BGFlora.eu

Medicago lupulina L.

1764 (1). M lupulina L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 779; Urb., Verb. Bot. Ver. Brand. 15 (1873) 52; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 835; Oost. et Reichg., Acta Bot. Neerl. 7 (1958) 90; Кож., Изв. Бот. инст. БАН, XV (1965) 136; Tutin, Fl. Eur. II (1968) 154 — Хмелна люцерна

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Medicago L.
Вид: Medicago lupulina L.
Българско име: Хмелна люцерна

Описание:

Двегодишни до едногодишни, многогодишни. Стъблата лежащи или приповдигащи се, 6,0 - 40,0 см дълги, до 1,5 мм в диаметър, многобройни, тънки, неправилно ъглести, от горната страна с повече или по-слабо изразен канал, голи или по-късо или по-дълго прилегнало до полуразперено просто влакнести, по-рядко в горната половина повече или по-малко жлезисто влакнести или със смесени прилегнали, разперени, прости и жлезисти власинки. Прилистниците 5,0 - 10,0 (12,0) мм дълги, по-дълги или по-къси от листната дръжка, ланцетни, по-дълго или по-късо заострени, горните в основата c l - 3 зъбчета, долните нарязани или с 1 - 4 едри, триъгълни зъбци. Листчетата 5,0 - 15,0 (20,0) мм дълги и 4,0 - 12,0 (16,0) мм широки, широко обратно яйцевидни, закръглени или почти ромбични, често на върха врязани и с осилесто или късо триъгълно зъбче, в горната третина едро назъбени, в основата си по-често клиновидни или полуприлегнало разпръснато късо или дълго влакнести. Съцветните дръжки разположени под остър ъгъл със стъблото, по-дълги от присъцветния лист, разпръснато или гъсто влакнести. Съцветията (3,0) 4,0 - 5,0 (6,0) мм в диаметър, сферични или след прецъфтяване повече или по-малко цилиндрично до обратно яйцевидно удължени, ясно по-дълги от присъцветния лист. Прицветниците ципести, малко по-къси или равни на цветната дръжка. Цветните дръжки изправени или слабо отклонени, просто или жлезисто влакнести, по-къси от чашките. Цветовете 10 - 30, (1,5) 2,0 - 3,0 мм дълги. Чашката 1,0 - 3,0 мм дълга, тръбесто звънеста, с 5 слабо изпъкнали жилки, на 1/2 от венчето или равна на него, гола или късо прилегнало влакнеста; зъбците шиловидни, по-дълги от тръбицата. Венчето лимоненожълто. Флагчето 1,5 - 2,0 мм в диаметър, закръглено, често малко по-широко, отколкото дълго, без или с къс нокът, на върха слабо врязано, по-дълго от ладийката и крилцата. Крилцата с елиптични, равни на нокътя или по- дълги от него петурки, езичето малко по-късо от нокътя. Ладийката на върха затънена, петурката неправилно елиптична, равна на нокътя. Бобът (5,0) 6,0 - 14,0 (16,0) мм дълъг и 3,0 - 4,0 (5,0) мм широк, едносеменен, бъбрековиден, странично издут, гол или покрит с прости, копринести или жлезисти власинки, често смесено влакнест, в зряло състояние почернява; жилките концентрични, анастомозиращи повече или по-малко помежду си и винаги по посока на завивката на боба, разклоненията им разположени винаги под остър ъгъл. Семената 1,5 - 2,5 мм дълги, удължено яйцевидни, белезникави.

Изменчивост

1 Растението голо или късо прилегнало просто влакнесто ... var. lupulina. Разпространено.
1* Най-малко бобът жлезисто влакнест или жлезистите власинки примесени и с прости ... 2
2 Само бобът жлезисто влакнест var. willdenoviana Koch, Syn. ed. 3, I (1857) 139; Кож. 1. c. Нарядко в цялата страна.
2* Растението най-малко в горната си част жлезисто влакнесто. Стъблото покрито предимно с прости власинки . . .var. glanduligera Neum., in Neum. et Ahlfv., Sveriges Fl. (1901) 331; Кож. 1. c. Черноморско крайбрежие (Южно), Знеполски район, Струмска долина, Средни и Източни Родопи (северните склонове), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина.

Стопанско значение. Отличава се с високо съдържание на хранителни вещества и може да развива голяма фуражна маса. Поради лежащите си стъбла е удобна само като пасищно растение. Особен интерес представлява многогодишната форма, която от редица автори (Лавренко, 1951) се препоръчва и за подсяване в ливадите. Съществуват редица форми с приповдигнати или почти изправени стъбла, които биха могли да се използуват като обект на селекционно подобрителна работа.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VIII, плодоноси: VI - IX.

Разпространение в България: Из ливадите, пасищата, сечищата и храсталаците, по ерозираните места, край нивите и крайморските пясъци, рудерално при условия на умерена до слаба влажност. Разпространено, до 1600 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (на север до Норвегия и Източна Финландия), Средиземноморие, Кавказ, Централна и Югозападна Азия, Сибир, Средна и Северна Африка.

Защитен статус: Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО