Onobrychis lasiostachya Boiss.
1747 (9). O. lasiostachya Boiss., Diagn. PI. Or. Nov. I, II (1843) 96; O. arenaria subsp. lasiostachya (Boiss.) Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 929; Ball, Fl. Eur. II (1968) 190; O. sativa auct. Vel., Fl. Bulg. (1891) 154, non L.; O. cadmea auct. Vel., op. c. Suppl. I (1898) 89; O. ebenoides auct. Vel., op. c. p. 90 et auct. Hayek, op. c. p. 926 non Boiss. — Влакнестокласа еспарзета
Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Onobrychis Adans
Вид: Onobrychis lasiostachya Boiss.
Българско име: Влакнестокласа еспарзетаОписание:
6 - 9 група. О. Arenaria
Многогодишни треви с възходящи или почти изправени, прилегнало влакнести или почти голи стъбла. Цветовете 5,0 - 13,0 мм дълги, розови с пурпурни жилки или светлопурпурни до почти бели. Чашката ясно по-къса, до малко по-дълга от ладийката; зъбците 3 - 5 пъти по-дълги от тръбицата, линейно шиловидни, по ръба прилегнало, по-рядко разперено дълго влакнести или голи; тръбицата ципеста, гола. Флагчето малко по-късо, до 1,0 - 2,0 мм по-дълго от ладийката. Крилцата винаги ясно по-къси от чашковата тръбица. Ладийката заоблена или извита под прав ъгъл. Бобът 4,0 - 7,0 (10,0) мм в диаметър, надвишава или не чашковите зъбци или по-къс от тях, гол или умерено прилегнало влакнест, със или без шипчета и зъбци отстрани или по гръбния ръб.
Забележка. Видовете на групата са близки морфологично и в редица отношения твърде изменчиви, с интрогресивни тенденции. Независимо от това се срещат в големи и добре обособени популации, за които обаче липсват данни за хромозомните им числа и за изолационните механизми.
1 Цветовете 10,0 - 12,0 (13,0) мм дълги. Бобът 6,0 - 10,0 мм дълъг ...............................................… 8. Фиева еспарзета — О. viciifolia Scop.
1* Цветовете (6,0) 7,0 - 8,0 мм дълги. Бобът 3,5 - 6,0 мм дълъг ......................................................................................................................... 2
2 Чашковите зъбци голи или по ръба прилегнало или полуприлегнало влакнести. Бобът с шипчета и зъбци, най-малко с триъгълни ...... къси брадавици по гръбния ръб ............................................................................................................................................................................. 3
2* Чашковите зъбци с разперени до хоризонтално отстоящи власинки. Бобът без шипчета и зъбци ............................................................ ...............................................................................................................................................................7. Небодлива еспарзета — О. inermis Stev.
3 Листчетата елиптични или ланцетно елиптични, 7,0 - 15,0 (20,0) мм дълги. Бобът обикновено по-дълъг от чашката, рядко равен на нея ................................................................... ...............................................................................6. Пясъчна еспарзета — О. arenaria (Kit.) DC.
3* Листчетата линейни до линейно елиптични, 5,0 - 10,0 (15,0) мм дълги. Бобът обикновено по-къс от чашката .................................... 4
4 Чашковите зъбци по ръба полуприлегнало дълго влакнести. Бобът по ръба и отстрани с 3 - 5, 2,0 - 3,0 (4,0) мм дълги шипчета ............ ............................................................................................................................................. 9. Влакнестокласа еспарзета — О. lasiostachya Boiss.
4* Чашковите зъбци по ръба прилегнало влакнести или почти голи. Бобът отстрани гладък, по ръба с 0,5 - 1,0 мм дълги шипчета ......... ............................................................................................................................................................. 10. Донска еспарзета — О. tanaitica Spreng.Onobrychis lasiostachya Boiss.
Onobrychis lasiostachya Boiss. is a synonym of Onobrychis arenaria subsp. lasiostachya (Boiss.) Hayek
This name is a synonym of Onobrychis arenaria subsp. lasiostachya (Boiss.) Hayek.
From the Plant List1747 (9). O. lasiostachya Boiss., Diagn. PI. Or. Nov. I, II (1843) 96; O. arenaria subsp. lasiostachya (Boiss.) Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 929; Ball, Fl. Eur. II (1968) 190; O. sativa auct. Vel., Fl. Bulg. (1891) 154, non L.; O. cadmea auct. Vel., op. c. Suppl. I (1898) 89; O. ebenoides auct. Vel., op. c. p. 90 et auct. Hayek, op. c. p. 926 non Boiss. — Влакнестокласа еспарзета
Многогодишно растение. Рехаво туфесто или коренищно. Коренището право. Стъблата (8,0) 15,0 - 20,0 (30,0) см дълги, от основата силно разклонени, разклоненията лежащи или възходящи, наребрени, късо прилегнало влакнести. Прилистниците 4,0 - 5,0 мм дълги, широко или яйцевидно триъгълни, на върха късо шиловидно източени, ципести. Листата равни на съцветните дръжки или най-много 2 пъти по-дълги. Листчетата 4 - 7 двойки, 5,0 - 10,0 (15,0) мм дълги и 2,0 - 3,0 (4,0) мм широки, линейни, линейно елиптични или линейно ланцетни, от горната страна голи, от долната разпръснато прилегнало влакнести или почти голи. Съцветната дръжка равна на присъцветния лист или малко по-дълга. Съцветията многоцветни, обратно яйцевидни, (2,0) 3,0 - 5,0 (6,0) см дълги, не са качулати. Прицветниците ланцетни, ципести, най-често наполовина по-къси от чашковата тръбица, рядко достигат до основата на зъбците. Цветовете 7,0 - 8,0 (9,0) мм дълги. Чашката 5,0 - 8,0 мм дълга, на 2/3 от дължината на венчето или равна на него; тръбицата гола или разпръснато прилегнало влакнеста; чашковите зъбци линейно клиновидни до линейно шиловидни, 2 - 3 пъти по-дълги от тръбицата, слабо неравни помежду си, по ръба полуприлегнало дълго влакнести. Венчето бялорозово. Флагчето 6,0 - 7,0 (8,0) мм дълго и 4,5 - 5,0 (6,0) мм широко, широко елиптично до широко обратно яйцевидно или почти кръгло, целокрайно, в основата с къс нокът, с неясна средна и с успоредни пурпурни жилки. Крилцата 2 - 3 пъти по-къси от флагчето и чашката, с елиптично ланцетна петурка, 3 - 4 пъти по-дълга от нокътя, езичето почти равно на нокътя или по-късо. Ладийката постепенно извита под тъп ъгъл, на върха затъпена, по-дълга от флагчето или равна на него, петурките 3 пъти по-дълги от ноктите. Бобът 4,0 - 5,0 мм дълъг, почти равен на чашката, по ръба с 3 - 5, 2,0 - 3,0 (4,0) мм дълги шипчета.
Забележка. Посочването на О. ebemides Boiss. за България от Velenovsky, 1. с., се дължи на образец (In calcareis collinis supra Tekir, 1893, PR, 1914, № 48646—SOM) c около 1,0 - 2,0 мм по-дълги от ладийката флагчета, по-силно овласени зъбци и дребни, обратно яйцевидни листчета. Към тези екземпляри може да се отнесе и събраният от Б. Стефанов край с. Куклен, Асеновградско (48714—SOM). И трите образеца обаче съдържат и достатъчно цветове с флагчета, равни или едва по-къси от ладийката, вследствие на което можем да приемем, че се касае за преходни с О. ebenoides индивиди, близки в по-голяма степен до О. lasiostachya и по всички останали белези, най-вече по голите или съвсем късо прилегнало влакнести бобове. Подобни изключения по отношение съотношението флагче — ладийка се срещат и в някои други екземпляри, макар че в по-голямата част от случаите за нашите популации от О. lasiostachya, особено за тези по варовитите терени на Западна България, е характерна тендецията към съотношение: флагче едва по-късо от ладийката. Освен това цитираните материали са с гола или почти гола чашка, докато О. ebenoides е със силно влакнеста чашка.
О. cadmea е посочвана (Vel., 1. с.) и въз основа на материали, събрани в низинни райони на България. В действителност видът е характерен за планинската зона на Мала Азия и Централна Южна Гърция. В Софийските хербариуми има 4 хербарии образеца от низинни и предпланински райони, определени като О. cadmea, от които най-близък до О. cadmea е събраният в Средни Родопи под манастира Св. Петка (№ 48797—SOM), но и той може да се включи в определения от самия Velenovsky (Suppl. I) преходен между О. ebenoides и О. arenaria тип. Този тип изменчивост вероятно се дължи на хибридизационни процеси, пораждащи спорадични възвратни типове, характерни за Предна Азия и Средиземноморието.
„Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VII, плодоноси: VII - VIII.
Разпространение в България: По сухи тревисти и каменисти места в низините и предпланините. Разпространено, до 800 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Югоизточна Европа (Балкански полуостров), Югозападна Азия (Мала Азия).
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976), "the Plant List"
1.
2.
3.
4.
5.
6.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
