BGFlora.eu

 

Mentha longifolia (L.) Huds.

2595. (5). M. longifolia (L.) Huds., Fl. Angl. (1762) 221; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., 11 (1930) 393; Harley, Fl. Eur., III (1972) 186; M. spicata var. longifolia L., Sp. Fl., ed. 1 (1753) 576; M. sylvestris L., op. c.,ed. 2, II (1763); 804; M. subsessilis Borb. in H. Br., Verh. Zool. Bot. Ges., XL (1890) 367; M. sylvestris subsp. brevifrons Borb. in Briq., Fragm. Mon. Lab., IV (1889) 112; M. discolor Opiz, 1853, n. nud.; M. coerulescens Opiz in Des., Bull. Soe. Sci. Angers (1882) 26; M. mollissima Borkh. nom. nud. in Gaerth. Mey. et Sonreb. (1799) 348; M. Wierzbiekiana Opiz, Naturalient. (1825) 983; M. nemorosa Willd.. Sp. PI., III, 1 (1800) 75; M. longifolia var. nemorosa (Wilid.) Stoj. et Stef., Флора Бълг., изд. 3 (1948) 1000; M. longifolia var. dobrogensis Prod., Bull. Inf. Cluj, V (1925) 108; M. longifolia var. cardilateri Prod., op. c., 109; M. longi­folia subsp. minutiflora (Borb.) Briq. op. c., IV (1876) 322; M. minutiflora Borb., Bot. Centralbl., XXVI (1886) 239, nom. nud. — Дълголистна мента

Семейство: Labiatae Juss. (Lamiaceae)
Род: Mentha L.
Вид: Mentha longifolia (L.) Huds.
Българско име: Дълголистна мента

Описание:

Многогодишно влакнесто растение с неприятна миризма. Младите стъбла напролет голи, впоследствие влакнести; цветоносните стъбла 40 - 120 см високи, обикновено силно разклонени, късо влакнести със сиви или възбели власинки, понякога доста разредени. Листата 40- (50 - 90) -110 мм дълги и (10-) 20 - 40 мм широки, обикновено продълговати елиптични или продълговато ланцетни, най-широки близо до средата, островърхи, в основата сърцевидни или полу- сърцевидни, обикновено приседнали, петурата гладка или слабо грапава, в основата особено свежа, зелени до сиво вълнести отгоре, по-гъсто, бледосиво до бяло вълнести с дълги власинки отдолу; индументумът при изсушаване сплъстен равномерно, власинките отдолу прости, основната клетка 18 - 33 мм в диаметър, по ръба ясно намалени, зъбците остри, често неравномерно разпределени. Сложното съцветие от много, обикновено сбити прешлени, формиращи връхен клас 40 - 100 мм дълъг и (9-) 10 - 15 мм широк, често разклонен, много рядко в долната част прекъснат. Чашката (1,0-) 1,5 - 3,0 мм дълга, тясно звънчеста, влакнеста, зъбците повече или по-малко шиловидни, почти равни. Цветните дръжки влакнести. Венчето лилаво или бяло, 2,5 - 4,0 мм дъл­го. Фертилните прашници 0,28 - 0,38 мм дълги. Орехчетата 0,54 - 0,79 мм дъл­ги, кестеняви до тъмнокафяви, мрежести.

