BGFlora.eu

 

Onobrychis arenaria (Kit.) DC

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Onobrychis Adans
Вид: Onobrychis arenaria (Kit.) DC
Българско име: Пясъчна еспарзета

Описание:

6 - 9 група. О. Arenaria

Многогодишни треви с възходящи или почти изправени, прилегнало влак­нести или почти голи стъбла. Цветовете 5,0 - 13,0 мм дълги, розови с пурпурни жилки или светлопурпурни до почти бели. Чашката ясно по-къса, до малко по-дълга от ладийката; зъбците 3 - 5 пъти по-дълги от тръбицата, линейно шиловидни, по ръба прилегнало, по-рядко разперено дълго влакнести или голи; тръбицата ципеста, гола. Флагчето малко по-късо, до 1,0 - 2,0 мм по-дълго от ладийката. Крилцата винаги ясно по-къси от чашковата тръбица. Ладийката заоблена или извита под прав ъгъл. Бобът 4,0 - 7,0 (10,0) мм в диаметър, надвишава или не чашковите зъбци или по-къс от тях, гол или умерено прилегнало влакнест, със или без шипчета и зъбци отстрани или по гръбния ръб.
Забележка. Видовете на групата са близки морфологично и в редица отношения твърде изменчиви, с интрогресивни тенденции. Независимо от това се срещат в големи и добре обособени популации, за които обаче липсват данни за хромозомните им числа и за изолационните механизми.

1   Цветовете 10,0 - 12,0 (13,0) мм дълги. Бобът 6,0 - 10,0 мм дълъг .............................................…  8. Фиева еспарзета — О. viciifolia Scop. 1* Цветовете (6,0) 7,0 - 8,0 мм дълги. Бобът 3,5 - 6,0 мм дълъг .......................................................................................................................... 2 2   Чашковите зъбци голи или по ръба прилегнало или полуприлегнало влак­нести. Бобът с шипчета и зъбци, най-малко с триъгълни къси брадавици по гръбния ръб ............................................................................................................................................................................. 3 2* Чашковите зъбци с разперени до хоризонтално отстоящи власинки. Бобът без шипчета и зъбци .............................................................. ................................................................................................................................................................7. Небодлива еспарзета — О. inermis Stev. 3  Листчетата елиптични или ланцетно елиптични, 7,0 - 15,0 (20,0) мм дълги. Бобът обикновено по-дълъг от чашката, рядко равен на нея ...................................................................................................................................................6. Пясъчна еспарзета — О. arenaria (Kit.) DC. 3* Листчетата линейни до линейно елиптични, 5,0 - 10,0 (15,0) мм дълги. Бобът обикновено по-къс от чашката .................................... 4 4   Чашковите зъбци по ръба полуприлегнало дълго влакнести. Бобът по ръба и отстрани с 3 - 5, 2,0 - 3,0 (4,0) мм дълги шипчета ......... ............................................................................................................................................. 9. Влакнестокласа еспарзета — О. lasiostachya Boiss. 4* Чашковите зъбци по ръба прилегнало влакнести или почти голи. Бобът отстрани гладък, по ръба с 0,5 - 1,0 мм дълги шипчета ............................................................................................................................................................. 10. Донска еспарзета — О. tanaitica Spreng.

Onobrychis arenaria (Kit.) DC

О. arenaria (Kit.) DC., Prodr. 2 (1825) 345; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balс. I (1926) 928; Ball. FL Eur. II (1968) 190; Exs.: PI. Bulg. Exsicc, № 565; Hedysarum arenarium Kit. in Schult., Osterr. Fl. ed. 2 (1814) 368 — Пясъчна еспарзета

Многогодишно, рехаво туфесто растение. Коренището наклонено или право. Стъблата възходящи до лежащи, в горната си част разклонени, наребрени, голи или прилегнало влакнести, в основата си най-често червеникави. Прилистниците 4,0 - 8,0 (10,0) мм дълги, триъгълно клиновидни, на върха шиловидно заострени, ципести, по средата с червеникава жилка. Листата 3 пъти по-къси от съцветните дръжки. Листчетата 5 - 12 двойки, (7,0) 10,0 - 15,0 (20,0) мм дълги и (2,0) 3,0 - 4,0 (5,0) мм широки, елиптични, линейно ланцетни или ланцетно елиптични, от горната страна голи, от долната по жилките разпръснато влакнести, на върха осилести. Съцветията тясно вретеновидно цилиндрични или вретеновидни, (3,0) 5,0 - 8,0 (10,0) см дълги, често качулати, при боба още по-удължени, цветовете разредени. Прицветниците люспести, ципести до 1/2 от дължината на тръбицата. Цветната дръжка по-дълга от чашковата тръбица или равна на нея. Цветовете 6,0 - 7,0 (9,0) мм дълги, гъсто разположени. Чашката 1,0 - 4,0 (5,0) мм дълга, на 1/2 от дължината на венчето до ясно по-дълга от него; тръбицата звънеста; чашковите зъбци линейно ланцетни, по ръба прилегнало или полуприлегнало влакнести, (2) 2,5 - 3 пъти по-дълги от чашковата тръбица, неравни помежду си, при основата си с по-дълги прилегнали власинки. Венчето розово или светлопурпурно. Флагчето (16,0) 17,0 - 18,5 (19,0) мм дълго и 6,0 - 6,5 (7,0) мм широко, обратно яйцевидно, елиптично до почти кръгло, на върха целокрайно или слабо вдлъбнато, в основата с едва забележим нокът или без такъв, с пурпурни жилки и ясна средна жилка. Крилцата по-къси от флагчето и наполовина по- къси от чашката, петурката ланцетно елиптична, късо островърха, 2 пъти по- дълга от нокътя, езичето по-късо от нокътя. Ладийката по-дълга от флагчето, изведнаж под малко по-голям от правия ъгъл извита, на върха късо заострена; петурките 3 пъти по-дълги от ноктите. Бобът 4,0 - 6,0 (7,0) мм, по-дълъг и широк от чашката или равен на нея, късо прилегнало влакнест или гол, отстрани решетесто скулптиран, често със зъбци; тръбният ръб с 3 - 8, 0,5 - 2,0 мм дълги зъбци.

Цъфти: VI—VII, плодоноси: VII—VIII. (Табл. XL, фиг. 7, 1а, 16, 1в, /г, 1д, стр. 245.)

Забележка. Българските популации се отличават със значителна изменчивост по отношение на степента на овласяване и броя на зъбците по гръбния ръб на боба, листчетата, както и по дължината на чашечните зъбци. Последните най-често са по-дълги от 2,0 - 2,5 мм и се изравняват с тези на О. lasiostachya, при която пък често се срещат значително по-къси зъбци. Ето защо по този доста използуван от авторите белег нашите популации, принадлежащи към тези два вида, не могат да се различават добре и той следва да се използува ограничено. Освен посочените диагностични белези за различаване на тези два вида, те могат да се различат хабитуално и по полутуфестия тип, придружен почти винаги с по-ниския ръст на О. lasiostachya.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI—VII, плодоноси: VII—VIII.

         Разпространение в България: Из ливадите, пасищата и по сухите каменливи места, равнините, предпланините и средния планински пояс. Разпространено, до 1200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна и Източна Европа (на запад до Централна Франция).

Защитен статус: 
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5.