, лечебна лайкаОписание:
Едногодишно растение. Коренът вретеновиден, силно разклонен. Стъблото изправено или възходящо, (2) 10 - 30 (60) см високо, от основата или във връхната част повече или по-малко разклонено, кръгло, кухо, зелено до жълтозелено или зеленикаво пурпурно, голо до разсеяно късо влакнесто, надлъжно наребрено. Листата в очертание продълговати, голи, неправилно двойно до тройно перести, (2) 4 - 6 (7) см дълги, първичните дялове 10 - 12 двойки, делчетата линейни, островърхи, 0,3 - 0,5 мм широки. Кошничките конични, многоцветни, 10 - 25 мм в диаметър, обикновено многобройни, на (1,2) 3 - 6,5 (10) см дълги голи дръжки по върховете на клонките, понякога образуващи неравно, рехаво щитовидно сложно съцветие. Обвивните листчета тревисти, с тъмна средна жилка, със широк ципест ръб, често особено на върха възкафяв, през цъфтежа изправени, при узряването на плодовете разперени, впоследствие подвити надолу; външните продълговато тясно елиптични, малко по-къси от дългите 2,5 - 3,5 мм и 0,8 - 1,0 мм широки вътрешни. Езичестите цветове 12 - 15, бели, рядко липсват, езичетата 6 - 9 мм дълги и 2 - 3 мм широки, след прецъфтяването подвити надолу; вътрешните цветове многобройни, тръбести, жълти, 1,2 - 1,5 мм дълги, венчето разсеяно приседнало жлезисто, дълбоко 5-делно. Плодосемките еднакви или нееднакви, полуцилиндрични, бледокафяви, на гърба изпъкнали, гладки, на върха косо отсечени, в основата късо стеснени, 0,7 - 0,8 (1) мм дълги и 0,2 - 0,4 мм широки, слабо извити, на коремната страна с (3) 4 - 5 тънки светлосиви до възбели тънки надлъжни ребра. Хвърчилката във вид на ципеста ниска коронка или ушенце, достигащо по дължина плодосемката, или едва забележима, или неразвита.
Изменчивост
Var. chamomilla. Плодосемките на езичестите цветове с коронка, на тръбестите без коронка. Разпространено разпръснато из страната.
Var. recutita (L.) Grierson, Notes Roy. Bot. Gard. Edinburgh 33 (1974) 253; M. recutita L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 891. Всички плодосемки без коронка. Разпространено.
Var. papulosa Margot & Reut., Mem. Soc. Phys. Geneve (1840) 96; M. chamomilla var. coronata J. Gay ex Boiss., Voy. Bot. Esp. 2 (1840) 316. Плодосемките на езичестите и тръбестите цветове (на долните или на всички) с по-дълга или по-къса коронка. Витошки район (с. Крайници, Дупнишко).Стопанско значение. Лечебно растение със широко ползване.
„Флора на Република България”, том XI, БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, (2013) * * * * *
Matricaria chamomilla L.
Chamomilla chamomilla (L.) Rydb.
Chamomilla recutita (L.) Rauschert
Matricaria recutita L.
Matricaria suaveolens L.
etc
From Wikipedia, the free encyclopedia
* * * * *
Период на цъфтеж: Цъфти: V - VIII, плодоноси: VII - X.
Разпространение в България: Из тревисти, каменливи и буренливи места, край пътища, селища, ж.п. линии, понякога като заплевител в ниви и градини, в низините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 1200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Югоизточна Европа, Кавказ, Сибир, Средна и Югозападна Азия. Подивяло и натурализирано в по-голямата част от Европа.
Защитен статус:
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразиеЛекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Република България”, том XI, БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, (2013). Wikipedia, the free encyclopedia
1.
2.
3.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