Забележка. Към този вид се отнасят посочените за страната:
М. atriglandulosa - Бояна, Клисура, Княжево, Михайловград;
М. atriglandulosax bulgarica – Бояна, Берковица, Клисура, Врачанско;
М. atriglandulosa х coerulescens - Крапец, Симеоново, Казичене, Сандански, Бояна;
М. atriglandulosa х cuspidata - Берковица, Клисура, Бояна, Якоруда, Михайловград, Сандански, Гоце Делчев;
М. atriglandulosax cotonaesterifolia - Клисура, Врачанско;
М. atriglandulosax javorkae - Клисура, Михайловград, Плевен, Берковица, Оряхово, Никопол;
М. atriglandulosaх subintegrifolia - Берковица, Клисура, Бояна, Княжево;
М. brevifrons х atriglandulosa - Михайловград;
М. brevifrons х subintegrifolia - Берковица;
М. bulgaricax atriglandulosa - Сандански, Благоевград, с. Склаве, Благоевградско, Княжево;
М. bulgarica х fuliginosa - Сандански, Гоце Делчев, Хотово, Благоевградско;
М. bulgaricax subintegrifolia - Княжево;
М. bureschianaxbrevifrons - Михайловград;
М. coerulescena Op, 17 - Бояна, Мелник, Крапец, Драгалевци, Сандански;
М. coerulescens х disculor - Сандански, Бояна;
М. cuspidataх atriglandulosa - Сандански, Белица - Благоевградско;
М. cuspidata х coerulescens - Княжево, Железница;
М. cuspidataх fuliginosa - Бояна, Бистрица, Желява, Сандански, Мелник, Банско;
М. cuspidataxnemorosa - Сандански, Гоце Делчев;
М. cuspidata х modesta - Витоша;
М. discolor хatriglandulosa - Бояна, Панчарево, Казичене;
М. discolorxnemorosa - Клисура;
М. excedens х coerulescens - Бояна, Бистрица;
М. excedens subsp. Petkovii Trtm. et Urum. in Urum., Сп. Бълг. бот. друж., VII (1936) 49 - река Бистрица, Родопи (typus);
М. excedens хfuliginosa - Бояна, Сандански, Разлог, Гоце Делчев, Благоевград;
М. excedens х libidinosa - Бояна;
М. excedens х modesta - Княжево, Бояна, Бистрица, Клисура, Берковица, Вършец, Михайловград;
М. excedensxporocera - Михайловград, Берковица, Клисура, Врачанско;
М. falcata х fuliginosa - Сандански;
М. ferdinandiixatriglandulosa - Клисура, Берковица, Бояна, Михайловград, Княжево;
М. ferdinandiix bulgarica - Михайловград;
М. ferdinandiixjavorkae - Михайловград, Берковица;
М. ferdinandii хplanitiensis - София;
М. ferdinandiix subintegrifolia - Берковица, Михайловград;
М. fuliginosa х cuspidata - Сандански;
М. fulinginosax discolor - Бояна;
М. javorkae х coerulescens - Разлог, Белица, Сандански;
М. longifolia L. subsp. aequifrons (Trtm) Trtm. et Urum., Сб. БАН, XXX (1935) 6 - Берковица, Михайловград, Чипровци, Клисура;
М. longifolia subsp. bulgarica Trtm. et Urum., op. c., 8 - Берковица, Клисура, Михайловград, Бояна;
М. longifolia subsp. ferdinandii Trtm., Bot. Koz., XXIX (1932), 115 et in Urum., op. c., 10 - Михайловград, Берковица, Клисура, Вършец, София;
М. longifolia subsp. discolor var. Stranskyana - Разлог, Гоце Делчев, Банско, Сандански;
М. longifolia х cuspidata - Сандански;
М. longifolia subsp. Javorkae Trtm., op. c., 115 et Urum., op. c., 11 - Берковица, Клисура, Михайловград, Вършец;
М. longifolia subsp. modesta Trtm. et Urum. in Trtm., op. c., XXXI (1934), 213 et in Urum., op. c., 21 - Михайловград, Бяла Слатина, Клисура, Врачанско;
М. longifolia var. macedonica Trtm. et Urum. in Trtm., op. c., XXXI (1934) 256 et in Urum., op.
c., 18 - Сандански, Разлог, Гоце Делчев, Петрич;
М. macedonica х fuliginosa - Сандански, Бояна;
М. macedonica х libidinosa - Михайловград;
М. macedonica xnemorosa - Михайловград;
М. modesta auct. - Княжево, Панчарево, Михайловград;
М. modesta х excedens - Бояна, Княжево;
М. modesta хfuliginosa - Бояна;
М. mollis var. Petrovii Trtm. et Urum in Urum., op. c., 9 - Рилски манастир (typus!);
M. nemorosa subsp. atriglandulosa Trtm., op. c., XXIX (1932) 110 et in Urum., op. c., 7 - Княжево;
M. nemorosa x modesta - Михайловград;
M. nemorosa Willd. subsp. nemorosa - Своге, София, Градоман, Радомир, Бояна, Железница, Трън, Сандански;
М. nemorosa Willd. subsp. atriglandulosa Trtm., Bot. Koz., XXIX (1932), 110 et in Urum., op. c.,
7 - Бояна, Княжево, Казичене, Радомир, Клисура;
М. pallescens x atriglandulosa - Родопи, гр. Рила;
М. procera х excedens - Сандански;
М. subintegrifolia - Михайловград;
М. subintegrifolia х bulgarica - Клисура;
М. subintegrifolia xplanitiensis - Княжево;
М. subintegrifoliaxUrumovii - Княжево;
М. tomentosa var. Cakalovii Trtm. et Urum., op. c., 16 - Рилски манастир (typus!), Станке Димитров, Радомир;
М. Urumoviixsubentigrifolia - Клисура, Врачанско.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - X.

Разпространение в България: По влажни, тревисти места, край потоци, реки и блата в низините и пла­нините. Разпространено, от морското равнище докъм 1200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Кавказ, Сибир, Югоза­падна Азия, Средиземноморие.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Н. Р. България”, том IX, БАН, София, (1989)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

Авторско право К. Нанев ^© 2012. Всички права запазени.